2303.2004
За българско изкачване на Еверест се заговорва почти веднага след учредяването на Българския планински клуб на 19 ноември 1929 г. (наесен ни предстои да отбележим 75-ия рожден на организирания алпинизъм в България).
На 27 януари 1930 г. членът на Клуба Ивайло Владигеров изпраща писмо до Кралското географско дружество в Лондон. В него той моли за съдействие при включването на неколцина българи в бъдеща експедиция на Еверест. На 7 февруари с. г. следва лаконичен отговор:
“Сър,
В отговор на Вашето писмо от 27 януари:
Дължа да Ви уведомя, че Комитетът “Маунт Еверест” при това Дружество и Алпийският клуб, който организира трите досегашни експедиции на Маунт Еверест, имат намерение да изпратят нова експедиция, веднага щом получат необходимото разрешение от правителството на Тибет. При тези обстоятелства ние не сме в състояние да подпомогнем никой друг, по който и да е начин в намерението му да формира друга експедиция.
Ваш предан
Артър Р. Хинкс, секретар на Кралското географско дружество”
Англичаните вече са загубили по склоновете на върха Джордж Лей Мелъри и Андрю Ървин, а изкачването на Еверест се е превърнало във въпрос на изключителен престиж за “Империята, в която слънцето никога не залязва”.
Така въпросът за българска експедиция към “Третия полюс” остава да чака по-добри времена. Те идват след повече от половин век. През предмусонния (пролетния) сезон на 1980 г. Христо Проданов, Методи Савов и Румен Воденичаров правят проучване на място преди първата българска хималайска експедиция на четвъртия по височина връх в света, разположения само на три километра по права линия от Еверест - Лхотце (8516 м). Те стават първите българи, стинали до базовия лагер на ледника Кхумбу в южното подножие на масива, който е общ за двата върха.
1981 г. донася първия осемхилядник за България. След солова атака без кислород Христо Проданов (30 април 1981 г.) стъпва на Лхотце. Нова група български трекери стига до ледника Кхумбу и от този момент прочутият “Еверест трек” започва да се посещава от наши сънародници почти всяка година.
Българската национална експедиция през 1984 г. е посветена на 40-ата годишнина от социалистическата революция и на 75-ата годишнина на организираното профсъюзно движение в България. За неин ръководител е избран Аврам Аврамов, а в състава влизат Христо Проданов, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Трифон Джамбазов, Николай Петков, Методи Савов, Дойчин Василев, Запрян Хорозов, Огнян Балджийски, Тодор Григоров, Иван Вълчев, Стамен Станимиров, Динко Томов, Людмил Янков, Кирил Досков, Любомир Илиев, Слави Дерменджиев, Петко Тотев, Костас Канидис, Георги Имов, Милан Огнянов (филмов реализатор), Стефан Калоянов (радист и преводач), д-р Стайко Кулаксъзов (лекар).
Равносметката е впечатляваща. Малка България е 19-ата страна, която изпраща свои представители на “Третия полюс”. Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков увенчават усилията на колегите си по един от най-трудните алпийски маршрути в света - по Западния гребен, наричан “Жестокия път”. Дълъг е 6, 5 километра, с денивелация 2850 м. Точно по него преминава границата между Непал и Китай. Характеризират го голяма дължина и необходимост от продължително пребиваване в “Зоната на смъртта”. Точно на гребена се осъществява взаимодействието между топлите и влажни въздушни маси, идващи откъм Индийския океан, и сухия, студен въздух над Тибетското плато. То предизвиква резки влошавания на времето, ветрове с ураганна сила и обилни снеговалежи.
След словенците, които правят премиерата, и българите никой не е успявал по “Жестокия път”. Едва ли има по-красноречиво доказателство за неговата недостъпност. Христо Проданов е 13-тия човек, който стига до Еверест без кислород и нарежда България на седмо място сред страните, чиито представители са постигали това. Пред нас са само Италия, Австрия, Германия, Непал, САЩ и Япония.
На 20 май 1997 г. на Еверест стъпва още един българин – Дойчин Василев. Той преодолява Китайския маршрут от север и успява да донесе от върха уникални фотографии и кинокадри.
С това не се изчерпват българските контакти с Еверест. На два пъти Костас Канидис от Стара Загора е участник в гръцки експедиции от север. Веднъж (през 1989 г.) го придружава приятелят му Динко Томов от Сливен. Динко пръв лансира идеята за изкачване на Еверест от българка и започва да полага усилия в тази посока. Трагичен инцидент на пътя Сливен – София, в района на село Плодовитово, слага край на живота му на 30 декември 2002 г. През 1999 и 2002 г. Борислав Димитров организира участия на българи в комерсиални експедиции на Еверест от север. При първото Николай Веселинов осъществява първи в историята на българската журналистика директни предавания от базов лагер на хималайска експедиция за програма “Хоризонт” на Българското национално радио.
