2502.2004
Един от проблемите в катеренето е, че пулсовата честота не е достоверен критерий за локалния метаболизъм защото се влияе от много фактори. При близки субективни оценки за напрежението се наблюдават по-ниски стойности на този показател при катерене, отколкото при бягане.
От друга страна, поради големия процент статични усилия, които градират със засилването на надвеса, при което мускулите притискат кръвоносните съдове, ПЧ се увеличава с цел компенсация на нарушеното кръвообращение към работната мускулатура. При кратки и интензивни натоварвания пък стойностите на ПЧ са изненадващо ниски.
Това констатирахме на базата на срочните адаптативни реакции, изразяващи се в промените в пулсовата честота при специфично натоварване, в което анализирахме данните от различни по функционална насоченост натоварвания в катеренето.
Използвахме два теста. Тест 1 представляваше една минута катерене в таван на VІІ+ UIAA. Стремежът е да се работи в анаеробен-гликолитичен режим. Големина на хватките - за дисталните12, средните и частично за проксималните13 фаланги на пръстите. Тест 2 - пет минути катерене в надвес от V+ UIAA. Стремежът е да се работи в смесен режим. Големина на хватките - за дисталните и частично за средните фаланги.
По време на тестовете е направен запис на пулсовата честота. Също така бяха отчетени броят на извършените с ръце движения и промяната в обиколките на предмишниците след изпълнението на тестовете. Тестовете са с непроменливо съпротивление и минимално затрудняват катерачите в техническо отношение. Катери се непрекъснато, без почивки.
Средните стойности на пулсовите честоти в тест 1 и тест 2 са съответно: 108 и 106 уд/мин (начални), 136 и 162 уд/мин (средни), 174 и 183 уд/мин (максимални), 125 и 129 уд/мин (първа мин. възстановяване) и 104 и 108 уд/мин (втора мин. възстановяване). Средните стойности на промяната в обиколките на предмишниците след изпълнението на тест 1 и тест 2 са съответно: 0,61 и 1,2 см.
Както може де се предположи, кривите на пулсовите честоти бързо се покачват в началото (период на вработване) /фиг.7, фиг.8/. С това скоростно разгръщане на сърдечно-съдовата дейност организмът задоволява увеличените енергетични нужди. След това покачването продължава, макар и по-бавно. ПЧ обаче не достига устойчиво състояние, както става при тест с постоянно натоварване, тъй като времето на натоварването е кратко и в двата теста, а усилията големи. За да противодействат на това явление, в реална обстановка спортистите намират места за почивка и разтръскват ръце с цел частично възстановяване. Кривата на пулсовата честота изписва подобие на плато единствено при две от изследваните лице по време на изпълнение на едноминутния тест.
В едноминутния тест при повечето изследвани катерачи има скок на ПЧ непосредствено след прекратяване на натоварването. В този тест стойностите на пулса са по-ниски от петминутния тест, който е от по-малка категория на трудност. Причините за тези явления при едноминутното катерене трябва да се търсят в статичното усилие, задържането на дишането и рязкото повишаване на вентилацията след това. При кратки интензивни натоварвания в спортното катерене ниската ПЧ се дължи още на недостатъчното време за реакция на сърдечно-съдовата система, както и на фактът, че мускулите на предмишниците се натоварват несъразмерно повече спрямо останалата мускулатура и целият организъм няма нужда от засилено кръвоснабдяване.
Резултатите от тест 1 и тест 2, противно на очакванията ни, показват, че през едноминутния тест катерачите са работили средно с ПЧ над теоретично фиксирания АнП14 (165 уд/мин) 33% от времето, а през петминутния тест 57%. Тези данни носят информация за енергоосигуряването на целия организъм, но не са достоверни за метаболизма в локалната мускулатура, за който по други изследвания се смята, че е предимно анаеробен.
Двата теста са създадени така, че изследваните лица да съумеят да ги изпълнят, но при едно оптимално натоварване. Маршрутът на едноминутния тест е VІІ+ UIAA и е много по-труден от този на петминутния, който е V+. Резултатите на пръв поглед са парадоксални. При катерене на по-голяма категория на трудност за кратко време пулсът е по-нисък отколкото при катерене на по-малка категория на трудност, но по-продължително. Това се дължи на гореспоменатите причини.
