Анджей Баргиел е роден през 1988 г. в малък град в Южна Полша, двето от общо 11 деца. В планината го въвежда по-големият му брат, а тъй като семейството им няма пари, Анджей си купува ски от свой съсед и ги реже, за да може да кара. Години по-късно става бронзов медалист от Световна купа по ски алпинизъм. Държи рекорда за най-бързо събиране на колекцията "Снежен барс" – петте седемхилядника на територията на някогашния Съветски съюз, изкачва ги и се спуска със ски от всичките за 29 дни и 17 часа, като подобрява рекорда на Денис Урубко и Андрей Молотов с 12 дни. Държи рекорда и в "Елбрус Рейс" – достига върха по т.нар."Extreme route" за 3 часа и 23 минути, като отново подобрява рекорд на Урубко, с 30 минути.

От 2013 г. започва проект (HIC SUNT LEONES) за скоростни изкачвания на най-високите върхове в света без допълнителен кислород и спускане от тях със ски. Това успява да постигне на Шиша Пангма (2013 г., Централен връх), Манаслу (2014 г., изкачва се за рекордните 14 часа и 15 минути), Броуд Пик (2015 г., първият човек, който изкачва върха и се спуска със ски от него), К2 (2018 г., първият, който се спуска със ски от върха, без да сваля ските си през цялото спускане), Гашербрум 1 и Гашербрум 2 (2023 г.).

През 2017 г. е първият му опит на К2, но метеорологичните условия не са подходящи и спира изкачването на около 7000 м. През 2018 г. отново е там. По-малкият му брат Бартек управлява дрона, благодарение на който разглеждат маршрута. После спасяват шотландски алпинист, паднал от стената на Броуд Пик – Бартек преработва дрона и намира човека в целия лабиринт от цепнатини. Междувременно Анджей прави опит да изкачи К2 с Януш Голомб, при когото обаче се появява здравословен проблем и това попречва на Януш да се изкачи на повече от 7000 м. Отново дронът влиза в действие и му доставя лекарства в лагер 3, докато Анджей продължава начинанието, което се превръща в един от най-големите световни успехи в ски алпинизма.

На следващата година Анджей прави опит и на Еверест, след мусона. Условията обаче са лоши (има опасност от срутването на голям серак) и експедицията е прекратена. От National Geographic го обявяват за "Приключенец на годината".

След пандемията Анджей Баргиел се спуска от шестхилядници в Хималаите. През 2021 г. прави първото изкачване на връх Yawash Sar II в Каракорум, Пакистан. Същата година осъществява със свой партньор първото полско спускане от Лайла Пик.

През 2022 г. повторно отива на Еверест, но на 8000 м височина силни ветрове го принуждават да се върне. През 2023 г. изкачва Гашербрум 1 и Гашербрум 2 и се спуска със ски от тях, като по този начин става първият човек в света, направил успешни спускания от всичките осемхилядници в Каракорум.

Януш Голомб е роден през 1967 г. в Гливице, Полша. На 19-годишна възраст започва да се занимава в катерене, записва някои от най-забележителните постижения в полския алпинизъм през 90-те години на миналия век. Автор на премиерни и скоростни изкачвания в Татрите, в Алпите (нов маршрут на Пти Дрю, 5.9, A3, 1100 м), както и по други места, например в Норвегия – зимно изкачване на стената Trollväggen (1100 м, „Arch Wall“, VI, 5.11-, A4+), в Гренландия, Аляска (1400 м, VII, A3), Гарвалските Хималаи и др.
През 2004 г. атакува със своя приятел и дългогодишна свързка Гжегож Скорек Северната стена на седемхилядника Хан Тенгри по нов маршрут. Гжегож пада при рапел с откъртили се скални блокове и загива, Януш продължава спускането, по време на което е ударен от 3 лавини, измъква се с ранен крак, изкарва нощта на открито, без оборудване, и оцелява. През 2012 г. с Адам Биелецки прави първото зимно изкачване на Гашербрум 1, без допълнителен кислород.
През 2014 г. изкачва К2.


