Награждаването. Снимка Радина Антова

Още в първия ден се очертала голяма конкуренция между трите най-силни свръзки, максимално мотивирани да дадат всичко от себе си. 
 
“Лично за мен се усети един дух на сплотеност помежду ни от самото начало, при записването, през раздувките край огъня, та до края. За първи път почти всички останаха за награждаването. Имаше двойно повече участници от миналата година. Усилията ни са да действаме в посока обединение, защото има много проблеми пред катерачното общество, които трябва да решим, за да може да практикуваме любимото си занимание и занапред. Смятаме, че Ботевата алпиниада и НеАлпиниадата могат да помогнат много в тази посока, защото чрез тях може да покажем на държавата за своето съществуване като алпинисти”, казва Нино.
 
Виктор Иванов, от същия клуб:
 
“Целият екип положихме много лични усилия, за да привлечем нови хора. Атмосферата беше по-скоро приятелска, отколкото конкурентна, и мисля, че дори хората без сериозни амбиции го усетиха, като това им даде спокойствие да се запишат. Алпиниадата пази духа на спортното съревнование, където всяка свръзка ще покаже най-доброто, на което е способна, тук фокусът е върху високите постижения. НеАлпиниадата цели предаването на опит и споделянето между катерачите, конкурентният елемент е 0%. Според мен двете събития се допълват прекрасно. Всички сме едно и имаме една цел - алпийското катерене в България да се развива”. 
 
Очаквано, първи се класираха Станислав Атанасов - Мечката и Росен Аначков. Тяхната свръзка постави рекорд и премина бариерата от 1000 точки. Двамата изкатериха 3 маршрута - “Втори конгрес”, “Орловец”, “Топъл хляб и шарена сол”, което им донесе 1041 точки за общо 30 преминати въжета. 


 Росен Аначков по тур "Орловец". Снимка: Станислав Атанасов

“Знаехме кои турове можем да качим, кои носят най-много точки и се напаснахме по това. Никога не знаеш дали ще получиш най-много точки, винаги може нещо да не върви по план или някоя от другите свързки да има същия или по-добър план от вашия” - разаказа за Клайминггайд Мечката. Според него би могло да се мисли за промяна на регламента:
 
“В момента има няколко тура, които дават доста преднина, ако ги минеш, и става почти невъзможно да се спечели с други турове. Иначе конкуренцията се справи много добре, но нямаха добър план и структура, това ги дръпна назад. Може би и опитът по Централна стена ни даде доста предимство, защото знаем много добре как да направим цялата логистика, пестеливо. Трудно бихме се объркали по стената, а това идва с много катерене по нея и с добро познаване на туровете”.
 
Росен Аначков:
“Изкатерихме почти същите маршрути като миналата година, но се опитахме да ги изкатерим по-бързо и да сменим по-лесните с малко по-трудни, защото знаехме, че е добре изчистена и оптимизаирана стратегия, но и защото нямахме време да катерим заедно пролетта. Никога не сме били сигурни, че ще получим най-много точки, има много талантливи и добри катерачи в България, и не бихме си позволили да подценим никого. На мен лично ми харесва да участвам, защото за тези два дни катерене даваш максимума от себе си и наистина се катериш на 100%, което доста рядко би се случило в един нормален уикенд. За тази конкретна година алпиниадата идва като подготовка за пътуването ни към Чима Гранде лятото, където ще се опитаме да изкатерим един от най-трудните маршрути на стената. Но и наградите са добър мотиватор (смее се)”.
 
Организацията на КЕС “Вратица” и Нино Пелов винаги е на ниво и въпреки пречките в последните години покрай продаването на Алпийския дом, те пак успяват да направят перфектно събитието, смята Аначков. 
 
“Сегашният начин за смятане на резултатите, който Костадин Узунов предложи преди няколко години, е много добър и наистина насочи към катеренето на най-дългите и трудни линии във Враца. Единственото нещо, което може би липсва, е, че не стимулира катеренето на линии с повече от едно трудно въже и по този начин се изпускат едни от най-трудните и красиви маршрути на Враца (“Dreamix”, “Пътят на свободните души”, “Терминатор”, “Искам си мечтите”). Тази година може би е годината, в която се преминаха най-много трудни маршрути, които се минават свободно веднъж на няколко години, като “Шарена сол и топъл хляб” нямаше свободно преминаване допреди 3 години. Вижда се как алпийското катерене в България през последните години почва сериозно да се развива към по-голяма техническа трудност на маршрутите”.
 
