1802.2006
На 16 февруари т. г., в залата на Московския авиационен институт, руската и московската алпийска общественост на тържествена юбилейна вечер отбелязаха 100-годишнините на двама от най-големите руски алпинисти на ХХ век – Виталий Михайлович Абалаков и Валентина Петровна Чередова.
За безпрецедентните алпийски постижения на двамата юбиляри – многократни победители и призьори от шампионатите по алпинизъм на някогашния Съветски съюз, разказаха познаващите ги лично почетни гости на вечерта – проф. Владимир Александрович Кизель (участник в първото изкачване на пик Победа през 1956 г.) и проф. Анатолий Георгиевич Овчинников (участник в първата съветска експедиция на Еверест през 1982 г.).
В програмата бяха показани два позабравени филма – за премиерата на най-северния седемхилядник пик Победа, и за съветския успех на “Третия полюс”, когато при хималайския си дебют представителите на СССР прокараха нов маршрут към него.
Виталий Абалаков е роден на 13 януари 1906 г.близо до град Енисейск, в семейството на сибирския казак Михаил О. Абалаков. Той е средният от трима братя. Останалите са Михаил (род. 1903 г.) и Евгений (1907 г.), при чието раждане майка им умира. Две години по-късно, през 1909-а, си отива и бащата. Осиротелите братя са приютени от чичо им, който живее в Красноярск, на брега на великата сибирска река Енисей. И недалеч от прочутите скални Красноярски Стълбове. Този факт има ключово значение в биографиите на Виталий и Евгений.
Детството на трите сирачета съвпада с глада и безумието на Гражданската война. Само обкръжаващата Красноярск тайга, Енисей и Стълбовете помагат на братята да укрепнат, да се закалят и поне от време на време да забравят трудното битие. Някъде около 1920 г. на Красноярските Стълбове – ако използваме днешната терминология – настъпва истински бум в интереса към околните обекти. Правят се премиери по все по-недостъпни скали. Расте броят на катерачите, а посещенията на Стълбовете стават масови. Първите си стъпки прави спортната дисциплина скално катерене.
За изкатерването на скали с най-висока категория на трудност се изисква съвършена скална техника, безстрашие и хладнокръвие. A тогава, когато липсва истински алпийски инвентар, това се оказва по силите на малцина. И най-добри сред най-добрите стават братята Евгений и Виталий. “Стълбовете изработиха у мене – спомня си Виталий Абалаков – особена способност да чувствам скалата и ме избавиха веднъж завинаги от страха от височината.”
А ето какво пише много години по-късно, през 1972-а, ученикът на братя Абалакови – Михаил Ануфриков в сборника “Побежденные вершины”, издателство “Мысль”, Москва, 1974): “Знаменитите Красноярски Стълбове бяха прекрасна школа, където почти невръстните братя Абалакови получиха закалка на характерите, физическа тренираност и катерачни умения. Стълбовете – тези изгладени от времето гранитни монолити, изискващи най-прецизна техника, чувство за равновесие и самообладание, в много голяма степен определиха жизнения път на братята, които впоследствие станаха гордост на съветския алпинизъм.”
След като завършват средното си образования, през 1925 г. братята заминават за Москва. Виталий има “направление” от Красноярск за постъпване в Московския химико-технологически институт “Дмитрий Иванович Менделеев”, чийто Факултет по механика завършва през 1931 г. По същото време Евгений учи в Московския висш художествено-технически институт, където завършва специалностите “Живопис” и “Скулптура”. (Най-големият брат Михаил учи в Красноярския висш селскостопански институт, става специалист по хидромелиорация и се преселва в Алма Ата, днес Алмати).
И двамата братя проявяват изключителни способности – всеки в своята област. Но учението не им пречи да се занимават със спорт. Пътешестват из Алтай и Източните и Западните Саяни, не спират да посещават родните Стълбове.
През 1931 г. 24-годишният инженер Виталий Абалаков, неговата съпруга Валентина Чередова, също от Красноярск и също “стълбистка” и 23-годишният скулптор Евгений Абалаков правят първото си алпийско изкачване – на Дих-Тау (Дых-Тау, 5203 м) в Кавказ, като осъществявате една от мечтите на съветските алпинисти по онова време.
