На 61-годишна възраст, след онкологично заболяване на белите дробове почина алпинистът Радко Рачев. През 1990 г. изкачва най-високия връх в Южна Америка - Аконкагуа (6962 м). Две години по-късно, с Господин Динев стават първите българи, стъпили на осемхилядника Гашербрум II. През 1995 г. , заедно с Тончо Тончев осъществяват първото българско изкачване на друг осемхилядник - Дхаулагири, като първи на върха стъпва Рачев, а ден по-късно и Тончев.

Бобката (Благовест Цолов) ми праща линк към “Убийството на невъзможното” на Меснер и ме пита дали съм я чела. Покрай това се заговаряме за изкачванията му в Алпите, за болтовете и пр. Виждах из Фейсбук, че е изкатерил доста неща това лято, видяхме се и на алпиниадата на Мальовица (там стана втори и пак замина да катери в чужбина). 

По Гергьовден на скалите край Враца се проведе традиционната Ботева алпиниада, организирана за 14-а поред година от КЕС “Вратица”. Участваха близо 30 свръзки, с което беше преодолян няколкогодишният спад в интереса към това събитие. Алпиниадата протече при прекрасно време, без инциденти и в отлично настроение, похвалиха се организатори и участници. Бяха екипирани установки на Малката Вратца, което позволи на много гости да пробват магията на катеренето, а за настроението допринесе и опънатият хайлайн между Малка и Голяма Вратца, разказва Нино Пелов от КЕС “Вратица”.

На 9 март Владимир Пеков изкатери един от най-трудните трад маршрути в България - “Краят на Аферата” 8а, на Бряновщица. Пловдивчанинът забелязал линията с “идеални места за джаджи, хубави хватки с дълги движения в 35 градуса надвес, обаче на едно място без хватки” преди две години, разчистил я и започнал опити по нея в “пълна тайна”. До момента 8а е най-високата категория за трад катерене, преминавана в България. Има още няколко маршрута с подобна трудност, изкатервани вече у нас.

Миналия месец Виктор Варошкин и Емилиян Колевски преминаха линията "Arête Cosmiques" 8a в масива на Монблан и осъществиха премиерно изкачване по намиращата се в района скална кула Gendarme des Cosmiques, част от Aiguille du Midi.

През последните месеци Българско дружество за защита на птиците, Бългаската федерация по катерене и алпинизъм и сайта www.climbingguidebg.com разработихме диплянка с препоръчителни практики при катерене, с които в максимална степен да опазваме местообитанията на скалолюбивите птици и самите тях.

Треньорската професия е една от най-значимите професии в съвременното ни общество.  Каква роля играем в израстването и формирането на личността? Какви са етичните и морални ценности, които възпитаваме при хората занимаващи се със спорт? Отговорите на тези въпроси отдавна са реализирани, при хората на които спорта е станал част от ежедневния начин на живот. Планинарството, катеренето,
 алпинизма и ориентирането са дейностите, който са пряко свързани с професионалните направления треньор по туризъм-алпинизъм и туризъм ориентиране. За това как е започнала дейността ни, какви възможности за обучение ни осигурява НСА, къде можем да се реализираме прочетете в тази статия.
 

Началото на “Паяците от Леко” е поставено през 1946 г. от група млади хора, жадни за приключения. Основават го Giulio и Nino Bartesaghi, заедно с Franco Spreafico, Emilio Ratti и Gigino Amati. По-късно към тях се присъединява Gigi Vitali, наричан “Паяка” заради ловкостта и елегантността, с която се катери. Така се появява и името на клуба.
 

Тази категоризация прави оценка на общата трудност на алпийските маршрути. Известна е под името International French adjectival system (IFAS). "Adjectival" в името означава че се използват "прилагателни", т.е. описателни ключови думи в категорията, за разлика от French numerical system (FNS), при която се използват цифри и букви. Категориите изглеждат така: F, PD, AD, D, TD, TD-, TD+, ED, ED+, ED-, ED1...4, ABO и възможни нюансирания. Оценява се цялостната трудност на маршрута, като се взема предвид дължината, техническата трудност, натовареността с трудни пасажи, експозицията, нивото на ангажираност на маршрута, т.е. колко е възможно да се осигурява, колко е ронливо (качество на скалата/леда/снега) и др.под. Могат да се вземат под внимание и фактори като надморската височина, дължината и трудността на подхода и връщането.

