Във финалната осмица при жените имаше шест рускини и две германки. Представителките на домакините ни криеха амбицията си на свой терен да победят миналогодишната (и първа в историята) световна шампионка Инес Паперт. Не успяха. Гостенката ги превъзхождаше може би не толкова технически и физически, колкото с желязната си психика. А и над нея не тегнеше бремето да е победителка на всяка цена. Така Паперт дублира успеха си от миналата година, оставяйки след себе си Марина Рашитова и Марина Маслова. Четвърта остана сънародничката й Кирстен Бухман. Нататък (до осмо място) са Мария Шабалина, Наталия Куликова, Ксения Сдобникова и Надежда Якимова.

Сценарият се повтори и при мъжката надпревара за трудност. Отново имаше апетити за детрониране на миналогодишния победител. И отново неуспех за конкуренцията (този път не само домашна). Украинецът Евгений Кривошейцев, който върви много стабилно и убедително през целия сезон, не й остави никакви шансове. Той беше с една класа над втория Олег Черешньов (Русия) и над следващите Харалд Бергер и Матиас Шийстл (Австрия), Самуел Антаматен (Швейцария), Маркус Бендлер (Австрия), Александър Матвеев, Александър Соловьов, Максим Ожиганов (всичките от Русия), Урс Одермат (Швейцария) и Алексей Денгин (Русия).

В деня на истината – 10 март, на старт застанаха жените в надпреварата “скорост”. До четвъртфинала стигнаха седем рускини – Елизавета Петенко, Наталия Куликова, Марина Маслова, Надежда Якимова, Мариам Филипова, Марина Рашитова, Мария Радгабова и германката Инес Паперт. Силите им бяха невероятно изравнени. Първите четири застанаха на полуфинала. Там надпреварата беше по два маршрута с елиминиране. Куликова надделя над Петенко, Якимова – над Маслова. В спора за третото място по-бърза бе Петенко - 00:37,22, срещу 00:44,00 за Маслова. Победителка и световна шампионка на скорост за 2003 г. стана Наталия Куликова с общо време от двата маршрута 00:39,37. Надежда Якимова остана втора – 00:41,71.

При мъжете четвъртфиналната осмица изглеждаше така: Александър Матвеев (Русия), Урс Одермат (Швейцария), Алексей Вагин (Русия), Евгений Кривошейцев (Украйна), Алексей Огурцов, Максим Томильов, Михаил Мелников, Игор Файзулин (всички от Русия). Присъствието на руснаци не беше така смазващо както при жените, но все пак впечатляващо.

На полуфинала по позната схема – два маршрута с елиминиране, Матвеев отстрани Одермат, а Кривошейцев – Вагин. При това разликите бяха направо невероятни – 00:24,86 общо време за Матвеев срещу 05:11,84 за Одермат и 00:35,20 за Кривошейцев срещу 05:12,05 за Вагин. В спора за третото място само 26 стотни разделиха Вагин (00:27,14) от Одермат (00:27,40). На финала си каза думата тясната специализация. Матвеев победи световния първенец на трудност Кривошейцев със смазващо превъзходство – 00:24,41 срещу 05:12,96, като последният имаше проблеми на маршрут “Б” – 05:12,96 срещу 00:11,16 за победителя. В известна степен ролите от “трудността” се оказаха разменени…
Вероятно около честванията на победителите в духа на прочутото руско гостоприемство някои от основните източници на информация замлъкнаха или посочват подробности “на час – по лъжичка”.