Стана ясно, че към локалната - работеща мускулатура се изтласква най-много кръв и ускоряването на сърдечната дейност е свързана предимно със задоволяването на енергийните нужди на най-ангажираните мускули - предмишниците. За това свидетелства промяната в тяхната обиколка. Тя варира от 0,5 до 1 см след едноминутния тест и от 1 до 1,5 см след петминутния тест при отделните катерачи. При тези данни стойностите от петминутния тест са отново по-високи от тези в едноминутния.
В заключение може да се каже, че при максимални натоварвания в спортното катерене (катерене на маршрути с категория на трудност, адекватна на нивото на подготовка на спортистите) и липса на места за почивка или леки пасажи пулсовата честота не достига устойчиво състояние. По време на кратки и интензивни натоварвания стойностите на пулсовата честота е по-ниска от тази при по-продължително катерене и не отговаря на метаболизма в локалната мускулатура. Преразпределението на кръвта е насочено предимно към предмишниците. По-малките нужди на другите части на тялото, статичното усилие, както задържането на дишането и ограниченото време, могат да обяснят по-ниските стойности на ПЧ при кратки интензивни натоварвания. Пулсовата честота при продължително катерене е по-достоверна за вида метаболизъм. При такъв тип катерене отчитането на пулсовата честота вероятно може да се използва за контрол и оптимизация на тренировъчните натоварвания.
Фиг. 7 Графика на пулсовата честота по време на Тест 1 - една минута катерене в таван.
Фиг. 8 Графика на пулсовата честота по време на тест 2 - пет минути катерене в надвес.
Трудности при контрола на натоварването в катеренето
В литературата, свързана с тренировката в спортното катерене, се описват дадени методи като се задават стойностите на различните компоненти на натоварването според физическото качество, което ще се развива. Например за обем се задават броя на движенията с ръце (преодолени хватки) и времето, брой на сериите и модулите. Често съзнателно се избягват предписания относно интензивността. Авторите, които я задават в проценти също не са точни, тъй като катеренето не е вдигане на тежести или бягане с определена скорост.
Използваната от катерачите категоризация на трудност не е достатъчно коректен показател, защото тя включва влиянието на много фактори. Например физическото натоварване и техническите трудности по маршрутите. Освен това отделните спортисти са с различно ниво на тренираност, съответно дадена категория на трудност ще се понася различно.
На пръв поглед оригиналната идея да се използват пулс тестери за контрол на интензивността, се оказва почти неприложима. Много са факторите, които влияят върху динамиката на пулсовата честота при катерене:
- категория на трудност;
- наклон на скалата;
- статични усилия;
- спиране на дишането с напъване;
- тип катерене;
- спиране за почивка;
- психически стрес – страх от падане;
Общата или кардио-респираторната издръжливост (не се имат предвид специфичните аеробни възможности), както често се среща в чуждата литература, се измерва с heart rate monitors. Но тя не е сред главните фактори на постижението в спортното катерене поради големия процент статични усилия (повече от 1/3 от времето), които лимитират кръвоснабдяването на работната мускулатура (мускулите притискат кръвоносните съдове).
На този факт се дължи нарастването на ПЧ и лактата, което става по-значително с увеличаването на наклона на стената, респективно на статичните усилия (табл.3). Същевременно кислородната консумация не се увеличава прогресивно с нарастването на ъгъла на стената. Тоест зависимостта между ПЧ и VO2 е нелинейна. Традиционната връзка между тези показатели не трябва да се използва за анализ или за установяване на интензивността. VO2 по време на бягане на тредбан15 е по-висока в сравнение с тази по време на катерене при подобни стойности на лактата и RPE (rating of perceived exertion – скала за субективна оценка на напрежението).