Към предишния материал за експедицията в Climbing Guide
Към следващия материал за експедицията в Climbing Guide
На 27 януари 1930 г. членът на Клуба Ивайло Владигеров изпраща писмо до Кралското географско дружество в Лондон. В него той моли за съдействие при включването на неколцина българи в бъдеща експедиция на Еверест. На 7 февруари с. г. следва лаконичен отговор:
“Сър,
В отговор на Вашето писмо от 27 януари:
Дължа да Ви уведомя, че Комитетът “Маунт Еверест” при това Дружество и Алпийският клуб, който организира трите досегашни експедиции на Маунт Еверест, имат намерение да изпратят нова експедиция, веднага щом получат необходимото разрешение от правителството на Тибет. При тези обстоятелства ние не сме в състояние да подпомогнем никой друг, по който и да е начин в намерението му да формира друга експедиция.
Ваш предан
Артър Р. Хинкс, секретар на Кралското географско дружество”
Англичаните вече са загубили по склоновете на върха Джордж Лей Мелъри и Андрю Ървин, а изкачването на Еверест се е превърнало във въпрос на изключителен престиж за “Империята, в която слънцето никога не залязва”.
Така въпросът за българска експедиция към “Третия полюс” остава да чака по-добри времена. Те идват след повече от половин век. През предмусонния (пролетния) сезон на 1980 г. Христо Проданов, Методи Савов и Румен Воденичаров правят проучване на място преди първата българска хималайска експедиция на четвъртия по височина връх в света, разположения само на три километра по права линия от Еверест - Лхотце (8516 м). Те стават първите българи, стинали до базовия лагер на ледника Кхумбу в южното подножие на масива, който е общ за двата върха.
1981 г. донася първия осемхилядник за България. След солова атака без кислород Христо Проданов (30 април 1981 г.) стъпва на Лхотце. Нова група български трекери стига до ледника Кхумбу и от този момент прочутият “Еверест трек” започва да се посещава от наши сънародници почти всяка година.
Българската национална експедиция през 1984 г. е посветена на 40-ата годишнина от социалистическата революция и на 75-ата годишнина на организираното профсъюзно движение в България. За неин ръководител е избран Аврам Аврамов, а в състава влизат Христо Проданов, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Трифон Джамбазов, Николай Петков, Методи Савов, Дойчин Василев, Запрян Хорозов, Огнян Балджийски, Тодор Григоров, Иван Вълчев, Стамен Станимиров, Динко Томов, Людмил Янков, Кирил Досков, Любомир Илиев, Слави Дерменджиев, Петко Тотев, Костас Канидис, Георги Имов, Милан Огнянов (филмов реализатор), Стефан Калоянов (радист и преводач), д-р Стайко Кулаксъзов (лекар).
Равносметката е впечатляваща. Малка България е 19-ата страна, която изпраща свои представители на “Третия полюс”. Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков увенчават усилията на колегите си по един от най-трудните алпийски маршрути в света - по Западния гребен, наричан “Жестокия път”. Дълъг е 6, 5 километра, с денивелация 2850 м. Точно по него преминава границата между Непал и Китай. Характеризират го голяма дължина и необходимост от продължително пребиваване в “Зоната на смъртта”. Точно на гребена се осъществява взаимодействието между топлите и влажни въздушни маси, идващи откъм Индийския океан, и сухия, студен въздух над Тибетското плато. То предизвиква резки влошавания на времето, ветрове с ураганна сила и обилни снеговалежи.
 | Поглед нагоре по Западния гребен на Еверест от щурмовия лагер на 8120 м, 1984 г. |  | Така изглеждат последните крачки до върха на Еверест откъм Север. |
След словенците, които правят премиерата, и българите никой не е успявал по “Жестокия път”. Едва ли има по-красноречиво доказателство за неговата недостъпност. Христо Проданов е 13-тия човек, който стига до Еверест без кислород и нарежда България на седмо място сред страните, чиито представители са постигали това. Пред нас са само Италия, Австрия, Германия, Непал, САЩ и Япония.
На 20 май 1997 г. на Еверест стъпва още един българин – Дойчин Василев. Той преодолява Китайския маршрут от север и успява да донесе от върха уникални фотографии и кинокадри.
С това не се изчерпват българските контакти с Еверест. На два пъти Костас Канидис от Стара Загора е участник в гръцки експедиции от север. Веднъж (през 1989 г.) го придружава приятелят му Динко Томов от Сливен. Динко пръв лансира идеята за изкачване на Еверест от българка и започва да полага усилия в тази посока. Трагичен инцидент на пътя Сливен – София, в района на село Плодовитово, слага край на живота му на 30 декември 2002 г. През 1999 и 2002 г. Борислав Димитров организира участия на българи в комерсиални експедиции на Еверест от север. При първото Николай Веселинов осъществява първи в историята на българската журналистика директни предавания от базов лагер на хималайска експедиция за програма “Хоризонт” на Българското национално радио.
Към предишния материал за експедицията в Climbing Guide
Към следващия материал за експедицията в Climbing Guide
Добави коментар