Все пак можем да кажем, че надпреварата в Киров премина под лозунга “Русия срещу останалите”. За съжаление сред “останалите” ги нямаше най-силните катерачи по лед от Канада, САЩ, Италия и Франция (с изключение на Жером Блан-Гра). От 37-те застанали на старт за “трудност” само 12 бяха чужденци (при жените – 25 срещу 4). За французите е ясно – това не са най-добрите дни за тях (както е например и в спортното катерене) и не се възприемат в ролята на губещи. Докато представителите на Северна Америка (след като нейни представители, канадците Ким Чисмазия и Уил Гед, триумфираха в първото издание за световната купа през 2000 г.) са на “особено” мнение. Вероятно то се споделя и от италианците, които по време на световното първенство (начело с Курт Астнер и Анна Торета) бяха оттатък Атлантика за ледения фестивал (“Festiglace”) организиран от знаменитата фирма “The North Face” на естествени обекти – замръзнали водопади в Квебек. Този факт е многозначителен за противоположните тенденции в дисциплината и за амбициите на големите фирми. Нека припомним, какво каза след победата си преди три години Уил Гед: “Състезанията отнемат много време. Твърде далеч са от истинското ледено и микст-катерене. Организаторите се опитват да превърнат катеренето по лед в продължително висене на сечивата.”

Но е вярно е друго – че организаторите търсят максимална атрактивност за телевизията и другите средства за масово осведомяване, а следователно – привличане интереса на спонсори и пари. Ето какво казаха Ким Чисмазия и Уил Гед за този аспект на състезанието в Киров през 2000 г.: “Киров е на 1000 км северно от Москва. Беше невероятно – около 7000 души излязоха навън заради надпреварата по ледено катерене. Все едно бяхме рок-звезди. А зрителите дори не бяха алпинисти. Просто хора от града, които стоят на открито в студа, за да видят състезанието. Раздавахме автографи. На церемонията по награждаването се наложи полицейски ескорт. Бяхме посмачкани от раздаването на автографи. Влакът потегли час след състезанието, а още имахме преследвачи…”

По кой път ще продължат състезанията за катерене по лед, сега е трудно да се каже. Сигурно е, че той е някъде по средата между крайните мнения и оценки. Както е сигурно, че не могат да се превръщат в глупав циркаджилък. Но е вярно, че не могат да съществуват без интерес от страна на медиите и без парите на спонсорите. А иначе правилата са еднакви за всички и извиненията с тях са най-малкото несериозни.

Българите се представиха според очакванията. На трудност в своята квалификационна група Орлин Колов раздели последното място с Канг Хюнг Уан (Южна Корея) и Сергей Шкурат (Украйна). Емил Борисов в (в другата) – пред- предпоследното – с холандеца (вероятно от руски произход) Фьодор Брьокховен, руснака Максим Томильов и французина Жером Блан-Гра.
На скорост от 28 завършили състезанието Орлин Колов е 22-ри, Борисов – 28-ми. Зад него са десетима дисквалифицирани. Присъствието сред тях на Николай Швед и Максим Ожиганов (Русия), Харалд Бергер, Матиас Шийстл и Маркус Бендлер (Австрия), както и на Самуел Антаматен не бива да заблуждава никого. Класата на изредените по-горе е доказана не само на състезания (включително на това световно първенство, но в другата дисциплина), но и чрез многобройни изкачвания по лед и в стил dry tooling през последните години. Провалът им на скорост в Киров се дължи единствено на желанието да приложат формулата “сега или никога”.

Българското участие бе в духа на Кубертеновия принцип. И доказа, че сме много далече от истината. Във всеки случай сериозният разговор на тема катерене по лед в България тепърва предстои.

Петър Атанасов

* За да разсеем скептицизма, че това е “някъде в Сибир”, ще споменем, че градът-домакин е един от най-старите и най-богатите в Сибир – известен е от 1374 г. До 1781 г. е бил познат като Хлинов, а до 1934-а (когато е преименуван на името на убития от своите болшевишки функционер Сергей Миронович Киров) – като Вятка, от името на голямата река, на която се намира. Център е на металургия, машиностроене, дървообработване. Слави се с производството на гледжосани глинени играчки и фигурки. Има три висши учебни заведения и два театъра. Населението му е половин милион жители.