Въпреки това при ъгъл на стената 86 градуса е достигната най-висока VO2 – 32 ml/kg/min с ПЧ 162.6 уд/мин по време на катерене. При бягане със същата ПЧ, VO2 не е много по-висока - 36.6 ml/kg/min. Това означава, че при по-малки наклони и по-ниска трудност е най-удачно да се работи за развиване на специфичните аеробни възможности. Тогава използването на пулс тестери е коректно.
Когато се изпълняват прецизни, изискващи пазене на равновесие движения или при катерене в надвес и таван, дишането се задържа. Това също оказва влияние на сърдечната дейност. Получава се така, че при оптимални натоварвания след кратко и интензивно катерене (1 мин) в таван ПЧ е по-ниска от тази при леко и продължително катерене в слаб надвес (5 мин). Средните стойности на максималните ПЧ са съответно 174 и 183 уд/мин.
В тази връзка, Billat et al са получили различни данни при катерене на два маршрута от една и съща категория на трудност 7b (френска система за категоризиране). Единият тур е бил с малки и трудно откриваеми хватки, а другият с по-големи хватки, но с по-наклонен профил на скалата (по-надвесен). ПЧ за първия и за втория тур са съответно 176 и 159 уд/мин (85 и 77 % от максималната ПЧ при бягане). VO2 достига 45,6 и 37,7 % от VO2 max при бягане. Лактатът е съответно 5,7 и 4,3 mmol/l.
Всичко това потвърждава, макар и по различен начин, недостоверността на ПЧ като показател за интензивността на натоварването (изследванията на Watts et al сочат, че ПЧ се увеличава с нарастването на ъгъла на стената). Различията в резултатите от описаните изследвания биха могли да се обяснят по следния начин: изследваните от Watts et al катерачи катерят само до 102 градуса наклон на стената. Вероятно при по-голям ъгъл на стената (силен надвес или таван) ПЧ е по-ниска поради задържането на дишането, придружено с напъване и ограниченото време на натоварването.
Спирането по маршрута за почивка стартира възстановяването на ПЧ. Това трябва да се има предвид при анализа на динамиката на ПЧ. Препоръчително е да се правят записи с видеокамера, за да се знае по кое време катерачът е почивал.
Реакцията на сърдечносъдовата система зависи силно и от психическият стрес, който е на лице най-вече на открито и е причинен от страха от падане. Williams et al правят експеримент като изследваните лица изкачват двукратно един и същи тур. Първия път те вземат плацебо16 таблетка, а втория бета блокер17. Авторите отчитат средно за всички катерачи максимум на ПЧ съответно 166 и 120 уд/мин. Адреналинът18 в плазмата се увеличава само при първото изкачване.
Измерването на концентрацията на лактата в кръвта е скъпа привилегия. В същото време не означава лесно тълкуване на данните. Mermier et al измерва по-ниски от очакваните стойност при катерене с определена ПЧ. Научният колектив отдава това явление на следните причини: ефектът от разреждането, причинен от големият кръвен обем на централната вена, нарушеното изчистване на лактата по време на изометричните контракции19, както и поемането на циркулиращия лактат от ненатоварените мускули. Към тези обяснения е уместно да се прибави и фактът, че лактатът се произвежда предимно от горните крайници и по-специално от предмишниците.
Не случайно изследванията на Guido Koestermeyer сочат, че АнП по време на катерене е не при 4, а при 3 mmol/l. Koestermeyer препоръчва лактата като индикатор на интензивността в катеренето за разлика от ПЧ. Също така той използва десетобална субективна скала за напрежение (exertion scale) като тази на Borg (табл.4). Установил е коефициент на корелация20 0.816 между скалата и динамиката на лактата. Бал 4 от субективната скала отговаря на АнП.
Може да се обобщи, че трябва добре да се познава спецификата на спортното катерене. При контрола на натоварването в този спорт не трябва да се прилагат автоматично принципите, валидни за леката атлетика.
Като индикатори на интензивността могат успешно да се използват лактата и субективните скали за напрежение.