1934 г. носи истински триумф на Виталий Абалаков. Група командири от РККА (Рабоче-Крестьянская Красная Армия – Работническо-селската червена армия), начело със старши инструктора Виталий Абалаков правят първи памирски поход към пик Ленин (7134 м) от север. След завършването му на Виталий Михайлович е присвоено званието “Заслужил майстор на алпинизма” (едновременно с брат му Евгений), а народният комисар по отбраната (сиреч военният министър на СССР) Климент Ефремович Ворошилов го награждава с поименен златен часовник.
През 1936 г. Виталий и Евгений Абалакови и трима техни приятели изкачват легендарния Хан Тенгри (по-правилно Кан Тенгри, 6995 м), който по това време се смята за най-висок в цел Тян-Шан. На слизане се случва беда. Всички получават измръзвания. За Виталий, който помага на изпаднал в криза, последиците са най-тежки. При връщането в Москва му ампутират първите фаланги на четири пръста на дясната ръка, две – на лявата, а така също една трета от стъпалото на левия крак… Десет години нечовешки усилия и тренировки му помагат да се върне отново в планината.
От 1946 г. Виталий Абалаков започва работа в централния съвет на дружество “Спартак”, където създава група изключителни алпинисти. Почти 20 години е капитан и душа на този отбор, който десет пъти става шампион на СССР в различни класове. Заедно със съпругата си Валентина Петровна Чередова участва във всички експедиции на брат си Евгений*, а след смъртта му възглавява алпинизма в Съветския съюз. Той се оказва не само изключителен алпинист, но и талантлив ръководител, организатор и учен.
До 1966 г. В. М. Абалаков е научен ръководител на лаборатория по разработка на нови методи за изследване и на научна апаратура за изучаване на спортната техника. Ръководи 74 експедиции, изкачвания и лагер-сборове в планините на СССР. Освен стотиците други прави над 50 изкачвания от най-висока категория на трудност. Работи по специални задания с геолози, топографи и командири от Червената армия и Гранични войски. Подготвя алпинисти, които вземат участие в изграждането на Нурекската, Токтогулската, Ингурската и Саяно-Шушенската ВЕЦ. За изключителните си спортни постижения и научно-изследователската си дейност през 1957 г. е награден с най-високата държавна награда на СССР – Орден “Ленин”. През 1973 г. получава орден “Знак Почета”. Той поставя бюста на Ленин на едноименния памирски седемхилядник при първото съветско изкачване на върха през 1934 г.
По негова инициатива в края на 60-те години на ХХ век в Красноярск е създадена първата в тогавашния Съветски съюз Школа за млади скални катерачи, която продължава традициите на града, дал толкова забележителни фигури на съветския и руския алпинизъм.
Виталий Абалаков умира през 1986 г. Разказват, че обичал да цитира мисълта на Джон Хънт “Борбата на човека с върха излиза извън рамките на алпинизма, възприеман единствено като спорт. В моите очи тя е символ на човешката борба със силите на природата.” Неговият близък приятел Владимир Кизель пък казва, че е в пълния смисъл на думата “човек, който е победил съдбата”. И завършва биографичната си книга за Виталий Абалаков с една строфа на поета В. Чуев:
Есть тот особый мир, где нет ушедших,
Где доблесть остается навсегда…
--------------------
*В годините, през които брат му се бори с тежкия недъг, Евгений продължава алпийската си кариера. 1933 г. му носи най-голямото изпитание. Тогава, на 3 септември, той прави първото изкачване на най-високия връх в тогавашния Съветски съюз – пик Комунизъм (7495 м). Той единствен успява да запази сили за решителната атака. През 1938 г. в свръзка с В. Миклашевский прави класически траверс на едни от най-трудните върхове в Кавказ - Дих-Тау, Мижирги, Крумкол, Коштантау. През 1939 г. за участие в станалата традиционна алпиниада на РККА на пик Ленин К. Е. Ворошилов го награждава със златен часовник – както брат му Виталий пет години по-рано. Този “железен сибиряк” – както го наричат приятелите му - прави първи изкачвания на над 50 върха. Днес един връх в Памир и два върха в Тян-Шан носят името на Евгений Абалаков. През 1940 г. му е присвоено званието “Заслужил майстор на спорта на СССР”.
