Има дори няколко експедиции, които едва сега приближават подножията с мисълта да опитат във втората половина на лятото. Дали това хрумване е печелившо? Ще видим.

Времето в Каракорум през този сезон бе крайно неблагоприятно – ветрове с ураганна сила, ниски, нетипични за сезона температури, проблясъци на слънцето за два-три дни. Всички експедиции се оплакват от нечуваните снежни маси, затрудняващи движението и заплашващи с лавини. И това има отражение върху резултатите – до последните дни на юли изкачвания има само на Нанга Парбат (8125 м) и Гашербрум-2 (8035 м). На Броуд пик (8047 м) експедициите приключваха със стигане до Роки Съмит (Broad peak-Rocky Summit, 8035 м) – никой не пожела да рискува и да измине двата часа път през дълбокия сняг и козирките до Главния връх (Broad peak Main, 8047 м).

На К-2 “таванът” е 8150 м (достигнат от българите Дойчин Боянов и Боян Петров), като само българо-полската експедиция стигна до лагер 4 (7850 м). При тези условия импонира успехът на казахстанците Денис Урубко и Сергей Самойлов. Двамата не само стигнаха до Главния връх, но и прокараха нов маршрут – по трудната, близо 3000-метрова югозападна стена. Те започнаха изкачването си на 19 юли от циркуса на 5100 м. Действаха в алпийски стил, бивакувайки в малка палатка. Техническите трудности бяха големи. Към тях се прибавяха вятър, слаба видимост, лавини от тежък сняг в горната част. На върха бяха на 25 юли, в 11.30 часа местно време. До базовия лагер се върнаха с един бивак по класическия маршрут. За Самойлов това е първи осемхилядник.

Сред изкачванията на Гашербрум-2 интерес буди това на шведите Юрген Аамот (Jürgen Aamot) и Фредрик Ериксон (Fredric Ericsson) от 22 юли, последвано от спускане със ски до подножието.

Както споменах, значително по-добри бяха условията в района на Нанга Парбат (Западните Хималаи). На този връх бяха над 20 души, за съжаление мнозина от тях – с цената на тежки измръзвания. Вниманието на медиите привклякоха южнокорейците Ким Чанг Хо (Kim Chang Ho) и Лее Хюн Джо (Lee Hyun Jo), които след 35 години повториха постижението на братята Гюнтер и Райнхолд Меснер – траверс на масива след изкачване по Рупалската и слизане по Диамирската стена.

Заслужава да бъдат отбелязани и успехите на дамите. На 20 юли испанката Едурне Пасабан (Edurne Pasaban) бе на Нанга Парбат. На следващия ден (21 юли) австрийката Герлинде Калтенбрунер (Gerlinde Kaltenbrunner) стъпи на Гашербрум-2 – впрочем след убийствено тежко пробиване на пъртина наравно с участниците в голяма мъжка група. Едурне и Герлинде вече имат в актива си по осем осемхилядника. Така те изравниха рекорда на Ванда Руткиевич (Wanda Rutkiewicz), който оставаше недостижим в продължение на 14 години. Испанката и австрийката са “средностатистически хималаистки” – без особени амбиции за спортни и първи изкачвания. Едурне Пасабан, която е била на Лхотце (8516 м), Еверест (8848 м) и К-2 (8611 м), има по-сериозни постижения от съперничката си, чийто най-висок изкачен връх си остава Макалу (8463 м).

Голяма беше активността по скалните кули, игли и бастиони в по-ниските части на Каракорум. Но и тук лошото време и обилните валежи провалиха плановете на твърде много екипи. В Западен Каракорум огромна лавина от мокър сняг предизвика отказването на Симоне Моро от опита му да стигне до най-високия девствен връх на Земята – Батура-2 (7730 м). Остана му утехата от новия маршрут на Батокши (Batokshi, 6500 м), прокаран в рамките на аклиматизацията. От Баинтха Брак или “Човекоядеца” (Baintha Brakk, Ogre, 7285 м) се върнаха баските Алберто Инюратеги (Alberto Inurrategi), Джон Белоки (Jon Beloki) и Хосе К. Тамайо (José C. Tamayo). Тежка битка водят свръзките на Транго и по върховете от групата Латок. Сериозни планове имаше немската учебно-тренировъчна експедиция сред гранитните стени в долината Чаракус (Charakus). Нейни участници бяха нa Дрифика (Drifika, 6447 м), но лошото време и прекомерните количества нов сняг провалиха плановете за нови спортни маршрути, между които и този по реброто на К-7.

