Ханс Камерландер е роден през 1956 година и до ден днешен живее в родното си село Ахорнах. Прави многобройни презентации за постиженията в богатата си кариера, консултира фирми за производство на планинска екипировка при разработването на нови продукти и от 2008 притежава и магазин за специализирана спортна екипировка.
От 1983 до 2001 г. записва в актива си следните осемхилядници:
1983 г. – Чо Ойю (8201 м), с Райнхолд Меснер (Reinhold Messner) и Михаел Дахер (Michl Dacher),
1984 г. – Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м) и Гашербрум-2 (8035 м) с Райнхолд Меснер,
1985 г. – Дхаулагири (8167 м) с Райнхолд Меснер,
1985 г. – Анапурна (8091 м) с Райнхолд Меснер,
1986 г. – Макалу (8481 м) с Райнхолд Меснер и Фрийдл Мучлехнер,
1986 г. – Лхотце (8511 м) с Райнхолд Меснер (това бе 14-тият осемхилядник за Меснер, което го направи първия човек в света, стъпил на всички главни върхове над 8000 м),
1990 г. – Нанга Парбат (8125 м) с Диего Велиг (Diego Wellig),
1994 г. – Броуд пик (8047 м), соло, спускане със ски от около 7000 м,
1996 г. – Шиша Пангма (Среден връх, 8008 м), соло,
1996 г. – Еверест (8848 м), соло по Китайския маршрут от север, за 16 часа и 40 мин от предния базов лагер (6400 м) до върха и спускане със ски (в биографията си Камерландер посочва, че това е първото спускане със ски от върха, което не е точно така, но това е тема на друг разговор – бел. прев.),
1998 г. – Кангчендзьонга (8586 м) с Конрад Ауер (Konrad Auer), спускане със ски от около 7500 м,
2001 г. – К-2 (8611 м) по Маршрута на Томо Чесен, с Жан-Кристоф Лафай (Jean-Christof Lafaille).
Още изкачвания:
АЛПИ/ ДОЛОМИТИ
• Катерене: около 3500 тура, от тях 50 първи изкачвания
• 60 самостоятелни прехода на големи алпийски склонове
• Класическите северни склонове на Айгер, Матерхорн и Гранд Жорас
• Известни стени в Доломитите (между тях и Северна стена Драй Цинен /Tre Cime/, Южна стена Мармолада, Северозападна стена Чивета, Хайлигкройцкофел /Sas dla Crusc/, Лангкофел /Sassolungo/)
ЮЖЕН ТИРОЛ
През есента на 1991г. Ханс Камерландер и Райнхолд Меснер обикалят за 6 седмици целия Южен Тирол по границите, 1200 км. катерене и преходи, общо около 100 000 м. денивелация в над 300 върха.
4Х МАТЕРХОРН
Прес 1992г. Ханс Камерландер прави за 24 часа заедно с швейцарския планински водач Диего Велих изкачване и слизане по четирите хребета на Матерхорн (Хьорнли, Фург, Лион и Цмут).
ЮЖНА АМЕРИКА/ ПАТАГОНИЯ
• 1988 Серо Торе (3128м), Аржентина, маршрут Маестри, най-бързото до тогава изкачване (17 часа изкачване и слизане), с Волфи Мюлер
• 1989 Маунт Поансено (3002м), Аржентина, с Волфи Мюлер
• 1990 Серо Торе (3128м), Аржентина, консултации по време на снимките на игралния филм на Вернер Херцог „Вик от камък” /с участието на Щефан Гловач, Доналд Съдерланд, Виторио Мецоджорно и Матилда Мей/
ПО СВЕТА
Seven Second Summits – седемте втори по височина върхове на континентите
• 2001 К2 (8611м), Пакистан (Азия), маршрут Сезен, с Жан-Кристоф Лафайе
• 2009 Охос дел Саладо (6893м), Чили (Южна Америка), с Тони Мучлехнер
• 2009 Маунт Кения (5199м), Кения (Африка), източна стена, с Конрад Ауер
• 2010/12 Маунт Логан (5959м), Канада (Северна Америка), 2010 с Конрад Ауер, 2012 с Маркус Ноймайр
• 2010 Дихтау (5204м), Русия (Европа), с Флориан Керн
• 2011 Пунчак Трикора (4730м), Папуа Нова Гвинея (Океания), с Тони Мучлехнер
• 2012 Маунт Тайри (4852м), Антарктида, с Роберт Милър и Кристиан Щангл
• 1993, 1995, 2003 Ама Даблам (6814м), Непал, Кумбу Хималаи
• 1993 Шивлинг (6543м), Северна Индия, Ганготри Хималаи
• 2013 Маунт Асинибоин (3618м), Канада, Британска Колумбия
• 2013 Стетинд (1392м), Норвегия, Тисфьорд
Всички изкачвания на високите върхове са осъществени без използването на кислород.
Още няма направени коментари.
Добави коментар