Този текст касае етиката в алпинизма и беше приет от Общото събрание на UIAA на 21.10.2000 г.
Алпинизмът (планинарството) е самоуправляващ се спорт, основаващ се на честността на планинарите и катерачите относно техните постижения.
Следователно, на твърденията на планинари и катерачи за успешни изкачвания трябва да се вярва, освен ако няма силни доказателства за обратното.
В интерес на планинарите и катерачите е да осигурят колкото е възможно повече доказателства, подкрепящи твърдението им.
UIAA признава, че при липсата на доказателства, подкрепящи дадено твърдение, могат да възникнат съмнения, но препоръчва разглеждането на такива съмнения да става според горните принципи.
UIAA не се ангажира с разследването на оспорвани успешни изкачвания.
ИСТОРИЯ НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ТЕКСТА
По случай събранието на Съвета, състояло се на 13 май 2000 в Plas y Brenin, Нико де Йонг, Президент на Холандския алпийски клуб и член на Съвета, подаде съобщение до Съвета във връзка с журналист, оспорващ твърдението на холандски катерач за солови изкачвания на някои главни хималайски върхове. В съобщението се отбелязва, че този случай повдига множество принципни въпроси като: трябва ли винаги да се вярва на някой, който твърди,че е направил успешно изкачване? При какви условия трябва той/тя да докаже такова изкачване? Предвид принципната природа на тези въпроси, Нико де Йонг беше на мнение, че в UIAA трябва да се проведе дискусия, която евентуално да доведе до официална позиция на UIAA по тях. За съжаление, на събранието нямаше достатъчно време за задълбочено обсъждане на проблема. Междувременно Алан Блекшоу (Президент на Планинската комисия), Джос Линам (Президент на Експедиционната комисия) и Робърт Лиополд (Генерален секретар на UIAA) оформиха изявление, което се прие и от Генералната Асамблея.
Превод: Ирина Манушева, Николай Петков
Още няма направени коментари.
Добави коментар