Виктор работи по маршрута 1 месец, в рамките на който му се събират не повече от 10-12 катерачни дни, тъй като в останалото време се нуждае от възстановяване. На 25 април преминава “War without end” D15+, която свършва малко след средата на “Parallel World”. На 28 април включва веригата на “Parallel World”, но малко преди финала подпира коляно в основата на дръжката на сечивото, за да възстанови - на предела на силите си, след 40-минутно катерене. Макар да не е официално отхвърлен, този похват не покрива неговите изисквания за чистота на стила и на 1 май Виктор се връща за нов опит, притиснат от буря, която се очаква на следващия ден и след която пещерата ще протече твърде много.

“Мислех, че два дни почивка не са достатъчни, но нямах особен избор. Условията бяха идеални, свалих от себе си всеки излишен грам - катерих се с лека алпийска седалка, без каска, (почти) без дрехи. След две обезкуражаващи падания още в началото, по надвесите преди тавана, запазих самообладание и направих трети опит. 30 минути по-късно включих веригата и слязох с резерв от сили. Не съм сигурен откъде се взе тази издръжливост”, разказа Виктор пред <a data-saferedirecturl="https://www.google.com/url?q=http://climbingguidebg.com&source=gmail&ust=1714851401889000&usg=AOvVaw3DCNU5kMoQ04a0UBp0hfTs" href="http://climbingguidebg.com/" target="_blank">climbingguidebg.com.

Преди успеха му “Parallel World” има две повторения, но с “яниро” и със сечива с тройни дръжки - те са осъществени от италианеца Матео Пилон и китаеца Куон Йънг Хай, които понижават категорията на D15+. Виктор обаче, изкатерил маршрута в чистия стил, се придържа към по-високата категория, дадена от Соколовски, и споделя пред <a data-saferedirecturl="https://www.google.com/url?q=http://climbingguidebg.com&source=gmail&ust=1714851401889000&usg=AOvVaw3DCNU5kMoQ04a0UBp0hfTs" href="http://climbingguidebg.com/" target="_blank">climbingguidebg.com някои мисли по темата. Ето ги.

===

Съвременният драй тулинг може да бъде разделен на два сегмента. В алпийската половина от категориите (до около D10) доминира прецизност, а скалата се превръща в пъзел, който трябва да бъде решен чрез поредица от изкуствени опори, досущ като при изкуствено катерене, макар тялото да остава напълно ангажирано и активно. Ако осигуряването е традиционно, психиката - също. Във високите категории, в спортната половина (до D16), се превръща в тотално различен спорт. В спортното катерене захватът е първият бушон, който изключва и възпрепятства максималното изтощаване на тялото. Тук удобството на дръжките ти позволява да изтощиш тялото до краен предел. Наред с това сечивата добавят дължина към горните крайници и увеличават драстично лостовите сили в тялото. Това са част от причините никога да не съм слизал толкова смазан, колкото след труден драй маршрут. По “Parallel World” всяка почивка беше в три фази: най-напред отпусках и тръсках ръце, след това отпусках и тръсках крака (нещо, което не съм предполагал, че ще ми се наложи при катерене в таван), а накрая отпусках цялото тяло и увисвах на сечиво, за да дам време за възстановяване и на ядрото. В отвес краката държат тялото, но в таван тялото държи краката… Поради тази и други причини тази дисциплина не е лесна за харесване от пръв поглед. На мен ми помогна разнообразният ми опит в катеренето. През него успях да вникна в естетиката на модерния драй тулинг. Например опитът с техничното изкуствено катерене, в което се разчита на фини поставяния на небесни куки и якори ми е позволил да изпитам вълнението от това да консолидирам натоварване в изключително малка точка на контакт със скалата. В драй тулинга същото вълнение от минималната точка на контакт се смесва с екзплозията и координацията, присъща на боулдъринга, както и със силовата издръжливост, присъща на спортното катерене. Интуицията ти трябва да напусне пръстите и да се спусне до върховете на сечивата и котките, където върху 2 квадратни милиметра площ се свиват големи динамични натоварвания. Сечивото, превърнало се в естествено продължение на ръката, трябва да поддържа статична точка на контакт, от която се разгръщат силови махови движения - смес от статика и динамика. От невероятна прецизност и експлозивна сила. Тези двигателни аспекти не се редуват, а присъстват едновременно в повечето движения. Съчетават се противоположности, а всеки помирен парадокс е извор на естетика и в спортен, и във философски смисъл.