Върху ПЧ влияят много фактори и тя не бива да се смята за коректен показател на натоварването в спортното катерене. Традиционната връзка между ПЧ и VO2 също не трябва да се интерпретира. Пулс тестерите биха могли да се използват при работа за специфична силова издръжливост в аеробен режим, по време на леко, продължително катерене с оптимален ъгъл на стената 80-90 градуса.
Таблица 3 Средни стойности на някои компоненти при катерене на различни ъгли по Watts and Drobish.
Таблица 4 Ревизирана скала на Borg.
Фиг. 11 Кислородна консумация при различни ъгли на катерачната стена.
Фиг. 12 Пулсова честота при различни ъгли на катерачната стена.
Таблица 5 Субективна скала за напрежение, адаптирана от G.Koestermeyer.
Литература
Billat V, Palleja P, Charliax T, et al. Energy specificity of rock climbing and aerobic capacity in competitive sport rock climbers. J Sports Med Phys Fitness 1995; 35:20-4.
Booth J, Marino F, Hill C, et al. Energy costs of sport rock climbing in elite performance. Br J Sports Med 1999; 33:14-18.
Grant S, Hynes V, Whittaker A, Aitchison T. Anthropometric, strength, endurance and flexibility characteristics of elite and recreational climbers. J of Sports Sciences 1996; 14, 301-309.
Koestermeyer G. Peak Performance 2001.
Mermier C, Robergs R, McMinn S, et al. Energy expenditure and physiological responses during indoor rock climbing. Br J Sports Med 1997; 31:224-8.
Mermier C, Janot J, Parker D, Swan J. Physiological and anthropometric determinants of sport climbing performance. Br J Sports Med 2000; 34:359-366.
Watts P, Daggett M, Gallagher P, Wilkins B. Metabolic response during sport rock climbing and effects of active versus passive recovery. Int J Sports Med 2000; 21:185-190.
Watts P, Drobish K. Physiological responses to simulate rock climbing at different angles. Medecine & Science In Sports & Exercize 1998.
Watts P, Martin D, Durtschi S. Anthropometriv profiles of elite male and female sport rock climbers. J of Sports Sciences 1993; 11, 113-117.
Watts P, Newbury V, Sulentic J. Acute changes in handgrip strength, endurance and blood lactate with sustained sport rock climbing. J Sports Med Phys Fitness 1996 Dec; 36 (4) : 255-60.
Westbury T. Mental training in high performance climbing. Proceedings – International High Performance Seminar. 2000.
Williams E, Taggert P, Carruthers M. Rock climbing: Observation on heart rate and plasma catecholamines and the influence of oxprenol. Br J Sports Med 1978; 12:125-8
Грънчаров Н. Анаеробният праг – същност и приложна стойност в спорта 1997.
Желязков Ц, Дашева Д. Основи на спортната тренировка 2002.
Кафарели Е. Сензорните процеси и постиженията в спортовете за издръжливост. Издръжливостта в спорта (Енциклопедия по спортна медицина – ІІ част).
Михайлов М, Дашева Д. Разработване и изследване на нов метод – интервален фартлек за развиване на специфичната силова издръжливост в катеренето. Спорт и наука 2001, бр 5.
Михайлов М, Дашева Д. Характеристика на натоварването в катеренето. Спорт и наука 2001, приложение към бр. 5.
Михайлов М, Младенов Л, Дашева Д. Адаптация па време на специфично натоварване в спортното катерене. Спорт и наука 2001, специално издание.
Михаил Михайлов
От друга страна, поради големия процент статични усилия, които градират със засилването на надвеса, при което мускулите притискат кръвоносните съдове, ПЧ се увеличава с цел компенсация на нарушеното кръвообращение към работната мускулатура. При кратки и интензивни натоварвания пък стойностите на ПЧ са изненадващо ниски.
Това констатирахме на базата на срочните адаптативни реакции, изразяващи се в промените в пулсовата честота при специфично натоварване, в което анализирахме данните от различни по функционална насоченост натоварвания в катеренето.