Анджей Баргиел, снимка: Марчин Кин (Marcin Kin)


Интервю на Таня Иванова:

Това не е първото Ви посещение в България. Къде сте ходили, катерихте ли, карахте ски ли?

Януш: За първи път ме покани Боян Петров, защото през 2014 г., по стечение на обстоятелствата, и двамата участвахме в атаката на К2. Боян беше сам и ни попита дали може да се включи в нашия екип. Така и стана. Имаше диабет, но добре се справяше и се изкачваше бързо. От последния височинен лагер (лагер 4) Боян излезе след мен и трябваше сам да проправям пътя, да бия пъртината. На разсъмване спрях, Боян ме догони, изпревари ме и със свежи сили тръгна към върха, съответно – пръв застана на него. Не ме изчака да се кача, тръгна да слиза и някъде 60 метра по-долу се срещнахме. Каза ми, че не е могъл да ме изчака, защото там духа много силен вятър. Всичко приключи щастливо и същата година, през ноември, ме покани в България. Направих презентация в Полския институт в София. Бяхме на много места – на Черни връх, на стената за катерене в Софийския университет, в кабинета на Боян в Националния природонаучен музей и много хубаво си прекарахме. Следващия път бях с Анджей (Баргиел – бел.ред.), както и с нашия колега Пьотр Херцог (Piotr Hercog, планински бегач от Полша, гост на Банско филм фест през 2017 г. – бел.ред.), който имаше презентация в Банско. Тогава ни посрещна Милена Михайлова от Полския културен институт. Обикаляхме различни катерачни обекти в България.

Питам ги дали Януш е нещо като ментор за по-младия Анджей, те се смеят и отвръщат отрицателно, но Анджей подчертава, че Януш е безспорен авторитет.

Анджей: Зная за Януш от историята на полския алпинизъм. Запознахме се на Шиша Пангма, после се срещнахме, когато тяхната експедиция беше на К2, а аз пристигнах там, за да се опитам да се спусна от върха. Обединихме тези две експедиции и работихме заедно (през 2017 г., когато Баргиел прави първия си опит да се спусне със ски от К2 – бел.ред.). Познавах добре постиженията на Януш, те силно ме впечатляваха и мога да твърдя, че той е един от най-добрите алпинисти в Полша. Мисля, че е най-подходящият човек, който може да бъде сочен за авторитет и от самото начало имах такъв подход към него, като към авторитет.

Януш: Когато Анджей изкачваше Елбрус, с него беше Артур Хайзер (един от най-изтъкнатите полски алпинисти, създател на известната програма „Полски зимен хималаизъм“ – бел.ред.). Седях си вкъщи и получих от Артур съобщение с кратко клипче, на което се вижда как Анджей тича към върха, изпреварва го, маха му с ръка и продължава нагоре, а отдолу надписът към клипчето беше: „Виждаш ли?!“.

Как родителите Ви гледаха на това Ваше занимание – предвид това, че сте от многобройно семейство, 11 деца, имаха ли изобщо време да обърнат внимание на това, с което се бяхте захванали, да Ви насърчават?

Анджей: Имахме ограничени възможности, родителите ни не можеха финансово да обслужват нашите страсти, така че по някакъв начин трябваше сами да се справяме. Имахме задължения в семейното ни стопанството и извън тях трябваше по свой собствен начин да търсим възможности да осъществяваме своите цели. Беше необходима наистина голяма концентрация, за да можем да постигнем онова, което сме решили. Нямаше как да се разсейваме със странични неща. Занимаваме се с различни дейности – трима от нас са спортисти, моите сестри работят в областта на културата, хубавото е, че всеки един от нас прави нещо изключително, и независимо от факта, че не сме имали много финансови възможности, всеки успя да намери своето място.

