МОБИЛЕН 
ENGLISH 
ФЕЙСБУК 
ВХОД
|
  |
След като месеци наред админът на най-голямата катерачна група в социалните мрежи у нас, а именно Станислав Атанасов - Мечката, търсеше свръзка за тур "Dreamix", най-после неговият дългогодишен партньор в катеренето Росен Аначков реши да го подкрепи и да си пробва силите, а и късмета, в най-трудния до момента мултипич в страната.
"Dreamix" 8а е 325-метров спорт/трад маршрут на Централната стена на Враца. Изкатерен е за първи път през 2019 г. от Мартин Маровски, Станислав Атанасов и Благовест Цолов. Става дума за 7 въжета със следната категория на трудност - 6c, 7a+, 7b+, 7a+, 6a+, 7a+, 8a.
Мечката и Росен са били акомпанирани от екстремния фотограф, благодарение на когото редица български катерачи могат да се похвалят с култови снимки - Александър Вълчев.
"Врачанските скали са ми едно от любимите места за снимане. Стига се адски трудно, но е адски красиво... Както обикновено, тръгнахме към 8 от паркинга пред Алпийския дом, стигнахме до мястото за снимки около 16:00 и се прибрахме обратно до колите в 23:00. Алпинизъм ли бе да го опишеш..., а спортният спектакъл беше на последното въже. Странно животно е катерачът - за разлика от всички останали спортисти, те са тези, които казват "застани да снимаш ей там, на пасажа, където ми е най-трудно, ще е най-интересно", написа Вълчев, споделяйки снимки, които публикуваме с негово съгласие.
А ето какво разказаха пред climbingguide.com Мечката и Роската:
Дайте малко предистория. Кое/кой ви насочи към точно този маршрут?
Роската: Първоначално идеята беше просто да помогна на приятел да си мине маршрута и да се опитам да си върна формата за традиционно катерене. Когато 2 години си катерил силно надвесени и добре осигурени спортни маршрути и почти не си стъпвал на алпийски или традиционен маршрут, изобщо не си представяш как ще допринесеш за преминаването на маршрут, който с нива надскача предишното ти ниво на традиционно катерене. Обаче когато приех предложението, знаех, че ще дам всичко от себе си да допринеса колкото мога за това преминаване, без значение колко са ми трудни въжетата и колко ме е страх. И в крайна сметка успях да мина най-трудните и психически ангажиращи въжета, които някога съм опитвал да водя.
Мечката: Маршрутът ми е в главата, откакто го създадохме. В началото важното беше да можем да минем всички въжета свободно. После - дали можем да ги минем за ден. Миналата пролет имах много добри опити, в които падах буквално от последното движение на тура и не остана време есента да го завърша. Реших, че тази пролет пак ще правя атаки, въпросът беше с кого. За мое щастие, Росен прояви желание и нещата започнаха да се случват.
Роската: Мечката го беше пробвал миналата година и почти го беше минал, но по стечение на обстоятелствата не успя да го мине свободно тогава.
Тази година започнахме да го катерим от края на март, но заради силно дъждовния пролетен сезон нямахме много качествени дни.
Имаше ли целенасочена подготовка конкретно за това?
Мечката: Подготовката беше да катерим колкото може повече долните въжета, за да стигнем възможно най-свежи горе. Понеже съм участвал в създаването на тура, имахме и някаква работа по него, като например - бутнахме един огромен камък, променяхме висяща площадка и добавяхме болтове, където бяхме преценили, че рискът е по-голям, отколкото трябва.
Роската: Подготовката беше директно да се метнем на маршрута и да ни е трудно, докато не върнем форма, а планът беше катерене на маршрута, докато не минем, или не стане лято.
Защо решихте team ascent да правите и кой мина 8а-то?
Мечката: Двамата сме отишли и сме искали да водим - затова е team ascent, все пак сме отбор, а не солови катерачи. Били сме заедно, двамата сме отделили енергия и време - напълно заслужено е да е team ascent. За съжаление, само аз минах 8а-то, но се надяваме да имаме още няколко добри дни, за да може и Росен да го мине.
Роската: Team ascent - главно заради мен, защото и аз исках да водя и да участвам. доколкото мога, но той е напълно способен да изводи всичките въжета в един ден. На най-трудното въже се редувахме да правим опити и Мечката успя да го измъкне точно преди да се стъмни, с последния възможен опит за деня, та аз ще трябва да се връщам
За колко часа го направихте и как бяха условията? А свръзката?