Използвахме два теста. Тест 1 представляваше една минута катерене в таван на VІІ+ UIAA. Стремежът е да се работи в анаеробен-гликолитичен режим. Големина на хватките - за дисталните12, средните и частично за проксималните13 фаланги на пръстите. Тест 2 - пет минути катерене в надвес от V+ UIAA. Стремежът е да се работи в смесен режим. Големина на хватките - за дисталните и частично за средните фаланги.
По време на тестовете е направен запис на пулсовата честота. Също така бяха отчетени броят на извършените с ръце движения и промяната в обиколките на предмишниците след изпълнението на тестовете. Тестовете са с непроменливо съпротивление и минимално затрудняват катерачите в техническо отношение. Катери се непрекъснато, без почивки.
Средните стойности на пулсовите честоти в тест 1 и тест 2 са съответно: 108 и 106 уд/мин (начални), 136 и 162 уд/мин (средни), 174 и 183 уд/мин (максимални), 125 и 129 уд/мин (първа мин. възстановяване) и 104 и 108 уд/мин (втора мин. възстановяване). Средните стойности на промяната в обиколките на предмишниците след изпълнението на тест 1 и тест 2 са съответно: 0,61 и 1,2 см.
Както може де се предположи, кривите на пулсовите честоти бързо се покачват в началото (период на вработване) /фиг.7, фиг.8/. С това скоростно разгръщане на сърдечно-съдовата дейност организмът задоволява увеличените енергетични нужди. След това покачването продължава, макар и по-бавно. ПЧ обаче не достига устойчиво състояние, както става при тест с постоянно натоварване, тъй като времето на натоварването е кратко и в двата теста, а усилията големи. За да противодействат на това явление, в реална обстановка спортистите намират места за почивка и разтръскват ръце с цел частично възстановяване. Кривата на пулсовата честота изписва подобие на плато единствено при две от изследваните лице по време на изпълнение на едноминутния тест.
В едноминутния тест при повечето изследвани катерачи има скок на ПЧ непосредствено след прекратяване на натоварването. В този тест стойностите на пулса са по-ниски от петминутния тест, който е от по-малка категория на трудност. Причините за тези явления при едноминутното катерене трябва да се търсят в статичното усилие, задържането на дишането и рязкото повишаване на вентилацията след това. При кратки интензивни натоварвания в спортното катерене ниската ПЧ се дължи още на недостатъчното време за реакция на сърдечно-съдовата система, както и на фактът, че мускулите на предмишниците се натоварват несъразмерно повече спрямо останалата мускулатура и целият организъм няма нужда от засилено кръвоснабдяване.
Резултатите от тест 1 и тест 2, противно на очакванията ни, показват, че през едноминутния тест катерачите са работили средно с ПЧ над теоретично фиксирания АнП14 (165 уд/мин) 33% от времето, а през петминутния тест 57%. Тези данни носят информация за енергоосигуряването на целия организъм, но не са достоверни за метаболизма в локалната мускулатура, за който по други изследвания се смята, че е предимно анаеробен.
Двата теста са създадени така, че изследваните лица да съумеят да ги изпълнят, но при едно оптимално натоварване. Маршрутът на едноминутния тест е VІІ+ UIAA и е много по-труден от този на петминутния, който е V+. Резултатите на пръв поглед са парадоксални. При катерене на по-голяма категория на трудност за кратко време пулсът е по-нисък отколкото при катерене на по-малка категория на трудност, но по-продължително. Това се дължи на гореспоменатите причини.
Стана ясно, че към локалната - работеща мускулатура се изтласква най-много кръв и ускоряването на сърдечната дейност е свързана предимно със задоволяването на енергийните нужди на най-ангажираните мускули - предмишниците. За това свидетелства промяната в тяхната обиколка. Тя варира от 0,5 до 1 см след едноминутния тест и от 1 до 1,5 см след петминутния тест при отделните катерачи. При тези данни стойностите от петминутния тест са отново по-високи от тези в едноминутния.
