Снимка: Фейсбук страница на Роджър Шели

“Втория път се получи. Големите мечти изискват повече от един опит”, написа във Фейсбук Роджър Шели, който през 2019 г., заедно с Матийо Менадие и белгиеца Шон Вилануева, направи първия си опит за премиерен маршрут по този връх. Тогава обаче се наложи тримата да се откажат в последната част от изкачването си. Сега Шели разказа за наличието на много сняг, което е позволило на тримата членове на тазгодишната експедиция да достигнат до основата на стената със ски. В същото време обаче, обилните снеговалежи са направили участъка от Лагер 1 до Лагер 2 лавиноопасен, а пътят до Базовия лагер е представлявал “лабиринт от цепнатини”.

Докато чакахме Симон Гитл, гост на банско филм фест през 2019 г. (интервю в него можете да чуете тук: https://bnr.bg/horizont/post/101202909/italianeskiat-top-katerach-simon-gitl-nai-mnogo-se-strahuvam-ot-sobstvenata-si-smelost), да се завърне от експедицията, за да разкаже подробности, екипът на Climbingguidebg.com потърси Шон Вилануева за коментар:

"Това е супер успех. Много добра линия по красив връх в прекрасен район.  Roger и Mémé са мои добри приятели и имам много хубави спомени от съвместния ни опит, така че съм много щастлив за техния успех. Нямам търпение да чуя разказите им за случилото се", каза Шон. А ето какво ни разказа и Симон.


Интервю на Таня Иванова

Как се озовахте в тази експедиция? С Роджър Шели се познавате от години, правили сте заедно впечатляващи изкачвания, като премиерния маршрут "Odyssee"*, на Северната стена на Айгер. Познавахте ли се обаче с Матийо?

Симон: Роджър ми беше разказвал много за последната експедиция на Меру и ме попита дали съм заинтересован да се включва следващия път. За мен беше голяма чест да ме покани и бях много щастлив да се завърна на това място 5 години по-късно, след преминаването на една магична линия на връх Шивлинг**. С Матийо се видяхме за първи път точно преди да започне експедицията на Меру.

Имали ли сте преди това интерес към Меру и не Ви ли е хрумвало да направите нещо като Валери Бабанов***? Познаваме Ви повече като солов катерач.

Симон: Чел съм и съм чувал за Меру, но той не е бил някаква конкретна цел за мен. Напоследък обмислям самостоятелна експедиция и имам конкретна идея, но не е хубаво да говоря за планове, преди да съм ги осъществил. След като получих покана за Меру, за мен беше ясно, че ще използвам възможността с тези двама топ алпинисти. Разбира се, бях много впечатлен от линията и стила на Бабанов.

Вероятно сте гледали филма на Джими Чин. Припокриха ли се очакванията Ви с това, което заварихте на място?

Симон: Да, знам този филм, кадрите са толкова красиви, че те карат да искаш да отидеш на това място. Хубавата скала, стръмните снежни склонове, уединението и гаранцията за уникално приключение ме изкушиха да отида.

Имаше ли някакво отклонение от първоначалния план на екипа - за линията, за стила?

Симон: В началото времето беше променливо. Сутрин - синьо небе, по обед - облачно, следобед - сняг, вечер ставаше отново ясно и така - почти две седмици. За кратко обсъждахме друга линия, за да използваме по-добре времето, но след това се съгласихме за основната цел, за която дойдохме в Индия и това беше Югоизточната стена на Меру. Стилът беше ясен - естествена линия, в алпийски стил, без болтове!

Видяхме снимки с дрон - не пречат ли тези бръмчащи машинки на преживяването, както и на концентрацията?

Симон: Да, с нас беше и Даниел Хъг - силно мотивиран, неуморен член на екипа, който засне цялата експедиция. Честно казано, дронът не пречи, защото не сме били постоянно следвани от него, и, второ, ти си толкова зает с катерене, че дори нямаш уши за дрона. Но трябва да кажа голям комплимент за Даниел, който успя да направи наистина впечатляващи снимки и видеоклипове от това изкачване.