По време на Великата Отечествена война Евгений заминава на фронта като доброволец. От втория ден на Великата отечествена война – 23 юли 1941 г., служи в частите на ОМСБОН*. Воюва на Централния участък на Западния фронт – при отбраната на Москва. През 1942 г. заедно с други алпинисти се премества на юг, където започва историческата битка за Кавказ. Работи като инструктор и подготвя т. нар. планински стрелкови отряди, които заемат превалите на Главния Кавказки хребет и не позволяват на алпийските дивизии на немския генерал-фелдмаршал Евалд фон Клайст (1881-1954) да нахлуят в Закавказието и да завладеят нефтените находища в района на Баку и да стигнат до границата с Турция. След това, до1944 г., Евгений Абалаков подготвя военнослужащи от специалните части за водене на война в планински условия на Балканите, в Татрите и в предпланините на Алпите.
След победата отново ръководи експедиции и изкачвания. “Водач на свръзката винаги бе Евгений Абалаков – пише Михаил Ануфриков. – Виртуозен скален катерач, той с някакво непостижимо чувство намираше хватчици по полираната от стихиите повърхност. Увисвайки на върховете на пръстите си над бездната, балансирайки по ръба на ронливия скален гребен, той прокарваше път за останалите.” Последното постижение на Евгений Абалаков е 20-дневният щурм на пик “30 години СССР” (6640 м).
Животът му прекъсва трагично. По информация от сина му Алексей Евгениевич Абалаков, също художник и скулптор, през 1948 г. 41-годишният Евгений Абалаков, който извървява пътищата на войната отначало докрай, и неговият партньор от многобройни изкачвания Артишевски загиват от ръката на КГБ в квартирата на московския лекар Бейлин. В затвора по време на Сталинския терор се оказва и Виталий Абалаков – през 1938 и 1939 г.
-----------------
*ОМСБОН (съкращение от Отдельная мотострелковая бригада особого назначения; пълното име е Отдельная мотострелковая бригада особого назначения Народного Комиссариата Внутренних Дел – ОМСБОН НКВД, Самостоятелна бригада с особено предназначение при Народния комисариат на вътрешните работи ) – редовно войсково формирование, създадено през лятото на 1941 г., подчинено на ведомството, занимаващо се с вътрешните работи. В периода на своя разцвет ОМСБОН прилича много повече на пълноценен армейски корпус и наброява 25 000 души. Това е първият в света “Спецназ” – със своя самостоятелна авиационна ескадрила и школа за пилоти.
Използвана е статията на Юрий Попов в списание “Енисей”, Красноярск, брой 3, март 1979 г.
За безпрецедентните алпийски постижения на двамата юбиляри – многократни победители и призьори от шампионатите по алпинизъм на някогашния Съветски съюз, разказаха познаващите ги лично почетни гости на вечерта – проф. Владимир Александрович Кизель (участник в първото изкачване на пик Победа през 1956 г.) и проф. Анатолий Георгиевич Овчинников (участник в първата съветска експедиция на Еверест през 1982 г.).
В програмата бяха показани два позабравени филма – за премиерата на най-северния седемхилядник пик Победа, и за съветския успех на “Третия полюс”, когато при хималайския си дебют представителите на СССР прокараха нов маршрут към него.
Виталий Абалаков е роден на 13 януари 1906 г.близо до град Енисейск, в семейството на сибирския казак Михаил О. Абалаков. Той е средният от трима братя. Останалите са Михаил (род. 1903 г.) и Евгений (1907 г.), при чието раждане майка им умира. Две години по-късно, през 1909-а, си отива и бащата. Осиротелите братя са приютени от чичо им, който живее в Красноярск, на брега на великата сибирска река Енисей. И недалеч от прочутите скални Красноярски Стълбове. Този факт има ключово значение в биографиите на Виталий и Евгений.
Детството на трите сирачета съвпада с глада и безумието на Гражданската война. Само обкръжаващата Красноярск тайга, Енисей и Стълбовете помагат на братята да укрепнат, да се закалят и поне от време на време да забравят трудното битие. Някъде около 1920 г. на Красноярските Стълбове – ако използваме днешната терминология – настъпва истински бум в интереса към околните обекти. Правят се премиери по все по-недостъпни скали. Расте броят на катерачите, а посещенията на Стълбовете стават масови. Първите си стъпки прави спортната дисциплина скално катерене.
За изкатерването на скали с най-висока категория на трудност се изисква съвършена скална техника, безстрашие и хладнокръвие. A тогава, когато липсва истински алпийски инвентар, това се оказва по силите на малцина. И най-добри сред най-добрите стават братята Евгений и Виталий. “Стълбовете изработиха у мене – спомня си Виталий Абалаков – особена способност да чувствам скалата и ме избавиха веднъж завинаги от страха от височината.”