Не знам откъде да почна. Може би от заглавието на статията "Алпинизъм и свръзка". Тоя спорт или занимание е малко встрани от стандартните. Защото е по-близо до религиите. И както християнството си има атрибути и светци, и не приема в редиците си никой, който не ги уважава и почита, така и алпинизмът. Отношението към ренегатите винаги е било особено. Но нека всеки, който се опитва да създаде нова религия, да не очаква да бъде приет в групата на светците на тази, която отрича.
 

По повод мой пост във Фейсбук: https://www.facebook.com/nmpetkov/posts/10218591472763484

Има алпийска общност в България. Тя се състои от хора, които извървяват своя път - за някои по-кратък, за други по-дълъг. Едни прекратяват алпийската си "кариера" (дайте идея за по-добра дума, че да махна кавичките), защото решават, че са поели достатъчно риск. Други - защото животът и проблемите ги притискат. За трети така решава Планината.

Това e една тема, която съществува, откакто болтовете започват да са част от инвентара на катерачите. Може да се каже, че от началото на миналия век темата е разбуждала доста дискусии в катерачните среди. В днешно време хората толкова са се специалиазирали в преодоляването на всякакви парчета от скала, лед, кал и каквото им се препречи на пътя, за да достигнат определена географска точка, която им носи удовлетворение.

Точно когато започвах да се катеря, Катето, Марто и Виктор направиха “Искам си мечтите”. Като пуснаха едно клипче, което доста ме надъха да започна да се занимавам с “трад”. Тогава в мен се родиха някакви романтични мисли, че един ден бих искал да го пробвам. Годините минаваха, а опитът взе да се трупа. След като минах - “Байно” и “Софи” тази година, се почувствах готов за  маршрут, който винаги ме е респектирал с трудността си - комбинация от тежки въжета на джаджи и дълги разстояния между осигуровките.Тази информация имам от клипчето, в което се виждат големи падания, разказите на Тишката и Емо и познатият ми стил на наковаване на Марто и Виктор.

Сдружение за планинарство “Николай Проев - Пройката” и Асоциация Свободни Планини ви канят на традиционната приятелска среща по ски-алпинизъм в Пирин Планина. Бъдете част от най-масовия старт по ски-алпинизъм на Балканите!

Дхарамсура (Dharamsura или Whait Sail, 6446 м.н.в.) - "върхът на доброто", това означава в превод на един от двестате официални езика на Индия. Намира се в съседство с Папсура (Papsura, 6451 м.н.в.), което означава "върхът на злото". В района се озовахме случайно, като искахме да отидем в друг щат и на друг връх, но в последния момент ги забраниха и от IMF (Indian Mountaineering Foundation) ни дадоха за избор два щата Химачал Прадеш (Himachal Pradesh) и Жаму и Кашмир (Jammu and Kashmir), както и списък с върхове.

Отново публикуваме списък с най-трудните спортни маршрути в България - за трети път след като Ивайло Кръстев направи това през 2008 г. За щастие в списъка вече има маршрути с небезизвестната категория 9a.

Този текст е посветен на моите приятели, с които заедно “воювахме” и успяхме да изживеем мечтите и сънищата си в любимите ни и обичани планини. Историята и животът на героя на този разказ се отнасят към времето от 1982 до 1988 г. Известният тогава в гилдията млад български катерач Бисер Ефтимов Николов, познат и като Малкия, Мали, се осмели да опита – без средства за осигуряване – маршрут от девета категория на трудност.

Проектът „Върховете на тангра планина“ започна през 23-тата Българска Антарктическа експедиция от сезон 2014/2015 г., когато биват изкачени върховете Голям иглен връх и връх София, както и второ изкачване на вр. Лясковец от главното било на планината и редица по-ниски върхове и главни коти в периферията на Тангра планина. Проектът включва, освен първи изкачвания на върхове в планината, също и запис на характерни точки от планинския релеф с DGPS за увеличаване на базата данни от геодезическа информация на о. Ливингстън. Успешно проведената екседиция и събраните и анализирани данни от терен (изложени в отчет от 2015 г.) поставиха редица хипотези свързани с главното планинско било в неговият Централен и Югозападен дял на планината, което наложи продължаването на проекта в състава на XXV-та Българска антарктическа експедиция.
 

Харамията като катерачен обект е известен от средата на миналия век, но появата на нови маршрути в последните месеци и години се очертава да го превърне в един от любимите обекти за катерене през всички сезони на годината. Настоящото представяне е след приключването на първия етап на проект изпълнен през есента на 2015 г.

Въжетата ROCA, или FIXE-ROCA, имат репутацията на едни от най-качествените в областта на катеренето, алпинизъм, екстремните спортове и работа от въже. От скоро те вече присъстват официално на българския пазар за алпийска екипировка.