На второ място се класираха Ивайло Анастасов - Тренера и Иван Марковски, който живее в чужбина, но пристигна специално за алпиниадата, даже малко по-рано, за да може свръзката да се подготви заедно. Събраха 626 точки, а ето какво сподели пред Клайминггайд Тренера:

 
Иван Марковски и Ивайло Анастасов - Тренера

“За КАК “Тренелариум”, като млад клуб с амбиции да развиваме различни спортове - спортно катерене, алпинизъм, ски-алпинизъм и драй тулинг, е от много голямо значение да имаме резултати, с които да демонстрираме компетентност в различните дисциплини. Добрите резултати в класиранията са важни и заради потенциалното материално подпомагане, което се надяваме да получим от Министерството на младежта и спорта догодина (за 2022 г. не получихме нищо заради недостатъчен брой картотекирани състезатели с участия в Държавни първенства през сезона). Разбира се, третото място, което спечелихме през 2022 г. на Ботевата алпиниада, ни мотивираше и в личен план да се предизвикаме да подобрим постижението си”.
 
Относно организацията:
“Имам идеи, някои от които съм споделял с Нино, други сме коментирали с Мечката. Ето някои от тях. Награждаването да бъде поне до шесто място. Дори с минимални награди или само с някаква форма на грамота - това би било мотивиращо. Например, свръзката на Дидо и Виктор (Дилян Христов и Виктор Иванов, 4 място с “България 1300” и “Рокленд”, бел.ред.) тази година изкатериха два много сериозни маршрута по Централна стена, постижение, с което вероятно преди няколко години можеха да станат първи, а сега това изобщо не се споменава. Друго, което обсъждахме с Мечката, беше да се направят някои промени в правилата - например, да се дават точки за всяко отделно свободно преминато въже, а не само за най-трудното от един маршрут. Може би да се дават още допълнителни точки за непопулярни маршрути”.
 
Тренера и Иван са си партнирали с другите свръзки, с които са били в пряка конкуренция. При такъв развой, при който спортната злоба минава на заден план, кое мотивира най-силно?
 
“Естествено, че ще си партнираме, защото ние сме преди всичко приятели и после конкуренти. Всеки един от хората, участващи в Алпиниадата, е потенциален партньор и не е ясно дали утре няма да сме свързани на едно въже. Искам да кажа, че без подкрепата на Мечката и Росен и през миналата година, и през тази щеше да ни е много по-трудно, а и вероятно нямаше да успеем във всичките си планове. Най-мотивиращото е да видиш докъде можеш да стигнеш, като за това помага много, когато другите около теб вдигат летвата високо”.
 
Тренера е впечатлен и от заелите третото място - Владислав Ангелов - Полицая и Антони Диков, които събраха 612 точки.


 Влади Ангелов и Тони Диков

“Това, което направиха на тур “Софи” първия ден - преминаване свободно на един от най-трудните дълги маршрути изобщо на Враца, без предварителна подготовка, изисква много високо ниво. Втория ден също ме впечатлиха със свободното изкатерване на трудните въжета от "Топъл хляб и шарена сол" - отново без предварителна работа и, при това, Влади е минал втория пасаж 7а онсайт, въпреки че въжето не беше почистено от треви, нестабилни хватки и камъни, включително на пасажа”.
 
А ето какво споделиха пред Клайминггайд Влади и Тони:
 
“Не бяхме катерили заедно преди, освен на Рила, когато сме се засичали по боулдъри. Преди алпиниадата направихме едно катерене на Воденицата (Лакатник - бел.ред.). Стратегия ясна нямаше, освен че на мен ми се катереха трудни маршрути, които дават повече точки, защото все пак си е състезание и не ми се даваше “задна”, но впоследствие разбрах, че регламентът е малко по-различен. Решихме да загреем първия ден с лесен маршрут и да скъсим захода до стената - “Хергиани”, пета категория, искахме да се качим по-бързо към стената и го минахме на френска свръзка”, разказва Владо. Той също препоръчва смяна на регламента.
  