В заключение може да се каже, че при максимални натоварвания в спортното катерене (катерене на маршрути с категория на трудност, адекватна на нивото на подготовка на спортистите) и липса на места за почивка или леки пасажи пулсовата честота не достига устойчиво състояние. По време на кратки и интензивни натоварвания стойностите на пулсовата честота е по-ниска от тази при по-продължително катерене и не отговаря на метаболизма в локалната мускулатура. Преразпределението на кръвта е насочено предимно към предмишниците. По-малките нужди на другите части на тялото, статичното усилие, както задържането на дишането и ограниченото време, могат да обяснят по-ниските стойности на ПЧ при кратки интензивни натоварвания. Пулсовата честота при продължително катерене е по-достоверна за вида метаболизъм. При такъв тип катерене отчитането на пулсовата честота вероятно може да се използва за контрол и оптимизация на тренировъчните натоварвания.
Фиг. 7 Графика на пулсовата честота по време на Тест 1 - една минута катерене в таван.
Фиг. 8 Графика на пулсовата честота по време на тест 2 - пет минути катерене в надвес.
Трудности при контрола на натоварването в катеренето
В литературата, свързана с тренировката в спортното катерене, се описват дадени методи като се задават стойностите на различните компоненти на натоварването според физическото качество, което ще се развива. Например за обем се задават броя на движенията с ръце (преодолени хватки) и времето, брой на сериите и модулите. Често съзнателно се избягват предписания относно интензивността. Авторите, които я задават в проценти също не са точни, тъй като катеренето не е вдигане на тежести или бягане с определена скорост.
Използваната от катерачите категоризация на трудност не е достатъчно коректен показател, защото тя включва влиянието на много фактори. Например физическото натоварване и техническите трудности по маршрутите. Освен това отделните спортисти са с различно ниво на тренираност, съответно дадена категория на трудност ще се понася различно.
На пръв поглед оригиналната идея да се използват пулс тестери за контрол на интензивността, се оказва почти неприложима. Много са факторите, които влияят върху динамиката на пулсовата честота при катерене:
- категория на трудност;
- наклон на скалата;
- статични усилия;
- спиране на дишането с напъване;
- тип катерене;
- спиране за почивка;
- психически стрес – страх от падане;
Общата или кардио-респираторната издръжливост (не се имат предвид специфичните аеробни възможности), както често се среща в чуждата литература, се измерва с heart rate monitors. Но тя не е сред главните фактори на постижението в спортното катерене поради големия процент статични усилия (повече от 1/3 от времето), които лимитират кръвоснабдяването на работната мускулатура (мускулите притискат кръвоносните съдове).
На този факт се дължи нарастването на ПЧ и лактата, което става по-значително с увеличаването на наклона на стената, респективно на статичните усилия (табл.3). Същевременно кислородната консумация не се увеличава прогресивно с нарастването на ъгъла на стената. Тоест зависимостта между ПЧ и VO2 е нелинейна. Традиционната връзка между тези показатели не трябва да се използва за анализ или за установяване на интензивността. VO2 по време на бягане на тредбан15 е по-висока в сравнение с тази по време на катерене при подобни стойности на лактата и RPE (rating of perceived exertion – скала за субективна оценка на напрежението).
Въпреки това при ъгъл на стената 86 градуса е достигната най-висока VO2 – 32 ml/kg/min с ПЧ 162.6 уд/мин по време на катерене. При бягане със същата ПЧ, VO2 не е много по-висока - 36.6 ml/kg/min. Това означава, че при по-малки наклони и по-ниска трудност е най-удачно да се работи за развиване на специфичните аеробни възможности. Тогава използването на пулс тестери е коректно.
Когато се изпълняват прецизни, изискващи пазене на равновесие движения или при катерене в надвес и таван, дишането се задържа. Това също оказва влияние на сърдечната дейност. Получава се така, че при оптимални натоварвания след кратко и интензивно катерене (1 мин) в таван ПЧ е по-ниска от тази при леко и продължително катерене в слаб надвес (5 мин). Средните стойности на максималните ПЧ са съответно 174 и 183 уд/мин.