Роската: Тръгнахме в 8 сутринта от колите и бяхме обратно при тях в 23:00, като на рапелите бяхме трима души, тъй като Александър Вълчев(alexvalchev) беше дошъл с нас да снима опита. Очаквайте скоро и клипче с кадри от преминаването! Условията бяха добри, не беше топло, докато катериш, и не беше студено, докато осигуряваш, а когато маршрутът влезе в сянка, станаха перфектни за последния опит на най-трудното въже.
Свръзката беше непоколебима и мина безпроблемно всички въжета, които води, и търпелива, докато ме чакаше да тръгна от почивката преди поредния психически ангажиращ пасаж.
Мечката: Слънчево, с вятър и не висока температура, почти граничещо до перфектно време. Добре се справихме с Роската, не сме бързали, освен на пасажното въже. Мисля, че бяхме доста спокойни и всичко вървеше много добре, не бих казал по план, защото не мисля, че имахме план, освен да отидем и да катерим.
Кой вика повече?
Мечката: В тази ситуация мисля, че бях аз.
Роската: Той вика повече, понеже аз бях твърде стресиран да правя такива неща.
Сега какво ще правите в тази насока, след като минахте най-трудното?
Роската: Ще търсим следващия труден маршрут за катерене (дано поне има повече болтове от този), а може би и някой по-труден маршрут извън България.
Мечката: При катеренето най-трудното идва,след като минеш тура, защото всичко започва отначало. За съжаление, сезонът на Враца е към приключване, иначе имам желание да се направи един вариант на последното и на третото въже, който ще бъде едно друго ниво и ще ни вкара в големи приключение. Но по-скоро ако има с кого, бих се преместил на Иглите в Рила - там има много мегдан за трудни линии, както такива, които са готови, така и нови. Тази година, поради лични причини, няма да мога да отида в чужбина да пробваме нещо трудно, но се надявам за догодина да се сработим и да видим как са там.
От колко години се катерите, кой вид катерене харесвате най-много, а кой ви се отдава най-много?
Роската: От малко повече от 10 години. Харесвам всякакво катерене и искам да мога да се катеря добре във всеки един стил - от боулдър, спортно катерене, традиционно/алпийско катерене до ледено, dry tooling и т.н. В някои стилове ми се получава, в други - не, но се опитвам. Харесвам най-много и съм най-добър в спортното катерене, главно катерене на силно надвесени маршрути, което за жалост няма нищо общо с катеренето на дълги алпийски маршрути и поставянето на собствена осигуровка. Но се опитвам да компенсирам с много желание и упоритост.
Мечката: Катеря се от 10 години. Пробвал съм всичко, по-скоро ми допада комбинацията от физическо и психическо изпитание.
Тоест, традицинно катерене, както лятно, така и зимно. За съжаление, няма много желаещи в България и затова наблягам на спортното, за да вдигна нивото. Искам да се предизвикам, да видя колко високо ниво мога да мина на спортно, набелязал съм няколко линии, които искам да направя, а в чужбина имам много цели, както в класическия зимен алпинизъм, така и сериозни, дълги традицинни маршрути. Въпросът е да се намери време и правилната свръзка за всяка цел.
От кого сте се учили най-вече?
Роската: Най-много съм научил от Станислав Атанасов, Тихомир Димитров и Мартин Маровски. С Мечката започнахме да се катерим и заедно намирахме решения на трудностите, когато все още никой не ни познаваше, и се чудехме как да намерим правилния път в катеренето. Марто и Тишо ни видяха, че имаме много желание, и винаги бяха до нас, когато имахме нужда от съвет или да вземем някое важно решение.
Какво искате да постигнете в България и навън?
Роската: Искам да продължа да се развивам в катеренето и да катеря все по-трудни маршрути. Няма крайна цел и без значение какво изкатеря и до какво ниво стигна, ще се опитам да го надскоча.
Мечката: Започнали сме сами, в последстиве сме се присламчвали при по-опитните, винаги и навсякъде съм се опитвал да открадна знания от когото мога. Когато съм ходил в чужбина, съм гледал там как ги правят нещата, гледам клипчета почти всеки ден, следя доста хора в Инстаграм и чета постоянно статии. Като в България основно съм се учил от
Марто Маровски.