Допускате ли, че тези ограничени финанси са повлияли на вашата изобретателност да намирате нови пътища и да решавате проблеми? Във филма, който представихте, прави впечатление, че забелязвате тези „странични“ хора, местните, правите реверанс към тях, занесохте ски на бедните деца. Може би припознавате себе си…

Анджей: Смятам, че трябва да споделяме своето щастие и тогава, когато имаме възможности, трябва да ги споделяме, защото това е едно от най-ценните неща, които можем да правим в живота си. От много години се включвам в социални дейности. Когато човек се е докоснал до бедността, това ражда един особен вид чувствителност у него. Стремя се да помагам, доколкото мога, и досега сме успели да осъществим редица много добри проекти.

В момента Баргиел е лице на Red Bull, а във филма за спускането му от К2, когато стига върха, вади едно кенче и „отпива“. Предполагам, че то е празно, и донякъде на шега го питам как така напитката не е замръзнала. Той отговаря дипломатично.

Анджей: Не винаги нося със себе си, но това е напитка, която може да ни помага в определени ситуации, когато сме в пълно изтощение, действа ми като кафе (смее се). Тази фирма е мой партньор в спорта и аз се радвам, че благодарение на тях, имам възможността да осъществявам своите проекти.  

Във въпросната експедиция, през 2018 г., участва и Януш Голомб. Там той получава помощ с дрона, който участва и в още една спасителна акция. Шегувам се, че този дрон е като член на експедицията.

Януш: Имахме планове заедно да се качим на върха, но в лагер 3 се разболях, имах проблеми с кръста и нямаше начин да продължа нагоре. Благодарение на брата на Анджей, който беше оператор на дрона, успяха да ми доставят лекарства – противовъзпалителни и обезболяващи. Така имах възможността да остана сам в лагер 3, без да се налага някой да идва да ми помага. Ситуацията беше наистина трудна, защото дори не можех да стана. А и не знаехме, че времето съвсем скоро ще се развали поне за седмица.

Какво щеше да стане с експедицията, ако го нямаше този дрон? Имаше ли шанс да осъществите това спускане? Във филма се вижда как, благодарение на дрона, Януш ви насочва прецизно откъде да минете, коя скала да заобиколите и т.н.

Анджей: Дронът ни помага горе-долу да се ориентираме в маршрута. Видях тази линия още през 2015 г. През 2018 г. обаче нямах много доверие на картината, която виждах с дрона, защото тя не е с толкова висока резолюция, там има много лед и не се вижда чак толкова добре. Докато се изкачвахме, прегледахме всички тези места, за да се убедим, че спускането ще бъде безопасно.

Януш: Бих искал да добавя нещо. Този дрон не ни е търсил маршрута, намерихме линията с мисъл, със съзнание и като се опирахме на своя опит.

А в мъглата как се ориентирахте? По част от маршрута имаше мъгла.

Анджей: Когато има мъгла, дронът изобщо не помага. Ключът към успеха на цялата тази експедиция беше да уцелим момент, в който има най-добра видимост. Разбира се, имаме GPS-и, но по терена има много цепнатини, резки спускания, надвиснали сераци, които пречат, и тогава вече става… не чак толкова безопасно.

Януш: Между четвърти и трети лагер Анджей се спуска по нов маршрут, така че трябваше да оценява ситуацията на място, тъй като там никога никой не беше минавал.

Изглежда през цялото време при спускането сте в абсолютна концентрация, така и звучите по време на радио връзките. С някакви специални тренировки ли се подготвихте в това отношение? Въобще – как успявахте да се съсредоточите толкова дълго време, на такава голяма надморска височина, без допълнителен кислород?

Анджей: За да може човек да се подготви за едно такова спускане, е необходимо да прави това в продължение на дълги години, да се научи да бъде самостоятелен, да оценява ситуацията и да избягва риска. Трябва непрекъснато да тренира, да прави спускания, да може да е сам и да се чувства добре в такава обстановка.

Имаше ли момент, в който успяхте да освободите съзнанието си и да карате все едно сте на ски ваканция, да изпитвате чисто удоволствие от карането?

Анджей: Имаше различни моменти – и много трудни, и по-лесни, когато човек всъщност си почива, но като цяло не беше никак лесно. Целият този проект беше доста натоварващ и изискваше много усилия, за да можеш в рамките на толкова кратко време да стигнеш до базовия лагер.  