В тази връзка, Billat et al са получили различни данни при катерене на два маршрута от една и съща категория на трудност 7b (френска система за категоризиране). Единият тур е бил с малки и трудно откриваеми хватки, а другият с по-големи хватки, но с по-наклонен профил на скалата (по-надвесен). ПЧ за първия и за втория тур са съответно 176 и 159 уд/мин (85 и 77 % от максималната ПЧ при бягане). VO2 достига 45,6 и 37,7 % от VO2 max при бягане. Лактатът е съответно 5,7 и 4,3 mmol/l.
Всичко това потвърждава, макар и по различен начин, недостоверността на ПЧ като показател за интензивността на натоварването (изследванията на Watts et al сочат, че ПЧ се увеличава с нарастването на ъгъла на стената). Различията в резултатите от описаните изследвания биха могли да се обяснят по следния начин: изследваните от Watts et al катерачи катерят само до 102 градуса наклон на стената. Вероятно при по-голям ъгъл на стената (силен надвес или таван) ПЧ е по-ниска поради задържането на дишането, придружено с напъване и ограниченото време на натоварването.
Спирането по маршрута за почивка стартира възстановяването на ПЧ. Това трябва да се има предвид при анализа на динамиката на ПЧ. Препоръчително е да се правят записи с видеокамера, за да се знае по кое време катерачът е почивал.
Реакцията на сърдечносъдовата система зависи силно и от психическият стрес, който е на лице най-вече на открито и е причинен от страха от падане. Williams et al правят експеримент като изследваните лица изкачват двукратно един и същи тур. Първия път те вземат плацебо16 таблетка, а втория бета блокер17. Авторите отчитат средно за всички катерачи максимум на ПЧ съответно 166 и 120 уд/мин. Адреналинът18 в плазмата се увеличава само при първото изкачване.
Измерването на концентрацията на лактата в кръвта е скъпа привилегия. В същото време не означава лесно тълкуване на данните. Mermier et al измерва по-ниски от очакваните стойност при катерене с определена ПЧ. Научният колектив отдава това явление на следните причини: ефектът от разреждането, причинен от големият кръвен обем на централната вена, нарушеното изчистване на лактата по време на изометричните контракции19, както и поемането на циркулиращия лактат от ненатоварените мускули. Към тези обяснения е уместно да се прибави и фактът, че лактатът се произвежда предимно от горните крайници и по-специално от предмишниците.
Не случайно изследванията на Guido Koestermeyer сочат, че АнП по време на катерене е не при 4, а при 3 mmol/l. Koestermeyer препоръчва лактата като индикатор на интензивността в катеренето за разлика от ПЧ. Също така той използва десетобална субективна скала за напрежение (exertion scale) като тази на Borg (табл.4). Установил е коефициент на корелация20 0.816 между скалата и динамиката на лактата. Бал 4 от субективната скала отговаря на АнП.
Може да се обобщи, че трябва добре да се познава спецификата на спортното катерене. При контрола на натоварването в този спорт не трябва да се прилагат автоматично принципите, валидни за леката атлетика.
Като индикатори на интензивността могат успешно да се използват лактата и субективните скали за напрежение.
Върху ПЧ влияят много фактори и тя не бива да се смята за коректен показател на натоварването в спортното катерене. Традиционната връзка между ПЧ и VO2 също не трябва да се интерпретира. Пулс тестерите биха могли да се използват при работа за специфична силова издръжливост в аеробен режим, по време на леко, продължително катерене с оптимален ъгъл на стената 80-90 градуса.
Таблица 3 Средни стойности на някои компоненти при катерене на различни ъгли по Watts and Drobish.
| Ъгъл (°) | Дистанция (м) | ПЧ уд/мин | VO2 (ml/kg/min) | Лактат (mmol/l) |
80 | 89,9 | 156 | 31,3 | 3,6 |
86 | 81,1 | 165 | 31,7 | 4 |
91 | 66,4 | 171 | 31,2 | 4,9 |
96 | 43,8 | 173 | 29,5 | 5,1 |
102 | 27 | 171 | 30,9 | 5,9 |
Таблица 4 Ревизирана скала на Borg.