“На маршрута “Топъл хляб и шарена сол” първото въже е пасажно и после следват сравнително по-лесни въжета. За да се излезе от стената, се слива в друг маршрут, като общо въжетата стават 11, съответно, взимаш точки за 11 въжета 7с, което не е адекватно и така много по-сериозни турове за свободно катерене (“Иван Масларов - Байно”, “Искам си мечтите” и др.) никой не иска да ги катери на алпиниадата, тъй като дават по-малко точки. В регламента, освен пасажното въже, другите не е задължително да се минат свободно, което, според мен, не е окей. Ние минахме всички въжета свободно, а впечатлението ми беше, че всички участници се забавляваха и всеки се радваше на другия за изкачването, което е направил”.
 
Тони Диков:
“На мен ми е първо на Централна. Преди това съм участвал на Мальовица два пъти. Стратегията беше да катерим това, което ни се катереше. Разчитахме на силата на късмета (смее се). Нямам си идея от регламента. Никога не съм ги гледал тия точкувания. Мисля, че подобни изкачвания не е лесно да се точкуват. Примерно, в биг уейв сърфа и други подобни мероприятия участниците гласуват и така се избират победители. Мисля, че това би било по-истинско”.
 
Регламентът на алпиниадата не предвиждаше възрастови ограничения, което даде възможност на 12-годишно момиче да се запише сред участниците (срещу декларация от родител)*. Водач на свръзката беше Григор Вътев:
 
“Никол Петкова е на 12 г., дъщеричка е на моя много добър приятел - алпинистът Боян Петков, който е и председател на АК “Железник”, Стара Загора. Ники е изключително ентусиазирано дете, тренира усилено на стената в Стара Загора, но тъй като в града няма квалифициран треньор, Боян се обърна към мен - когато може, да я вземам с нас да катери. Започнахме минлата година на алпиниадата на Мальовица. Седмица преди Ботевата алпиниада баща й ме помоли да я вземем отново. Приех това предизвикателство с голям ентусиазъм и с желанието да надградим започнатото, като изведем Никол на нещо още по-голямо, а именно - Централната стена на Враца. Избрах “Хергиани” - емблематичен маршрут, изключително красив, въздушен и панорамен. Беше маршрут, на който исках да заведа и Лора - моята приятелка и партньор по свръзка, а прецених, че ще бъде доста подходящ и за Ники, тъй като не е с голяма техническа трудност. Напълно осъзнавам отговорността при едно такова изкачане. Ненапразно се обърнах към организаторите да предупредят всички участници да не предприемат изкачвания по този тур, за да елиминираме вероятността над нас да има хора, които биха породили опасност от падане на камъни. Аз водих въжетата, Лора беше след Ники и следеше как върви катеренето, като събираше клемите и френдовете, които Ники не успяваше да извади. След нас тръгнаха в свръзка бащата на Никол и Дамян Чолпанов, което беше и морална подкрепа за Ники. Единствената трудност за нея беше излизането от камината на предпоследното въже - малко се притесни, но успя да се мобилизира и да премине успешно всички пасажи. Накрая беше изключително доволна и щастлива, а, разбира се, и ние покрай нея”. 

 
Никол по "Хергиани". Снимка: Григор Вътев

Григор е впечатлен от големия брой участници в алпиниадата. 
 
“През последните 5-6 години не беше така, но явно интересът към трад катеренето (а и към катеренето въобще) в България се увеличава. Това се обуславя и от възникналите нови зали, които дават възможност за разнообразни тренировки. В момента водим една инициатива за изграждане на стена в Пловдив - намерихме зала, сега върви проектирането”.
 
А защо му е на човек да води дете, вместо да се катери за себе си?
 
“Аз винаги се катеря за себе си, всеки го прави най-вече, за да предизвиква себе си. Борбата за призови места - за мен не това е най-важното, а да изпиташ истинско удоволствие от катеренето и да го правиш споделено, с хора, с които ти харесва да го правиш. По-важно от един медал е удовлетворението, което всички в свръзката изпитват при приключването на маршрута. Блясъкът в очите на двете момичета, с които бях, за мен е много по-ценен, отколкото всяка една предметна награда. Ако може да превърнем породилата се искра в огън и те да продължат да се развиват в катеренето и алпинизма, това е много по-ценно от всякакви медали и първи, втори, трети места”.
  
Таня Иванова

---
* Екипът на Клайминггайд не приветства въвличането на непълнолетни в трад катеренето и алпинизма, чиято екстремност и висок риск считаме за въпрос на лична осъзнатост и личен избор, но след навършването на определена възраст. 


Снимка Радина Антова