Драйът е дисциплина, която е започнала като форма на тренировка. Също както боулдъринга за спортно катерене, а спортното катерене за алпинизъм. Към този момент драй тулингът се е обособил в нещо самостойно, но комплексът от норми все още се формира и според мен е въпрос на време да раздели дисциплината на две. Към момента се усещат два основни подхода към нея. Спортен, в който се търси най-ефективният начин да бъде преодоляна максимална трудност. Той позволява употребата на движението “яниро”, както и на дълги състезателни сечива с три дръжки, които драстично скъсяват движенията по маршрута. Употребата на “яниро“ прави катеренето напълно идентично и повтаряемо независимо от характера на макро и микро релефа по маршрута. Другият подход, известен като DTS, освен че отхвърля употребата на сечива с тройна дръжка, отхвърля и употребата на “яниро”, и по този начин връща стъпването и изобщо динамиката на тялото обратно в процеса. Необходимостта от стъпване те прави зависим от характера на релефа и позициите на стъпките. Така катеренето от един строго повторяем алгоритъм от последователни “яниро“- та се превръща в разнообразен и най-вече творчески процес, в който се връща контактът и синергията между катерача и релефа на скалата. Добавена стойност е и тренировъчното въздействие на стила върху другите дисциплини. Единствената тренировъчна полза от катерене с “яниро”, която може да бъде пренесена в други дисциплини, е издръжливост в предмишниците. Това прави стила относително безполезен за комплексни катерачи.

И възниква етичният въпрос, който засяга и “Parallel World”. Единствените две повторения, осъществени от Матео Пилон и Куон Йънг Хай са с употребата на “яниро” и състезателни сечива с тройна дръжка. Те единодушно свалят категорията на D15+. Един от аргументите е наличие на почивки - позиции, в които краката са достатъчно ниско под торса, за да отнемат част от теглото. Въпросът е, че когато се катериш в DTS преди и след тези почивки натоварването в краката и тялото е такова, че умората не ти позволява да се задържаш дълго. Пристигайки на почивка с “яниро” тялото не е било активно и това позволява по-дълъг престой и възстановяване в ръцете. Друг аргумент за сваляне на категорията е липса на достатъчен брой дълги движения, но употребата на състезателни сечива ги скъсява радикално. Ето защо аз уважавам тяхната визия за спорта, но пренебрегвам предложената категория и смятам, че е време тези две течения да се обособят, а категоризациите да бъдат различни според стила на изкачване. Например D15/D16 DTS. Самият аз не мога да взема отношение по въпроса с категориите, защото единственият ми предходен опит е с българския “Ali Babach” D13+ . Мога единствено да се съглася с автора Дарек Соколовски като човек с невероятен опит и множество изкачвания, които му служат като референции. Още през 1996 г. спортното му ниво се е доближавало до 9а (прекратява опити по Action Direct заради контузия в пръста). Това е човек, преминал редица крайъгълни маршрути в историята, като Ironman D14+ например. Даунгрейднал е “Oswiecenie” - маршрут с претенции за D16 на D14+, и вероятно (в кръга на шегата) не е даунгрейднал “Storm Giant”, защото не се е докопал до него в дълбоката канадска провинция.

===

С Варошкин опит направи и Ивайло Ангелов - Маниака, на когото пожелаваме също да даде мнение за категорията на маршрута, след като успее да го премине.

Таня Иванова