Авторите*** не се заблуждават, че някой ще прочете произведението им “от кора до кора”. Но и то не е написано заради това. Книги за експедиции има в изобилие, албумите са пълни с фантастични снимки, актуалната информация от планините тече като пълноводна река и вече не е нужно да я чакаме месеци наред. Това е embarras de richesse (затруднение заради изобилието) – наблюдателите са удавени в информационния поток, във все по-детайлната география на високите части на Земята, в произволната транскрипция на имената, във все по-гъстата мрежа от маршрути и най-сетне – в ерозията и разрушаването на правилата на високопланинската игра.

Ако става дума за планините на Азия – най-високите и най-великолепните в света – вторият том на “Голямата енциклопедия на планините и алпинизма” подбира и подрежда по азбучен ред най-важните знания за тях, става пътеводител в джунглата от данни и заема едно от главните места върху домашния рафт с най-необходимата справочна литература – редом с телефонния указател, речниците, справочниците и – last but not least – “Голямата енциклопедия на Татрите” на София и Витолд Париски****.

Появата на “Голямата енциклопедия на планините и алпинизма” е световно събитие, защото нито едно досегашно издание не е било толкова подробно и изчерпателно и дълго няма да се появи ново, ако въобще някога някой се нагърби със създаването на такова произведение. “Как оценяваш труда под редакцията на Киелковски?” – попитах Йежи Вала*****. А той отговори: “Трябва да ти кажа, че отлично ми върши работа. Вече не трябва да ровя в купищата бумаги, за да открия някой детайл. Сега всичко ми е под ръка. Книгата е много скъпа, но щеш-не щеш трябва да я имаш на бюрото си.”

Текстовете в “Планините на Азия” са подкрепени с богат илюстративен материал, с многобройни, богати на съдържание карти, от които само няколко са взети от чужди източници – като “Japanese Alpine News”. Чудесно е, че томът е издържан авторски и полиграфично без кокетиране с читателите чрез винетки, украшения, снимки контр а’жур или “златни мисли” в рамчици. Подобни издателски хватки бързо остаряват, а произведение от такъв ранг е за векове – като например нашия “Географски речник на Полското кралство” (“Słownik geograficzny Królestwa Polskiego”) от 1880-1895 г. – старовремски, нелишен от грешки, но до ден-днешен незаменим и незаместен с нещо по-добро. Малгожата и Ян Киелковски и екипът им имат вече на хард-дискове по-голяма част от материалите за останалите континенти и обещават да завършват следващите томове в едногодишен ритъм. Но издателството “Стапис” още днес, след първите два, може да се гордее със започнатото дело.

Има ли грешки в “Планините на Азия”? Разбира се – например някои относително некачествени илюстрации. Авторите са наясно за тях. Други тепърва ще бъдат забелязани, когато започне същинското използване на книгата. Но нека не забравяме, че от известен (при това немалък) процент грешки не се срамуват даже разполагащите с огромни щабове от сътрудници и редактори енциклопедии "Larousse”, “Brockhaus” или “Encyclopedia Britannica”.

Известен е афоризмът, че човек трябва да отделя време само на книгите, които са достойни за Нобелова награда. Произведението на Киелковски и техния екип не е заплашено с Нобелова награда, но “Златен ледокоп” в края на работата би бил частично възнаграждение за труда им и признание за знанията, които притежават. Остават още пет тома******. Последният ще бъде с биографични данни. Пожелавам на ветераните като мене сили и здраве да го дочакаме. Ще е интересен както досегашните два.

Юзеф НИКА

-------------------------------------------------------
* През 70-те г. на ХХ век Ян Киелковски е един от най-силните полски катерачи, с многобройни изкачвания и премиери в Татрите през лятото и зимата. След 1979 г. със съпругата си Малгожата (също алпинистка) живеят в Дюселдорф, Германия. Двамата са едни от най-известните автори на гидовници за катерачни обекти с малка надморска височина. Ян Киелковски е написал най-добрите справочници и пътеводители за осемхилядниците (някои познати и у нас) – “Mount Everest Massive” (с информация и за Лхотце), “Northern Baltoro Mustagh”, “Southern Baltoro Mustagh” (включващи каракорумските осемхилядници К-2, Хидън пик или Гашербрум-1, Гашербрум-2, Броуд пик), “Kangchenjunga Himal”, “Makalu Massive”, “Cho Oyu Massive”, “Shisha Pangma”, a така също за обширни райони от Непалските и Сикимските Хималаи и за Перуанските Анди.

** “Wielka Encyklopedia Gór i Alpinizmu”, том II, “Góry Azji”, под редакцията на Малгожата и Ян Киелковски. Издателство “Stapis”, Катовице, 2005. 805 страници.

*** Автори на втория том са Малгожата Киелковска, Ян Киелковски, Кшиштоф Сас-Новошиелски и Петър Атанасов.

**** Авторите на “Голямата енциклопедия на Татрите” – София (1901-2001) и Витолд (1909-2000) Париски, заемат изключително мястото в изучаването на Татрите и с право се смятат за най-големите им познавачи. В продължение на 60 години тези отлични алпинисти не само обикалят планината, но изучават нейната природа и топографията й, историята на планинарството и културата на планинците, изследват също така произведения на изкуството, свързани с Татрите. В крайна сметка през 1998 г. бе издаден монументален труд от 1500 страници, с 1500 цветни и черно-бели илюстрации, сред тях многобройни панорами с подробни описания. Появилата се наскоро електронна версия позволява бързо стигане до нужната информация. Към споменатите илюстрации са прибавени 60 интерактивни карти, даващи възможност за незабавна локализация на търсения обект.

***** Йежи Вала – полски алпинист, геодезист, топограф и картограф, смятан за най-добрия познавач на Хиндукуш и Каракорум. Той е автор на изходните материали за издаваните в Швейцария (Leomann Maps Publishing House) карти (1:200 000) на Каракорум (“Karakoram Maps”, Sheet 1, 2, 3 and 4).

****** Останалите пет тома ще изглеждат така: том III – “Планините на Европа”, том IV – “Планините на Америка”, том V – “Планините на Африка, Антарктика, Австралия и Океания”, том VI – “Биографии”, том VII – “Допълнения, речник, индекс”.
Останалите членове на екипа, който пише “Енциклопедията”, са Александър Квятковски. Йежи Гроджицки, Рафал Кардаш, Януш Курчаб, Марек Р. Липински, Михал Роникер, Миечислав Рожек, Ришард-Виктор Шрам, Войчиех Вайда, Виктор Болек (най-добрият полски пещерен леководолаз, загинал трагично при гмуркане в каменоломната Вилдшутц, Германия, 2003 г.), Анджей Кожик, Адам Полониус, Богдан Земанек и Йежи Зигмунт.