До този момент те са изкатерили “Zunbeltz”* в Европа, “El Niňo”** в Северна Америка, “Bravo les filles”*** в Африка и нов маршрут от две въжета (7b) на 70-метровата скална игла Totem Pole (Тотемния стълб), израстваща направо от морските вълни край бреговете на Австралия.

През тази година тяхна цел беше маршрутът „Eternal Flame”**** по Безименната кула на Транго (Trango Nameless Tower), Каракорум. Той беше прокаран през 1989 г. от свръзката Курт Алберт (Kurt Albert), Волфганг Гюлих (Wolfgang Gűllich), Кристоф Щийглер (Christof Stiegler) и Милан Шикора (Milan Sykora), като по “класическите” въжета трудностите стигаха IX- категория.

През 2003 г. каталонецът Тони Арбонес (Toni Arbones) и швейцарците Дени Борде (Denis Burdet) и Никола Дзамбети (Nicolas Zambetti) направиха много сериозен опит да сведат пасажите с изкуствени опори до минимум. Преодолените трудностите стигнаха IX/ IX+. Но един пасаж – 15-метрова гладка плоча с поредица спитове – остана непреодолим по този начин. Както писа „Алпинист” („Alpinist”): „Eternal Flame still awaits a free ascent”. Швейцарско-каталонската свръзка работи по тура 17 дни, а цялостното му изкатерване й отне още четири дни.

За съжаление и братята Поу не успяха да преодолеят „Eternal Flame” без техниката на изкуствените опорни точки. Нещо повече – те ги използваха и по въжета, преминати „класически” от Арбонес, Борде и Дзамбети. Причина за това бяха тежките метеорологични условия и температурата около минус 10 градуса по Целзий. Най-големият успех на Икер и Енеко са седемте дължини от IX категория в стил OS. Двамата стигнаха до връхната точка на Trango Nameless Tower на 29 юли.

Следващите желаещи да опитат на „Eternal Flame” са французите Стефани Боде (Stéphanie Bodet), Арно и Франсоа Пти (Arnoud et François Petit) и Кристоф Дюмаре (Christophe Dumarest).


*На 9-11 октомври 2003 г. Икер и Енеко преминаха „класически” „Zunbeltz”. Този тур води по източната стена на Наранхо (Naranjo), Испания. Неговата оценка беше А4. През цялото време водеше Икер. Най-трудното въже, преминато без изкуствени опори, е 8b+. Две други са 8a/ a+. На много места се среща 7b категория. Така „Zunbeltz” се преевърна в един от най-трудните „дълги” маршрути в света.

**В началото на юни 2003 г. Икер Поу направи трето въобще изкачване по един от най-трудните маршрути на Ел Кап (Йосемити, Калифорния) – “El Niňo”. Последният е от 30 въжета с трудности 5.13c (8a+). Първото му изкачване без изкуствени опорни точки направиха братята Александър и Томас Хубер (Alexander und Thomas Huber) от Германия. Последваха ги Лио Холдинг (Leo Houlding) и Патч Хемънд (Patch Hammond). При преминаването на 26-ото въже Икер се натъкна на място, където видимо се беше откъртила хватка. По този начин „лесното” въже 5.12d (7c) се превърна в ключово място (crux) за целия маршрут и получи оценка 5.13d/ 14a (8b/ 8b+). Може да й се вярва, тъй като Икер има в актива си редица турове 8c+ и най-безспорното 9a – „Action Directe” на Волфганг Гюлих (Wolfgang Gűllich).


***През лятото на 2004 г. дойде ред на следващия континент от програмата на братята Поу. В Африка те се справиха с 600-метровия „Bravo les filles” на остров Магадаскар, в планинския район Андрингитра (Andringitra). Той е прокаран по стената на Tsaranoro Kely през 1999 г. от чисто дамската свръзка на американките Лин Хил (Lynn Hill), Ненси Фийгън (Nancy Feagin), Кет Пайк (Kath Pike) и Бет Роудън (Beth Rodden). За съжаление представителките на прекрасния пол не успяха да преминат чисто класически ключовия пасаж с вероятна оценка минимум 8b. Икер и Енеко бяха изненадани от възможностите за осигуряване – 15-метрови разстояния между спитовете. Освен това се налагаше пълна мобилизация на физическите сили и на техническите възможности. Турът върви по диагонал и всяко въже е дълго около 60 м. „Bravo les filles” наложи тридневно изтощително катерене. Потвърди се оценката за ключовото място – 8b. По този мачин турът е претендент за най-труден в цяла Африка.

****Eternal Flame има оценка IX/ IX+. Състои се от общо 31 въжета (1100 м дъжина) – 9 въжета на Словенския маршрут, VIII+ (за стигане до самия тур) и 22 въжета на същинския „Eternal Flame”, от които 16 са минимум VIII категория. Двете ключови са над 6000 метра.

Бележки: Петър Атанасов