10 август 2005-а. Два хеликоптера “Лама” на пакистанските ВВС се снижават на зелената поляна, върху която е базовият лагер на словенската експедиция по Рупалската стена на Нанга Парбат (8125 м). На дълго въже под единия виси човек.

Когато докосва твърдата земя – за първи път от една седмица, човекът се откачва от въжето, навежда се и я целува. За Томаж Хумар, за колегите му, за цяла Словения и световната алпийска общественост това е хепиенд на история с много неизвестност, тревога и усещане за катастрофа. Всичко – на фона на ужасното време, с което Каракорум и Западните Хималаи отблъснаха почти всички над 80 експедиции през този сезон.


Рупалската стена на Нанга Парбат, 8125 м

Но да спазим хронологията. За втори път (след 2003 г.) Томаж направи солов опит за прокарване на диретисима, преодоляваща най-големите трудности по южната (Рупалската) стена на Нанга Парбат. На 3 август, след тежка борба с мокрия сняг, при която преминаваше средно по 20 м за 1 час, той стигна до 6400 м. Около 16.00 часа местно (18.00 – наше) време ледът под краката му се продъни и той се оказа в ледена пещера, която му послужи за бивак. На следващия ден двучасово лутане го убеди, че няма път през лабиринта от сераци и се върна до мястото на нощувката. И 5 август не донесе промяна на ситуацията. Тогава се роди планът да слезе до 5900 м, където да бъде посрещнат от колегите си Алеш Козель и Стипе Божич (един от авторите на маршрута по Западния гребен на Еверест, изкачен само от словенци през 1979 г. и българи, 1984 г.).

Шести август донесе смразяващата констатация, че Томаж е в снежно-леден капан. Новият мокър и тежък сняг създаваше такава лавинна опасност, че той не успя да слезе до 5900 м. Алеш и Стипе въобще не рискуваха да тръгнат. Времето се развали окончателно. Ниски облаци и мъгли скриха стената. А дъждът – нещо толкова рядко над 5500 м, превърна в ад стоенето на Хумар в новата ледена бърлога. Той все още се шегуваше по радиото, че вятърът е отнесъл последния му чифт сухи чорапи. Но беше ясно, че няма да издържи дълго с мокри дрехи и спален чувал при минус 5 градуса нощем. Остана му само една бутилка газ. Батериите на радиостанцията му издъхнаха. Не можеше да бъде чут, но слушаше обажданията от базовия лагер. Алеш, Стипе, лекарката д-р Анда Пердан и журналистката от телевизия “ПОП” Майа Рош му четяха извадки от писмата до сайта humar.com. Техният брой стигна 5000 на ден, а оригиналните влизания – до милион! В словенската столица Любляна бе свикан митинг в знак на благодарност за подкрепата от цял свят.


Мястото на Рупалската стена, от което беше евакуиран Томаж Хумар

Вече беше ясно, че спасението може да дойде само от въздуха. Идеята бе подкрепена от Райнхолд Меснер, първият човек, изкачил всичките 14 осемхилядника, днес депутат в Европейския парламент от фракцията на “Зелените”. Както е известно, през 1970 г. той загуби брата си близнак Гюнтер след изкачване по Рупалската и слизане по Диамирската стена на Нанга Парбат. Организирането на акцията бе поето от външният министър на Словения Димитрий Рупель. В това няма нищо чудно. Страната залага на планинския туризъм и нейните алпинисти и скиори, сред най-добрите в света от 30 г., са визитната му картичка. Националният герб на Словения представлява изображение на Триглав, най-високият връх на Юлийските Алпи. Казаното в известна степен обяснява липсата на внимание към пристигането на “Левски” за мача с “Публикум”. То беше на 9 август, когато вниманието на страната и медиите беше приковано от Томаж Хумар и Нанга Парбат.