Продължавате ли да смятате, че това е най-трудното нещо, което сте правили досега в живота си? После ходихте на Гашербрум 1 и 2.

Анджей: Особен проект беше К2. Най-интересното беше, че част от маршрута на спускане беше нов – това е съвсем различно от спускането в райони или от върхове, където действат и други алпинисти. Още повече, че при спускането нямаше парапети, за които да можеш да се закачиш и ако чувстваш, че няма да ти стигнат силите, да слезеш по тях до базовия лагер.

Правих интервю с Вашия сънародник – Адам Биелецки, с когото правите (Биелецки и Голомб, 2012 г. – бел.ред.) първото зимно изкачване на Гашербрум 1. Той каза, че дори за поляк е било много трудно по отношение на студа, минус 70 градуса. Вие какво си спомняте за проблемите, които трябваше да решавате в онази експедиция?


Баргиел иГоломб. Снимка: Gasherbrum Ski Challenge

Януш: Да, наистина студът беше проблем. Получих измръзване на носа, а Адам – на големия пръст на единия си крак. Бяхме много добре облечени, отгоре – с грейките, отдолу – с топли дрехи, но студът беше много голям. Бил съм в Хималаите, изкачвал съм и по-трудни стени, така че Гашербрум, от моя гледна точка, не беше никак сложен, но със студа се справихме трудно.

През 90-те години на миналия век правите някои от най-трудните за тогава изкачвания в полския алпинизъм. С кого се съизмервахте, каква беше Вашата визия за целите и стила?

Януш: Може би най-добрите години на полския алпинизъм са 80-те. Със сигурност Войчех Куртика, с когото непрекъснато се чуваме, също и хора, които се занимават със скално катерене – Берн Арнолд, Волфганг Гюлих, Алекс Лоу, Питър Крофт – те са ме вдъхновявали.

През 2004 г. участвате в една много драматична експедиция. Партньорът Ви загива, Вие някак оцелявате. 

Януш: Бях със сина на много известен полски катерач – Гжегож Скорек, син на Януш Скорек. Опитвахме се да изкачим в алпийски стил Северната стена на Хан Тенгри. Тогава Гжегож загина. Беше толкова тежко за мен, че не можех да ходя в планините в продължение на няколко години. През 2010 г. при мен дойде един колега от високопланинския клуб и каза, че ако Гжегож беше жив, щеше със сигурност да ме наругае за това, че съм спрял да се катеря. Тогава се завърнах в планината.

Какво трябва да си казва човек, когато му е трудно? Вие как се самонасърчавате?

Анджей: Има такива трудни моменти. Наша национална черта е да си помърморим, да се пооплакваме... Има моменти, в които не сме убедени, че това, което правим, има смисъл. Но когато си убеден, че има смисъл, това ти дава сили да преодолееш трудното. Също така е добре, когато около теб има хубави, свестни хора, с които да си прекарваш добре.

Януш: Когато духа силен вятър, когато те засипва сняг, трябва да впрегнеш целия си опит, за да предотвратиш настъпването на такова отчаяние. И да се катериш или спускаш, докато това ти носи радост и удовлетворение, защото всъщност точно затова ходим в планината – заради радостта, която тя ни носи.

Анджей: Някой път, когато ни е трудно, се опитваме да обърнем всичко това на шега.

Анджей Баргиел беше гост на Банско филм фест през ноември 2024 г., където беше придружаван от Януш Голомб.
Интервюто с двамата беше излъчено по Българското национално радио на 31 януари 2025 г. 
Можете да го чуете тук: https://ludarabota.com/bg/publications/andzhey-bargiel-i-yanush-golomb-za-kontsentratsiata-i-ogranichenite-vazmozhnosti-pri-postiganeto-na-golemite-tseli

Превод от полски: Светла Каранешева, Полски културен институт в София
Таня Иванова

Отдолу е филмът за спускането от К2