1602.2006
Специално за www.climbingguidebg.com
Малцина сигурно си спомнят аферата с американската експедиция на Нанда Деви (Nanda Devi) преди 40 г., която под прикритието на алпийско изкачване имаше секретната задача да постави на върха прибори за контрол върху китайските опити с ядрено оръжие в Тибет.
Наскоро на тази тема в седалището на Himalayan Club в Делхи говори известният индийски алпинист Мохан С. Коли (Mohan S. Kohli), който е бил ръководител на няколко индийско-американски експедиции, изпълняващи подобна мисия. Тяхна цел първоначално трябвало да бъдат Еверест (8848 м) и Кангчендзьонга (8586 м), но апаратурата се оказала прекалено тежка за трудността на тези върхове. Затова изборът паднал на Нанда Деви.
През 1965 г. супертайна група алпинисти успяла да изнесе 4 елемента на тези прибори близо до връхната точка на Нанда Деви (7816 м). Там обаче били изненадани от снежна буря. Принудени да бягат надолу, участниците в нея скрили устройствата в снежна пещера и ги осигурили с въжета. Когато се върнали, тях ги нямало. Не ги открили и поредните, финансирани от ЦРУ, издирвателни експедиции. Прието било, че ги е отнесла лавина.
През 1966-1968 г. мисията била повторена. Този път с успех – както на Нанда Деви, така на намиращия се на самата индийско-китайско граница Нанда Кот (Nanda Kot, 6830 м) и – както казва Мохан Коли – на “още няколко върха”. Но около загубените устройства избухна афера – техният генератор беше захранван от 7 батерии с Плутоний-238. Появи се опасението, че ако обвивката им се разруши, може да се стигне до ядрено замърсяване на водите на свещената река Ганг. На ухо се говореше за възможността то да вземе милиони жертви.
Властите затвориха масива на Нанда Деви за цели десет години. Американците ги успокояваха, че количествата на опасните субстанции са малки и не могат да предизвикат никакви сериозни последици, а батериите са конструирани така, че да имат трайност 100 години. Но въпросът периодически излиза на дневен ред. Мохан Коли направи своите сензационни разкрития в написаната заедно с Кенет Конбой (Kenneth Conboy) книга “Шпиони в Хималаите. Секретна мисия и опасни изкачвания” (“Spies in the Himalaya. Secret Mission and Perilous Climbs”, 2002). Своето мнение изказаха още няколко от участниците в тези събития.
Последният брой на “Himalayan Journal” съдържа рецензия за издадената неотдавна нова книга на Мохан Коли – автобиографията “Още една крачка” (“One More Step”, 2005). В нея той твърди, че не се е ориентирал докрай в каква мръсна история участва. Цялата операция и до ден днешен си остава обвита в мъгла. Не са известни нито имената на участвалите алпинисти, нито датите на изкачвания, нито датите на демонтажа на съоръженията.
Юзеф НИКА
Малцина сигурно си спомнят аферата с американската експедиция на Нанда Деви (Nanda Devi) преди 40 г., която под прикритието на алпийско изкачване имаше секретната задача да постави на върха прибори за контрол върху китайските опити с ядрено оръжие в Тибет.
Наскоро на тази тема в седалището на Himalayan Club в Делхи говори известният индийски алпинист Мохан С. Коли (Mohan S. Kohli), който е бил ръководител на няколко индийско-американски експедиции, изпълняващи подобна мисия. Тяхна цел първоначално трябвало да бъдат Еверест (8848 м) и Кангчендзьонга (8586 м), но апаратурата се оказала прекалено тежка за трудността на тези върхове. Затова изборът паднал на Нанда Деви.
През 1965 г. супертайна група алпинисти успяла да изнесе 4 елемента на тези прибори близо до връхната точка на Нанда Деви (7816 м). Там обаче били изненадани от снежна буря. Принудени да бягат надолу, участниците в нея скрили устройствата в снежна пещера и ги осигурили с въжета. Когато се върнали, тях ги нямало. Не ги открили и поредните, финансирани от ЦРУ, издирвателни експедиции. Прието било, че ги е отнесла лавина.
През 1966-1968 г. мисията била повторена. Този път с успех – както на Нанда Деви, така на намиращия се на самата индийско-китайско граница Нанда Кот (Nanda Kot, 6830 м) и – както казва Мохан Коли – на “още няколко върха”. Но около загубените устройства избухна афера – техният генератор беше захранван от 7 батерии с Плутоний-238. Появи се опасението, че ако обвивката им се разруши, може да се стигне до ядрено замърсяване на водите на свещената река Ганг. На ухо се говореше за възможността то да вземе милиони жертви.
Властите затвориха масива на Нанда Деви за цели десет години. Американците ги успокояваха, че количествата на опасните субстанции са малки и не могат да предизвикат никакви сериозни последици, а батериите са конструирани така, че да имат трайност 100 години. Но въпросът периодически излиза на дневен ред. Мохан Коли направи своите сензационни разкрития в написаната заедно с Кенет Конбой (Kenneth Conboy) книга “Шпиони в Хималаите. Секретна мисия и опасни изкачвания” (“Spies in the Himalaya. Secret Mission and Perilous Climbs”, 2002). Своето мнение изказаха още няколко от участниците в тези събития.
Последният брой на “Himalayan Journal” съдържа рецензия за издадената неотдавна нова книга на Мохан Коли – автобиографията “Още една крачка” (“One More Step”, 2005). В нея той твърди, че не се е ориентирал докрай в каква мръсна история участва. Цялата операция и до ден днешен си остава обвита в мъгла. Не са известни нито имената на участвалите алпинисти, нито датите на изкачвания, нито датите на демонтажа на съоръженията.
Юзеф НИКА
Добави коментар