Роджър разказа за повече опасности от обикновено - "лабиринт от цепнатини", много сняг и висока опасност от лавини. Същото виждаме и по най-високите върхове. Каква беше Вашата стратегия за минимизиране на риска при такива обстоятелства? И как мислите, че промените в ландшафта (поради климатичните промени) ще повлияят алпийското катерене?

Симон: Да, определено не беше лесно и безопасно изобщо да стигнем до подножието на стената. Постоянният снеговалеж, в комбинация с вятър, създаваше лавинна опасност и това, на този разкъсан ледник, където пътят не беше ясен - не ни беше лесно. Но все пак трябва да се адаптираш към обстоятелствата и накрая да натиснеш газта, ако получиш шанс, а ние го получихме. Много неща ще се променят през следващите години и се вълнувам да видя как ще изглеждат планините след 10 години.

Вие и Роджър сте водили по скалните и отвесните ледени участъци, при ледени ветрове, докато Матийо се е възстановявал от проблеми с червата. Звучи изтощително и за тримата, вероятно Ви е отнело повече време от очакваното. Как се сработихте в свръзката?

Симон: Не беше лесно, особено за Меме (Матийо - бел.ред.) в деня, в който се разболя. Той буквално се бореше да достигне до Лагер 2. Първоначално планирахме два бивака за изкачването, но тъй като прогнозата за времето показваше прозорец от едва два дни и половина, се наложи да направим нов план. Роджър и аз се изкачихме и оставихме инвентар на един скален ръб, а после слязохме до лагер 2. В това време Меме успя да се възстанови и така тримата започнахме изкачването в 3:00 сутринта с мисълта, че имаме нужда само от един бивак. Планът проработи идеално и бяхме на върха в 9:00 на следващия ден. Като цяло, комуникацията беше лесна.

Тримата сте спали в двуместна палатка върху огромна снежна гъба - доста интересно преживяване. Успяхте ли изобщо да съберете сили преди атаката на върха?

Симон: Да, така беше, мястото, на което опънахме палатката, беше много специално. Спахме завързани, за да може, в случай на инцидент, ако гъбата се срути, докато спим, да не паднем... Аз съм голям късметлия, тъй като заспивам бързо и лесно, но Меме имаше проблеми със заспиването, а Роджър беше с главоболие, което му усложни живота.

Бихте ли разказали повече за онова въже, което сте изкатерили във вътрешността на ледена тръба?

Симон: Това беше едно от най-добрите въжета, които някога съм катерил, и то на 6500 м височина. Тръбата беше дълга около 10-15 м и правеше завой от 180 градуса. Наистина не може да се опише с думи, трябва просто да се изкатери. Меме ми каза: "Това въже е за Симон, той го заслужава!" Беше голям жест от негова страна и ме направи много щастлив. Благодаря ти още веднъж, Меме!

Кой измисли името на маршрута и защо решихте да направите този реверанс към американската експедиция по Северната стена****?

Симон: След успешното изкачване стоеше въпросът какво име трябва линията да получи. Всеки имаше идеи, но нито една от тях не беше възприета като подходяща от всички, докато не предложих „Златна рибка“ - изведнъж всички много се ентусиазираха. Една от причините определено беше ледената тръба, която ме караше да се чувствам като златна рибка в аквариум.

===
* През 2015 г. Симон Гитл, Роджър Шели и Робърт Джаспър проправят най-трудния маршрут по Северната стена на Айгер, Odyssee (1400 м, 8а+).
** През 2017 г. Симон Гитл и Виторио Месини правят премиерен маршрут до връх Шивлинг (6543 м) в Индийските Хималаи - "Shiva’s Ice" (1500 м, WI5, M6).
*** През септември 2001 г. руският алпинист Валерий Бабанов прави премиерно соло изкачване на Северната стена на връх Меру - Централен (6310 м), като преминава 2000-метровата линия (5+/6a, A1/A2, M5, 75°) за 5 дни, за което получава наградата "Златен пикел".
**** През октомври 2011 г. американците Конрад Анкер, Джими Чин и Ренан Озтурк преминават неизкачваната Северозападна стена на Меру и наричат 2000-метровата си линия "Shark's Fin" ("Перката на акулата"). През 2015 г. излиза филмът на Джими Чин и съпругата му Елизабет Чай Васарели "Меру".

Таня Иванова


Снимка: Фейсбук страница на Роджър Шели