Снимка от върха на Дхаулагири - първото изкачване от българин на 8 октомври 1995 г. Снимка: Радко Рачев

Радко Рачев е роден на 4 юли 1962 г. в бургаското село Трънак, после живее и учи в Айтос. Там се увлича първоначално по пещерното дело, разказва пред climbingguidebg.com Янко Василев - Барбата, който е от Айтос:

“През 1978 г. бях завършил курса за младши инструктор по пещерно дело. Шефът на клуба Димитър Радев - Чичата имаше голямо доверие в мен и екипировката беше у дома. Радко беше ученик в техникума и беше голям мераклия да го науча как да пуска рапел, как да се самоизвлича, как да борави със самохватите, как да направи полиспаст за извличане на пострадал... И не само се научи, но ме надскочи... в пъти! И аз се гордея с това! Айтоските пещерняци печелехме състезаниe след състезаниe. После ме приеха във ВХТИ и се откъснах от тази среда за няколко години. Радко през това време надграждаше. Той направи полигоните на Чудните скали и после на нашата скала в Айтос, покриващи строгите изисквания за провеждане на състезания по спортно катерене. Беше част от състава на експедиции до Матерхорн, Аконкагуа, през 1992 г. участва в експедиция до Гашербрум II, чийто ръководител беше Минко Занковски, с Господин Динев, Тончо Тончев, Даниела - Дуца. През 1995 г. бяхме заедно на Хан Тенгри. Беше странен, неразбран от мнозина, понякога правеше неща, които потвърждаваха неговия характер. Като цяло, беше много силен - набираше се на една фаланга. Катереше с финес. В строителния алпинизъм беше ненадминат, само Сотето - Сотир Стойчев, от Пещера можеше да му бъде еквивалент”.

Пушеше много качак (правени цигари), разказва още Янко Василев - Барбата. Като се качил на Гашербрум с Господин Динев (без допълнителен кислород), Радко запалил един качак на върха пред смаяните погледи на западняците, берящи душа, и на онези - с кислородните апарати.

В негова памет Янко ни предостави текста на песен, която измислили с Димитър Радев - Чичата преди време и която, според Барбата, отразява атмосферата на онези времена:

На Карандила, в тоз прекрасен дом, 
събра се курса на един балкон. 
Да ни прави нас треньора, 
как да станем нови хора (х2).

Чокито умислен все върви, 
свършиха, се нямаме пари. 
Ще пробутам айтозлии, 
в клуба на сливналии (х2).

Тръгва Ради по скалата бос, 
иска да натрие нечий нос: 
аз на тез от национала 
ще им кажа ква съм хала (х2).

Ей от Странджа иде бърза вест, 
доктор Панчев тръгнал е с експрес. 
С Барбата с китарата, 
засвирват те от гарата (х2).

Някои другари отстрани, 
мислеха, че утре ще вали. 
Но не знаят двамцата, 
че пострадва мамцата (х2). 

Екипът на climbingguidebg.com изказва своите съболезнования на роднините и близките на Радко Рачев. 

Поклон пред паметта му!

Таня Иванова

В сайта: Статия за първото изкачване на Дхаулагири от българи


Петър Атанасов и Радко Рачев. Снимка: архив Тончо Тончев
 

Радко Рачев. Снимка: архив Тончо Тончев