0 | Nothing at all |
0.5 | Very, very weak (just noticeable) |
1 | Very weak |
2 | Weak (light) |
3 | Moderate |
4 | Somewhat strong |
5 | Strong (heavy) |
6 |
|
7 | Very strong |
8 |
|
9 |
|
10 | Very, very strong (almost maximal) |
* | maximal |
Фиг. 11 Кислородна консумация при различни ъгли на катерачната стена.
Фиг. 12 Пулсова честота при различни ъгли на катерачната стена.
Таблица 5 Субективна скала за напрежение, адаптирана от G.Koestermeyer.
0 | Няма напрежение |
|
1 | Много лесно |
|
2 | Лесно | Боулдъри за загряване / турове, които не напрягат особено. Усещам съвсем малко в предмишниците. |
3 | Малко напрежение | Турове, които мога да изкатеря със сигурност, ако се напрегна. Предмишниците стават малко дебели. |
4 | Напрягащи |
|
5 | Трудни | Турове, които при различни условия мога да премина всеки път без проблеми. Предмишниците стават дебели, ако продължа да катеря, ще изляза от строя. |
6 |
|
|
7 | Много трудни | Турове, които мога да изкатеря все още сигурен при различни условия. Предмишниците започват да излизат от строя. |
8 |
|
|
9 |
|
|
10 | Максимални | Мога да изкатеря тура веднъж при най-добри условия. Накрая съм изцеден. |
Литература
Billat V, Palleja P, Charliax T, et al. Energy specificity of rock climbing and aerobic capacity in competitive sport rock climbers. J Sports Med Phys Fitness 1995; 35:20-4.
Booth J, Marino F, Hill C, et al. Energy costs of sport rock climbing in elite performance. Br J Sports Med 1999; 33:14-18.
Grant S, Hynes V, Whittaker A, Aitchison T. Anthropometric, strength, endurance and flexibility characteristics of elite and recreational climbers. J of Sports Sciences 1996; 14, 301-309.
Koestermeyer G. Peak Performance 2001.
Mermier C, Robergs R, McMinn S, et al. Energy expenditure and physiological responses during indoor rock climbing. Br J Sports Med 1997; 31:224-8.
Mermier C, Janot J, Parker D, Swan J. Physiological and anthropometric determinants of sport climbing performance. Br J Sports Med 2000; 34:359-366.
Watts P, Daggett M, Gallagher P, Wilkins B. Metabolic response during sport rock climbing and effects of active versus passive recovery. Int J Sports Med 2000; 21:185-190.
Watts P, Drobish K. Physiological responses to simulate rock climbing at different angles. Medecine & Science In Sports & Exercize 1998.
Watts P, Martin D, Durtschi S. Anthropometriv profiles of elite male and female sport rock climbers. J of Sports Sciences 1993; 11, 113-117.
Watts P, Newbury V, Sulentic J. Acute changes in handgrip strength, endurance and blood lactate with sustained sport rock climbing. J Sports Med Phys Fitness 1996 Dec; 36 (4) : 255-60.
Westbury T. Mental training in high performance climbing. Proceedings – International High Performance Seminar. 2000.
Williams E, Taggert P, Carruthers M. Rock climbing: Observation on heart rate and plasma catecholamines and the influence of oxprenol. Br J Sports Med 1978; 12:125-8
Грънчаров Н. Анаеробният праг – същност и приложна стойност в спорта 1997.
Желязков Ц, Дашева Д. Основи на спортната тренировка 2002.
Кафарели Е. Сензорните процеси и постиженията в спортовете за издръжливост. Издръжливостта в спорта (Енциклопедия по спортна медицина – ІІ част).
Михайлов М, Дашева Д. Разработване и изследване на нов метод – интервален фартлек за развиване на специфичната силова издръжливост в катеренето. Спорт и наука 2001, бр 5.
Михайлов М, Дашева Д. Характеристика на натоварването в катеренето. Спорт и наука 2001, приложение към бр. 5.
Михайлов М, Младенов Л, Дашева Д. Адаптация па време на специфично натоварване в спортното катерене. Спорт и наука 2001, специално издание.
Михаил Михайлов
Добави коментар