Когато спасителната акция стартира, на заден план отидоха всички политически, верски и културни различия. Тъй като Нанга Парбат е в размирната провинция Джаму и Кашмир, за която Индия и Пакистан водят необявена война от 70-те години на ХХ век, бе необходимо специално разрешение от министър-председателите на двете страни. И те го дадоха незабавно. От пакистанска страна се ангажираха министрите на външните и вътрешните работи Кхурашид Махмуд Касури и Афтаб Ахмед Хан Шерпао, шефовете на Alpine Club of Pakistan полковник Мансур Хюсеин и легендарният Назир Сабир (изкачил К-2 с Р. Меснер). Швейцария изпрати двама пилоти от Air Zermatt rescue (Службата за въздушнно спасяване в Цермат) – Бруно Йелк и Курт Лаубер, специалисти по сваляне на пострадали от големи стени.


Машината, донесла спасението

На 8 и 9 август бяха направени първите опити за спасяване на Томаж. Провалиха ги мъглата и ниските облаци. Напрежението стигна кулминацията си, защото беше ясно, че обезводненият и недохранен организъм на Томаж няма да издържи още дълго. Затова в 04.30 часа, с изгрева на 10 август, донесъл първия ясен ден от една седмица, екипажите на полк. Убаиб, майор Наим, полк. Рашид Ула Баиг и майор Халид излетяха без да губят секунда. Ревът на двигателите им означваше спасение и край на мъчителното очакване.


Миг преди финала на драмата


Сълзи на радост след спасението

Кой е Томаж Хумар? Роден е на 18 февруари 1969 в Любляна. Живее в планинския център Камник. Женен е. Има две деца. Автор е на 1500 изкачвания у дома и по света. От тях 70 са премиерни. В един от най-трудните моменти, от ледения бивак на 5900 м, той каза по радиостанцията: “… вчера ми прочетоха писмо от малко момиченце, което се моли за връщането ми. Мнозина искат да ми помогнат и са готови да дадат пари. Тогава ми дойде идеята – нека братски да обединим усилията си и да построим детска болница. Моите приятели ще открият сметка. Паричните операции ще бъдат прозрачни за всички. И ще видите как ще се увеличава фондът, създаден за бъдещето на нашите деца… Ще бъда щастлив, че сме заедно. Благодаря, че сте с мене със сърце и душа и че сте единни. Настъпва нощ. След това – друга… Сигурно ще получа измръзвания… От няколко дни нямам нищо за ядене… Но нека направим това, за което ви казах, нека проектът се осъществи – ще съм благодарен за бъдещето на нашите деца. Благодаря. Томаж, алпинист.”

Нанга Парбат (8125 м, на езика кашмири “Голата планина”) се намира в Западните Хималаи. Издига се над долините Рупал (от юг), Диамир (от запад) и Ракхиот (от север). На места разликата във височините възлиза на 7000 м и е най-голяма относителна денивелация в света. Рупалската стена се издига 4500 м над едноименната долина при дължина 5700 м. Тя се смята за най-голяма скална стена в света. Наричат Нанга Парбат “Планината-убиец на немски говорещите алпинисти” и “Немската съдбовна планина”. През 1932 г. върхът отнема живота на Вилхелм Меркл, Вилибалд Велценбах, Улрих Виланд - тримата най-добри немски алпинисти по онова време, и на шестима шерпи. А на 20 юни 1937 г. под белия саван на нощна лавина се оказват спящите в лагер 1 седем немци и шестима шерпи. Истории като горната могат да се разказват безкрай. В началото на списъка с жертвите са англичанинът Алфред Фредерик Мъмъри и носачите гуркхи Рагхубир Тхапа и Таман Сингх – при първата въобще експедиция на осемхилядник точно преди 110 г. – през 1895-а.

Нанга Парбат е изкачен за първи път на 4 юли 1953 г., след смела солова атака на един от най-големите алпинисти за всички времена - австриеца Херман Бул. Единственото българско изкачване е дело на Тончо Тончев – 18 август 1993 г.

Петър Атанасов

Снимки от сайта на Томаж Хумар


Томаж в акция