За най-добрите катеренето, както много други спортове, претърпя огромни промени в течение на времето. Състезанията по спортно катерене и свързаното с тях спонсорство, както и спонсорството за премиерни изкачвания, накараха катерачите да приемат спорта си на сериозно. Това ги кара и да тренират усилено.

Много опитни катерачи гледат на рапела (слизане по въжето до основата на скалата) като на нещо много опасно. Вероятността за нещастни случаи, завършващи със сериозни травми и дори смърт, при рапела е по-голяма отколкото при коя да е друга дейност, свързана с катеренето.

Придобиването на достатъчно опит за водач на свръзка, това е може би крайната цел на повечето катерачи. Вместо да следваме някого другиго, да можем да определяме сами къде и кога да се катерим. Воденето може да става по два начина: по предварително оставени осигуровки, стабилни клинове и болтове; или на собствена осигуровка, с помощта на катерачен инвентар, който водачът оставя на скалата, докато се катери, а вторият събира. Вторият стил на катерене представлява най-вълнуващото в спорта, крие повече предизвикателства и опасности. При спортното катерене е прието да се използват предварително фиксирани осигуровки. Въпреки че е по-безопасно, то не е по-малко изморително, нито по-лесно от традиционния стил на катерене.
 

Катеренето е движение - колкото сте по-гъвкави и тренирани, толкова по-лесно ще ви бъде. Както в другите спортове, тук се използват определение движения, наречени енграми, които трябва да се запаметят и упражняват. Енграмите стоят в основата и на танците, леката атлетика и бойните изкуства например. Трябва само да заучиш отделните движения и тялото започва да ги извършва автоматично.

Повечето катерачи използват въже, въпреки че през голяма част от времето изобщо не изпитват нужда от него. То просто ви придружава навсякъде и може дори да ви се стори досадно. Виси под вас, докато водите, мотае ви се пред носа, когато сте втори, трябва да го закачвате или откачвате от всяка осигуровка. Все пак, ако се случи нещо и изпитате внезапна нужда от него, ще откриете с огромно облекчение, че можете да му се доверите.

За да се катерим, не е задължително да разполагаме с голям катерачен инвентар. Въпреки това, като имаме предвид колко неща може да се направят с подходяща екипировка, не е чудно, че много хора решават да си купят поне някои от многобройните средства, използвани в този спорт.

Изявлението, че се занимавате с катерене, често ще предизвиква смях или удивление сред познатите ви. Общо мнение е, че скалното катерене е занимание за самоубийци; странен спорт за безумци, при който човек преминава дълги разстояния с опасни препятствия само за да се възкачи на стотици метри над земята по някоя безинтересна и надвесена скала... в снежна вихрушка. В катеренето, разбира се, може да се стигне и до тази крайност, но за повечето катерачи то е просто един вълнуващ и приятен начин да избягат от еднообразното всекидневие - възбуждащо физическо изживяване, малко удоволствие на премерения риск, ангажиращо напълно ума.

Идеята за линията си беше на Ивайло Кръстев. За разлика от „ЦЛЪ”, „На ЦЛЪТА Дръжката” е напълно естествен маршрут (без изкуствени хватки), намиращ се на Лакатнишките скали – Вражите дупки.

Седрик Лаша (Cédric Lachat) направи първо изкатерване по стария проект “No pasaran” (8c) в сектора Епингл (Epingles) на района Торак (Thaurac), Франция. Швейцарецът успя да стигне до финала му след три опита.

Голяма експедиция под ръководството на известния Алексей Болотов ще атакува четвъртия по височина връх в света – Лхотце (8516 м) по неговия класически маршрут от запад, през ледопада Кхумбу и Западния циркус между Лхотце и Еверест.

През изминалите събота и неделя край хижа Мальовица се проведе републиканската зимна алпиниада, или както сега се нарича Държавното първенство по алпинизъм - зимно.

Това е темата на презентацията, която можете да видите на 23 март т. г., от 19.00 часа, в залата на Полския Институт (ул. “Веслец” 12)*. Неин автор е американският катерач и алпинист Уил Назарян, който гостува в България по покана на Иво Нинов-Германеца.

Преди да загине при опит за изкачване по знаменитата южна стена на Анапурна, испанският алпинист от баски произход Инаки Очоа де Олса създаде фондация за подпомагане на децата в Непал “SOS Himalaya”.

В сектора “Ла Капела” (La Capella) на испанския катерачен район Сиурана (Siurana) след редица опити немецът Даниел Юнг (Daniel Jung) успя да реализира своя проект “Jungle Speed”, за който предложи оценка 9a.

През януари 2010 г. Жоос Исборю (Joos Ilsborux, Белгия), Франко Каюпи (Franco Cayupi), Армандо Монтеро (Armando Montero, двамата от Чили) и Дж. Б. Хааб (J. B. Haab, САЩ) направиха първо изкачване на впечатляваща гранитна кула в Чили.

Имаме удоволствието да поканим всички любители на екстремното и красивото, на приключенията и природата, почитателите на различното кино, любознателните, търсещите и искащите да живеят пълноценно на тридневен празник в Голяма зала на Община Велико Търново на 18 и 19 март от 17,00 ч и на 20 март от 16,00 ч.

Спасители намериха телата на четирима белоруски планинари, които изчезнаха на 8 март след лавинен инцидент в масива Хибини*. В търсенето участваха шест спасителни екипа с привличане на допълнителна техника.

И така, станахме свидетели на първата “деветка “бе” на Адам Ондра (Adam Ondra). В предните дни информациите за младия чех, който преминава последователно нови “деветки “а”, да си признаем честно, започнаха леко да доскучават.

С много силно изкатерване напомни за себе си Дейв Маклауд (Dave MacLeod) - първо по екстремния тур“Anubis” в масива Бен Невис (Ben Nevis), имащ “лятна” оценка E8 6c. И което е любопитно, това е авторска линия на самия Дейв от 2005 г.

На 11 март поляците Пьотр Пустелник (Piotr Pustelnik) и Кинга Барановска (Kinga Baranowska) заминаха за поредната си хималайска експедиция. Тяхна цел е изкачването на Анапурна от север. Пьотр Туркот зададе няколко въпроса на Пустелник.