Когато в последните дни на юли систематизирам тези откъслечни факти за сезона, повечето от експедициите на осемхилядниците вече се връщат у дома. Но не всички. В подножието на К-2 са палатките на българо-полската експедиция, на Нанга Парбат – на Томаж Хумар, който планира нов маршрут, преодоляващ най-големите трудности по Рупалската стена. Той иска да го премине соло и в алпийски стил. Но му е необходима поне седмица добро време. Засега прогнозите не го предвиждат и затова той отлага непрекъснато деня “Х”. “Този сезон е само за хора със силни нерви” – каза Денис Урубко.

Както споменах, има няколко експедиции, които едва сега се готвят за дейност в Каракорум. Силен екип от Казахстан има намерение да атакува К-2 през август. Италианска експедиция с участието на американеца Карлъс Булър(Carlos Buhler) планира преодоляване на северозападното било на Ракапоши (7788 м), наричано – с известно преувеличение – от италинските медии “sperone piu lungo del mondo” (“най-дългото в света”). Сайтовете припомнят, че първото преминаване по него е дело на полско-пакистанска експедиция през 1979 г., а действалите напълно самостоятелно Кристина Палмовска и Анна Червинска (ръководител на сегашната българо-полска експедиция на К-2) са първите жени, стъпили на Ракапоши (след изкачване по този маршрут). В състава на сегашната италианска експедиция под ръководството на Алберто Перуфо (Alberto Peruffo) влизат филмови реализатори, група художници и един композитор.

И още една дума за полското присъствие в Каракорум през този сезон. Освен българо-полската експедиция на К-2, за която стана дума няколко пъти, в Пакистан бе и свръзката Артур Хайзер и Пьотр Пустелник в компанията на няколко словаци. Двамата действаха по склоновете на Броуд пик. Полските медии отделиха много място и на двете начинания. Експедицията на Броуд пик завърши със стигането на Пьотр до Роки Съмит (8035 м). Артур спря на около 80 м под него. Последваха два много опасни инцидента с рядко щастлив край.

На слизане от седлото (7800 м) между Роки Съмит и Централния връх на Броуд пик (Broad peak Central, 8006 или 8016 м), на около 7100 м, падна и се контузи Хайзер. Един от опиталите се да му помогнат – словакът Мартин Габлик (познат у нас от филма на Дариуш Залуски “Картини от една експедиция” за изкачването на Макалу – бел. прев.), прелетя около 500 м без никакви сериозни последствия. Благодарение на самоотвержената спасителна акция под ръководството на Пьотр и с участието на словаци и италианци всичко завърши благополучно. Станалото бе разказано от Моника Рогожинска в голяма статия в “Жечпосполита”. А в e-mail до Гжегож Глазек Артур пише: “Вчера хеликоптер ме свали до болницата в Скарду. Кракът ми е в гипс, но няма счупено. Спасителната акция беше трудна. Добри хора от различни страни начело с Пьотр ме свалиха по парапетите до ледника за три дни. Добре, че всичко се случи на малка височина, където помощта беше възможна. Иначе…”

На К-2 Анна Червинска с двамата българи Дойчин Боянов и Боян Петров и с Дарек Залуски очаква подобрение на времето. Може би то ще настъпи в първите дни на август и ще позволи още един опит за стигане до върха? За съжаление поради служебни и семейни задължения за дома си тръгнаха Лешек Чихи, един от българските алпинисти – Иван Темелков, и шефката на базовия лагер Йоанна Ковалчевска. Пожелаваме на Ана и на останалите трима да имат късмет и времето да им предложи десетина слънчеви и безветрени дни.

Наистина прав е Денис Урубко – сезон 2005 в Каракорум е за хора със силни нерви.

Юзеф НИКА


*Тук трябва да споменем и опита на братята баски Енеко и Икер Поу (Eneko, Iker Pou) по “Eternal Flame” на Nameless Trango Tower (Безименната кула на Транго, 6251 м, изкачена през 1998 г. от българите София Фотева, Николай Петков, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Сотир Стойчев и Димитър Колешев, когато София стана втората жена в света, изкачила Кулата). При последното си тръгване братята бивакуваха на 5800 м и изкатериха още две въжета над този пункт. Лошото време ги принуди да слязат в подножието и да чакат подобрение.