А ето какво пише много години по-късно, през 1972-а, ученикът на братя Абалакови – Михаил Ануфриков в сборника “Побежденные вершины”, издателство “Мысль”, Москва, 1974): “Знаменитите Красноярски Стълбове бяха прекрасна школа, където почти невръстните братя Абалакови получиха закалка на характерите, физическа тренираност и катерачни умения. Стълбовете – тези изгладени от времето гранитни монолити, изискващи най-прецизна техника, чувство за равновесие и самообладание, в много голяма степен определиха жизнения път на братята, които впоследствие станаха гордост на съветския алпинизъм.”
След като завършват средното си образования, през 1925 г. братята заминават за Москва. Виталий има “направление” от Красноярск за постъпване в Московския химико-технологически институт “Дмитрий Иванович Менделеев”, чийто Факултет по механика завършва през 1931 г. По същото време Евгений учи в Московския висш художествено-технически институт, където завършва специалностите “Живопис” и “Скулптура”. (Най-големият брат Михаил учи в Красноярския висш селскостопански институт, става специалист по хидромелиорация и се преселва в Алма Ата, днес Алмати).
И двамата братя проявяват изключителни способности – всеки в своята област. Но учението не им пречи да се занимават със спорт. Пътешестват из Алтай и Източните и Западните Саяни, не спират да посещават родните Стълбове.
През 1931 г. 24-годишният инженер Виталий Абалаков, неговата съпруга Валентина Чередова, също от Красноярск и също “стълбистка” и 23-годишният скулптор Евгений Абалаков правят първото си алпийско изкачване – на Дих-Тау (Дых-Тау, 5203 м) в Кавказ, като осъществявате една от мечтите на съветските алпинисти по онова време.
1934 г. носи истински триумф на Виталий Абалаков. Група командири от РККА (Рабоче-Крестьянская Красная Армия – Работническо-селската червена армия), начело със старши инструктора Виталий Абалаков правят първи памирски поход към пик Ленин (7134 м) от север. След завършването му на Виталий Михайлович е присвоено званието “Заслужил майстор на алпинизма” (едновременно с брат му Евгений), а народният комисар по отбраната (сиреч военният министър на СССР) Климент Ефремович Ворошилов го награждава с поименен златен часовник.
През 1936 г. Виталий и Евгений Абалакови и трима техни приятели изкачват легендарния Хан Тенгри (по-правилно Кан Тенгри, 6995 м), който по това време се смята за най-висок в цел Тян-Шан. На слизане се случва беда. Всички получават измръзвания. За Виталий, който помага на изпаднал в криза, последиците са най-тежки. При връщането в Москва му ампутират първите фаланги на четири пръста на дясната ръка, две – на лявата, а така също една трета от стъпалото на левия крак… Десет години нечовешки усилия и тренировки му помагат да се върне отново в планината.
От 1946 г. Виталий Абалаков започва работа в централния съвет на дружество “Спартак”, където създава група изключителни алпинисти. Почти 20 години е капитан и душа на този отбор, който десет пъти става шампион на СССР в различни класове. Заедно със съпругата си Валентина Петровна Чередова участва във всички експедиции на брат си Евгений*, а след смъртта му възглавява алпинизма в Съветския съюз. Той се оказва не само изключителен алпинист, но и талантлив ръководител, организатор и учен.
До 1966 г. В. М. Абалаков е научен ръководител на лаборатория по разработка на нови методи за изследване и на научна апаратура за изучаване на спортната техника. Ръководи 74 експедиции, изкачвания и лагер-сборове в планините на СССР. Освен стотиците други прави над 50 изкачвания от най-висока категория на трудност. Работи по специални задания с геолози, топографи и командири от Червената армия и Гранични войски. Подготвя алпинисти, които вземат участие в изграждането на Нурекската, Токтогулската, Ингурската и Саяно-Шушенската ВЕЦ. За изключителните си спортни постижения и научно-изследователската си дейност през 1957 г. е награден с най-високата държавна награда на СССР – Орден “Ленин”. През 1973 г. получава орден “Знак Почета”. Той поставя бюста на Ленин на едноименния памирски седемхилядник при първото съветско изкачване на върха през 1934 г.
