“Скалите по поречието на р. Каменица край с. Бежаново грабнаха вниманието ми веднага щом ги видях на снимки. При първото си посещение не бях по-малко впечатлен, а и дори бях леко "ядосан", че не може да се използват за скално катерене, тъй като релефът е минималистичен и представлява тънък слой чуплива скала. По това време участвах в световни първенства по миксово катерене и тренировките ни преминаваха основно на изкуствена стена, далеч от истинските условия. Не беше трудно да се досетим, че мястото има страхотен потенциал за тренировъчен драй тулинг полигон, и така, не след дълго, се появи "Снимачен ден" - маршрут за загрявка, който бързо беше преминат, а естественото продължение беше да наковем линия през най-силния надвес. С Минчо Петков избрахме мястото с очевидно най-много естесвен релеф, като започнахме да го ковем от долу нагоре, с небесни куки. Резултатът - "Али Бабач", атлетичен, 30 м маршрут, стартиращ в таван, който постепенно се изправя, като крайното отклонение от основата е към 15 м”.

Според Бойко Лалов качествата, които маршрутът изисква, са предимно сила и издръжливост, но и прецизност, особено в последната част, където движенията са дълги и "трики".

От няколко седмици имахме информация, че на Бежаново се прави опит за повторно преминаване на “Али Бабач”, само не беше ясно кой ще успее първи. На 18 февруари първи се е изкатерил Виктор Варошкин, а след него - и Ивайло Ангелов.

“Бях шокиран, че успях да стигна веригата на “Али Бабач”, най-трудната драй тулинг линия в България, още от третия опит. Маршрутът е солидно D13 (вероятно D14), минава през неумолим надвес, който ви оставя на 15+ метра от основата на стената. Просто случаен опит да опитам движенията се превърна в първото повторение на линията след десетилетие на затихващ интерес към нея. Но чудото на деня не приключи с мен”, написа в социалните медии Виктор Варошкин. “Ивайло, който едва не припадна от усилие да стигне до последната хватка, направи втори опит след мен - нещо, което той дори не смяташе за възможно, тъй като линията просто те нокаутира за цял ден (след първи опит - бел.ред.), ако паднеш в последната й третина. Този път той започна с намерението по някакъв начин да стигне до място, което аз намерих за почивка, за да го провери следващия път. И ето... Няма нужда от следващ път. Той също включи веригата”.

 Виктор е алпийски гид с дългогодишен опит в катеренето и алпинизма (както и първият лицензиран спасител за полети с хеликоптер, но това е друга тема).

Ивайло Ангелов (по прякор Маниака) започва да се катери през 2011 г.

“Когато започнах, имаше запалени хора по драй тулинг - Радка (Петкова), Минчо (Петков), Бойко (Лалов). Те тренираха и аз се запалих покрай тях, в “Бонсист”. Васо (Васил Киров) беше редил някакви неща и така. Тогава обаче имах повече мотивация за състезания. По някаква причина бях решил, че искам да се състезавам, и като видях, че нямам психика за това, ентусиазмът ми умря. Зарязах кирките за дълго време. И чак тази година ги преоткрих, когато отдих да се катеря вече за кеф”.

На състезания има много напрежение, казва Маниака:

“Искаш да се представиш добре, подготвил си се, имаш очаквания... И, съответно, това ти играе лоша шега накрая. Надвесът с кирки по никакъв начин не ме психира, там се катеря за удоволствие. Като цяло, е доста безопасно в драй тулинга, то си е спортно катерене”.

Но падаш с два броя сечива.

Ивайло: Е, да, но ги местиш настрани. Доста често едната кирка излита, падаш постоянно надолу с главата, защото като правиш яниро, въжето ти е зад крака. Малко по-висок е адреналинът, отколкото при спортното катерене. Неслучайно няма много ентусиасти, защото им е страшничко на хората.

Кое беше най-голямото предизвикателство за теб по “Али Бабач”?

Ивайло: Да си повярвам. Защото навремето, когато Бойко го мина, и като го видях това нещо, бях потресен. Изобщо дори и през акъла не ми е минавало да го пробвам. Но тази година поразкатерихме, реших да отида да видя за какво иде реч. В началото много внушително изглеждаше, но лека-полека... Опит, два, три, четири... Излязоха нещата и, в крайна сметка, доста бързо се случиха работите.

Колко опита направи?

Ивайло: Нещо от порядъка на 10 дни - по един опит на ходене, защото след такова катерене не си в състояние (за втори опит същия ден - бел.ред.). В онзи ден го минах от втори опит. Беше много смешно. Варошкин, който също много не си вярваше (аз много добре го знам какво може, а и той има адски много катерене с кирки зад гърба си по разни психарии), дойде, пробва, направи втори опит и на третия - ние му суфлираме отдолу, взе, че го мина. Аз нямаше да се катеря, но го видях на едно място, че стъпи някаква почивка да направи, и реших да се издърпам по въжето, колкото да видя почивката, за да съм готов за другия път да я ползвам. Обаче нещо се почувствах добре и... Крайно неочаквано! Но то така е, между другото - като тръгнеш без очаквания, обикновено се получават по-добре нещата.

А сега накъде?

Ивайло: Кроим някакви планове да болтираме нещо още по-трудно. Има мегдан. Просто трябва да се организират нещата... И да го направим.

Таня Иванова

Снимки: Личен архив на Бойко Лалов, Виктор Варошкин, Ивайло Ангелов.

-----------
В Climbingguidebg.com сме с особено мнение за изкуствено създаване на дупки за сечива, каквито има твърде много на маршрутите на Бежаново. Този проблем, освен че е етичен, има още няколко страни:
- Варовиковата скала не е подходяща за драй тулинг, защото е мека и се разрушава от сечивата и котките; 
- Копаенето на дупки за сечивата има неприятния ефект във варовика тези дупки да се "прорязват" и маршрутът да се променя. Може при повече повторения и тренировки да се наложи да се пробиват нови дупки. Въобще, става мазало;
- Разрастване на подобен "полигон" не е особено удачно, след като наоколо има възможности за спортни маршрути;
- Приветстваме опитите на катерачите в България да развиват и практикуват всеки вид катерене и алпинизъм, особено съобразен с възможностите на скалата.