Владо започва да се катери през 1999 г.,когато изкарва курс по алпинизъм в Пловдив, организиран от туристическото дружество “Руен”, съвместно с ПСС.

“Гонеха ме, защото бил съм бил много малък! Аз обаче чаках сестра си отвън и после с другите от групата ходехме на барче и ми показваха възлите. Към края видяха, че още съм там и ме пуснаха да държа изпита с останалите от групата. Преди този курс в града бяха останали само двама активно катерещи се по скали. След това се появи ново ядро. Нямаше много наковани спортни маршрути по това време и катерихме на джаджи. Това си беше нормата. Учиш се да четеш естествените линии, да ги следваш и да търсиш места за осигуряване. И много ни беше страх да падаме. Така някак естествено “захапaх” трад катеренето. Основно обичам да катеря на хубави места, без значение от стила. 
 

Интервю на Таня Иванова

Какво ти харесва в трад катеренето?

Владо: Трад катеренето е леко бутикова дисциплина. Линията трябва да ти позволява да сложиш джаджи някъде. Иначе си соло. Обикновено тези маршрути следват естествени форми на скалата и изглеждат доста хармонично. Намирането на такава хубава линия е рядкост. Няма много, в сравнение със спортните маршрути. И самото катерене е различно. Трябва да взимаш бързи решения, да мислиш и най-вече те принуждава да движиш. При трад катеренето най-безопасното е изобщо да не падаш, а най-малко се пада, като движиш бързо. Потокът на енергия е малко по-различен от спортното катерене. Освен това, ходиш на трудно достъпни и диви места, и създава близко усещане с природата, пък било то и категорията на трудност да е 5b.

Какъв е потенциалът на мястото? Каза, че може да стане мултипич.

Владо: През 2018 г. заедно с Христо Бадъков изкатерихме една нова линия от две въжета. Казва се “Дон Кихот”. Второ въже свършва точно на площадката, от която започва “Краят на аферата”. Така се получава, че може да ги свържеш от долу догоре само на джаджи, без нито един болт. Почти права линия в средата на масива. Районът на река Тъмраш, заради структурата на скалата, предлага доста разнообразно катерене на джаджи с лесен подход и в повечето пъти - добри места за осигуряване. 

Кое ти помага да преодоляваш себе в моментите, в които много те е страх?

Владо: Най-вече предварителната подготовка. Това включва както тренировки, така и събиране на информация къде отивам, с кого отивам и какво ме очаква. Това ме кара да се чувствам по-спокоен. Ако знам примерно, че ме чака 3 дена преход с влачене на храна и вода по 1000 метра денивилация на ден, и после да трябва да катеря трад мултипич с болдър пасажи с някой, който катери само в стил Red Point - бих се натегнал даже, докато си седя на дивана. 

А как тренираш?

Владо: Най-вече наблюдавам и се опитвам да имитирам много по-добри катерачи от мен. Взаимствам от тях и по усет гледам кое може да понесе тялото ми. Разбрал съм за себе си, че бързо качвам силата, но имам проблем с падането. Така свикнах да катеря в самото начало. Този страх ме блокира. Затова от време на време си ходя да си тренирам падане. Като попадам малко, после се катеря по-леко и по-свободно.

Особености на катеренето в Пловдив.

Владо: Скалите в града са много корави. Няма много лесно катерене. Курсовете, които се провеждаха, когато бях ученик, започваха с по 50 души и оставаха двама-трима. Другите се отказваха. Сега разбирам - просто най-лесните маршрути в града не са точно лесно катерене за начинаещи. Трябва да умееш да стъпваш. Колкото до категориите на трудност - в района на Пловдив са прекалено занижени. Ако имаш стабилен онсайт на 7а - има доста 6b-та, които ще те разплачат. Не им вярвайте на категориите, особенно в диапазона 5c-7а.

Каза, че си крил проекта си от Мечката (Станислав Атанасов - бел,ред.). Няма да те питам за следващия ти проект, но ако много държиш, сподели поне в кой стил катерене е.

Владо: Последните години наковах няколко хубави спортни маршрута и открих няколко трад линии. За всички съм бил доста открит и не ми е пукало дали някой ще я мине преди мен. “Краят на Аферата”... Имаше една афера там и много исках да си я мина пръв. Има няколко катерещи се на джаджи в България, които могат да я минат. С повечето нямам близък контакт. С Мечката обаче от време на време се катерим заедно и много ме е сърбяло да му кажа “Оле майна, каква линия намерих”... 

Големият проект за тази година е “Black Bean” в Сеюз, Франция. Докато се докопам до него, съм набелязал 2 трад линни в района на Карлово, няколко боулдъра и няколко спортни маршрута. Най-оптимистичният план за годината - преминавам “Black Bean”, най-реалистичният - събирам опит и минавам “Black Bean”, ама 2024-а. Game on…