Роден е през 1985 г. в Парма, Италия. Държавен шампион по спортно катерене, в дисциплината "боулдър", но основно се занимава със скално катерене и алпинизъм. Преминава категории до 8B+ в боулдъра, 8с - в спортното катерене, и E9 7a трад. Фотограф и оператор.
През есента на 2020 г. Микеле придружаваше катерачите от именития клуб “Паяците от Леко”, за да заснеме филм за проекта им, осъществен съвместно с Италианския културен институт в София и АК "Планинец" на обекта "Воденицата", Лакатник. Тогава някои от най-известните “паяци”, заедно с българските катерачи Николай Петков и Иво Нинов, направиха над 40 нови маршрута за катерене*.
Оказа се обаче, че Микеле, също така, катери на доста добро ниво. Преди броени дни той направи FA на трад маршрута "Toewalker" в района на Болцано, Южен Тирол.
Линията, състояща се от едно въже, е с много лоша осигуровка, разказва Микеле в интервю за climbingguidebg.com.
Микеле по Toewalker E7 6c. Снимка: Tristan Hobson
Интервю на Таня Иванова
От колко години се катерите и кой стил предпочитате?
Катеря се от 25 години. Когато бях по-млад, основно - боулдъри, но през годините започнах да харесвам трад катеренето и особено по цепки. Сега правя от всичко по малко, в зависимост от сезона. Преди 5 години се преместих в Болцано (близо до Доломитите) и там започнах да развивам нови обекти в околностите.
Кой е най-техничният, най-трудният маршрут за Вас досега?
Трудно ми е да кажа. В спортното катерене съм преминал няколко маршрута до 8с, но по-ярки са ми спомените от трад линии, като "Greenspit" (8b/+) в Орко, "Is not Always Pasqua" (E9 7a) в Interprete или маршрутите, които изкатерих в Peak District, като "Gaia" (E8 6c), "The End of the Affair" (E8 6c), "The New Statesman" (E8 7a).
Относно най-новия Ви маршрут, "Toewalker". Първо преминавате съседния, по-труден "Skinwalker", а после - по-лесния, но с по-лошо осигуряване. Защо решихте да настоявате по "Toewalker" - за да намерите решение на проблема (осигуровките) или да изпитате психиката си?
Точно така, "Toewalker" е много красива линия и наистина исках да я премина. Предизвикателството беше да намеря начин да се изкатеря безопасно, без да слагам болтове. Маршрутът определено е по-лесен от намиращия се наблизо "Skinwalker", но също е много техничен и е предизвикателство да го изкатериш.
Наложило се е партньорът Ви да се оттегли, но сте решили да продължите да работите сам по маршрута.
Не винаги можеш лесно да намериш партньори за такова катерене, а и трябва да си призная, че ми харесва да съм навън, да правя нови линии или да се катеря сам. Освен това, така имах време да почистя добре скалата, да намеря място за поставяне на осигуровки.
Какъв е потенциалът на линията, за евентуално продължение?
Над първата осигуровка цепката изчезва за около два метра, следват малки ръбчета. Преминаването на този участък изглежда много трудно, но не и невъзможно. После още движения по цепката те отвеждат до края на стената, където поставихме следващата осигуровка. Не съм сигурен дали е възможно да се изкатери втората част на джаджи, но може да се превърне в един бъдещ проект.
Други проекти, над които работите?
Завършвам един мултипич недалеч от "Тoewalker", основно трад, по голям и стръмен двустен, не е прекалено труден, максимум 7b+, предполагам, но определено е един от най-добрите, които съм виждал в този стил катерене.
През есента на 2021 г. бяхте в България с "Паяците от Леко" по проекта им на Лакатник. Член ли сте на този клуб и работили ли сте с тях и друг път?
Не съм техен член, но, да кажем, съм техен дългогодишен приятел и колега-катерач. Познавам се с повечето от тях и през годините сме преживели заедно много. Не съм участвал в техни експедиции, тъй като самият аз не съм алпинист в истинския смисъл на думата, но ходим заедно по катерачни трипове, пътешествия, свързани с болтиране на нови маршрути или с преминаване на дълги маршрути, които аз снимам.
Как се озовахте в проекта за Лакатник и кой е най-яркият Ви спомен от неговото заснемане?
Един ден ми се обади Симоне Педефери и ми каза, че някой от италианското Министерство на външните работи е харесал видеото, което направихме за Stilo, в Южна Италия. Имаха идея да бъде направено нещо подобно в друга част на Европа. Италианският културен институт в София искаше да участва и така започна всичко. Споменът ми от онези дни в България е как снимам, колкото е възможно, докато слънцето огрява скалата, а след като се скрие зад отсрещния хълм, започвам да катеря бързо, тъй като съвсем скоро става тъмно и студено. За мен беше прекрасна възможност да открия ново място, да срещна дружелюбни хора и да опозная по-добре местната култура. Беше удоволствие да работя с българските ни приятели и с хората от Италианския институт, да намерим оригинална музика за проекта. Пътуванията, срещите с хора, откриването на нови места са едни от най-ценните неща, които катеренето ни дава.
---
* Междувременно, продължава разработването на обект "Воденицата", където се появиха редица нови маршрути:
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=regioninfo&idRegion=144
Филма за проекта "Планини без граници", заснет от Микеле, можете да видите тук:
https://www.youtube.com/watch?v=Czau0-WlLOo
Линк към статия за проекта на Лакатник:
https://bnr.bg/horizont/post/101559517/paacite
Още по темата: Симоне Педефери.
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=8200
Таня Иванова
Микеле по Mister Teroldego 8c
Микеле по Is not always Pasqua E9 7a
Микеле по Skinwalker 8a/+. Снимка Lena Drapella
Още няма направени коментари.
Добави коментар