По негова инициатива в края на 60-те години на ХХ век в Красноярск е създадена първата в тогавашния Съветски съюз Школа за млади скални катерачи, която продължава традициите на града, дал толкова забележителни фигури на съветския и руския алпинизъм.
Виталий Абалаков умира през 1986 г. Разказват, че обичал да цитира мисълта на Джон Хънт “Борбата на човека с върха излиза извън рамките на алпинизма, възприеман единствено като спорт. В моите очи тя е символ на човешката борба със силите на природата.” Неговият близък приятел Владимир Кизель пък казва, че е в пълния смисъл на думата “човек, който е победил съдбата”. И завършва биографичната си книга за Виталий Абалаков с една строфа на поета В. Чуев:
Есть тот особый мир, где нет ушедших,
Где доблесть остается навсегда…
--------------------
*В годините, през които брат му се бори с тежкия недъг, Евгений продължава алпийската си кариера. 1933 г. му носи най-голямото изпитание. Тогава, на 3 септември, той прави първото изкачване на най-високия връх в тогавашния Съветски съюз – пик Комунизъм (7495 м). Той единствен успява да запази сили за решителната атака. През 1938 г. в свръзка с В. Миклашевский прави класически траверс на едни от най-трудните върхове в Кавказ - Дих-Тау, Мижирги, Крумкол, Коштантау. През 1939 г. за участие в станалата традиционна алпиниада на РККА на пик Ленин К. Е. Ворошилов го награждава със златен часовник – както брат му Виталий пет години по-рано. Този “железен сибиряк” – както го наричат приятелите му - прави първи изкачвания на над 50 върха. Днес един връх в Памир и два върха в Тян-Шан носят името на Евгений Абалаков. През 1940 г. му е присвоено званието “Заслужил майстор на спорта на СССР”.
По време на Великата Отечествена война Евгений заминава на фронта като доброволец. От втория ден на Великата отечествена война – 23 юли 1941 г., служи в частите на ОМСБОН*. Воюва на Централния участък на Западния фронт – при отбраната на Москва. През 1942 г. заедно с други алпинисти се премества на юг, където започва историческата битка за Кавказ. Работи като инструктор и подготвя т. нар. планински стрелкови отряди, които заемат превалите на Главния Кавказки хребет и не позволяват на алпийските дивизии на немския генерал-фелдмаршал Евалд фон Клайст (1881-1954) да нахлуят в Закавказието и да завладеят нефтените находища в района на Баку и да стигнат до границата с Турция. След това, до1944 г., Евгений Абалаков подготвя военнослужащи от специалните части за водене на война в планински условия на Балканите, в Татрите и в предпланините на Алпите.
След победата отново ръководи експедиции и изкачвания. “Водач на свръзката винаги бе Евгений Абалаков – пише Михаил Ануфриков. – Виртуозен скален катерач, той с някакво непостижимо чувство намираше хватчици по полираната от стихиите повърхност. Увисвайки на върховете на пръстите си над бездната, балансирайки по ръба на ронливия скален гребен, той прокарваше път за останалите.” Последното постижение на Евгений Абалаков е 20-дневният щурм на пик “30 години СССР” (6640 м).
Животът му прекъсва трагично. По информация от сина му Алексей Евгениевич Абалаков, също художник и скулптор, през 1948 г. 41-годишният Евгений Абалаков, който извървява пътищата на войната отначало докрай, и неговият партньор от многобройни изкачвания Артишевски загиват от ръката на КГБ в квартирата на московския лекар Бейлин. В затвора по време на Сталинския терор се оказва и Виталий Абалаков – през 1938 и 1939 г.
-----------------
*ОМСБОН (съкращение от Отдельная мотострелковая бригада особого назначения; пълното име е Отдельная мотострелковая бригада особого назначения Народного Комиссариата Внутренних Дел – ОМСБОН НКВД, Самостоятелна бригада с особено предназначение при Народния комисариат на вътрешните работи ) – редовно войсково формирование, създадено през лятото на 1941 г., подчинено на ведомството, занимаващо се с вътрешните работи. В периода на своя разцвет ОМСБОН прилича много повече на пълноценен армейски корпус и наброява 25 000 души. Това е първият в света “Спецназ” – със своя самостоятелна авиационна ескадрила и школа за пилоти.
Използвана е статията на Юрий Попов в списание “Енисей”, Красноярск, брой 3, март 1979 г.
Добави коментар