Какво най-много харесвате един в друг (без интимни подробности)?
Роската: Начинът, по който решаваме проблемите. И двамата имаме много аналитичен и последователен подход към решаването на трудни задачи и проблеми не само в катеренето. Обикновено се захващаме с неща, които знаем, че ще са ни много трудни и се надяваме с времето да намерим по-лесни и креативни начини за решаването на тези проблеми. И не се отказваме, докато не ги решим.
Мечката: Добротата, постояннството и позитивността, с която е заразен и зарежда хората около себе си.
Таня Иванова
Снимки: Александър Вълчев
https://www.facebook.com/sasheto.be
https://alexvalchev.com/
Към маршрута в сайта:
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=routeinfo&idRoute=4483
Dreamix е номер 13
Станислав Атанасов и Росен Аначков с първо свободно преминаване (team ascent) на най-трудния мултипич в България
Новини - България | Големи стениСлед като месеци наред админът на най-голямата катерачна група в социалните мрежи у нас, а именно Станислав Атанасов - Мечката, търсеше свръзка за тур "Dreamix", най-после неговият дългогодишен партньор в катеренето Росен Аначков реши да го подкрепи и да си пробва силите, а и късмета, в най-трудния до момента мултипич в страната. "Dreamix" 8а е 325-метров спорт/трад маршрут на Централната стена на Враца. Изкатерен е за първи път през 2019 г. от Мартин Маровски, Станислав Атанасов и Благовест Цолов. Става дума за 7 въжета със следната категория на трудност - 6c, 7a+, 7b+, 7a+, 6a+, 7a+, 8a.
Мечката и Росен са били акомпанирани от екстремния фотограф, благодарение на когото редица български катерачи могат да се похвалят с култови снимки - Александър Вълчев.
"Врачанските скали са ми едно от любимите места за снимане. Стига се адски трудно, но е адски красиво... Както обикновено, тръгнахме към 8 от паркинга пред Алпийския дом, стигнахме до мястото за снимки около 16:00 и се прибрахме обратно до колите в 23:00. Алпинизъм ли бе да го опишеш..., а спортният спектакъл беше на последното въже. Странно животно е катерачът - за разлика от всички останали спортисти, те са тези, които казват "застани да снимаш ей там, на пасажа, където ми е най-трудно, ще е най-интересно", написа Вълчев, споделяйки снимки, които публикуваме с негово съгласие.
А ето какво разказаха пред climbingguide.com Мечката и Роската:
Дайте малко предистория. Кое/кой ви насочи към точно този маршрут?
Роската: Първоначално идеята беше просто да помогна на приятел да си мине маршрута и да се опитам да си върна формата за традиционно катерене. Когато 2 години си катерил силно надвесени и добре осигурени спортни маршрути и почти не си стъпвал на алпийски или традиционен маршрут, изобщо не си представяш как ще допринесеш за преминаването на маршрут, който с нива надскача предишното ти ниво на традиционно катерене. Обаче когато приех предложението, знаех, че ще дам всичко от себе си да допринеса колкото мога за това преминаване, без значение колко са ми трудни въжетата и колко ме е страх. И в крайна сметка успях да мина най-трудните и психически ангажиращи въжета, които някога съм опитвал да водя.
Мечката: Маршрутът ми е в главата, откакто го създадохме. В началото важното беше да можем да минем всички въжета свободно. После - дали можем да ги минем за ден. Миналата пролет имах много добри опити, в които падах буквално от последното движение на тура и не остана време есента да го завърша. Реших, че тази пролет пак ще правя атаки, въпросът беше с кого. За мое щастие, Росен прояви желание и нещата започнаха да се случват.
Роската: Мечката го беше пробвал миналата година и почти го беше минал, но по стечение на обстоятелствата не успя да го мине свободно тогава.
Тази година започнахме да го катерим от края на март, но заради силно дъждовния пролетен сезон нямахме много качествени дни.
Имаше ли целенасочена подготовка конкретно за това?
Мечката: Подготовката беше да катерим колкото може повече долните въжета, за да стигнем възможно най-свежи горе. Понеже съм участвал в създаването на тура, имахме и някаква работа по него, като например - бутнахме един огромен камък, променяхме висяща площадка и добавяхме болтове, където бяхме преценили, че рискът е по-голям, отколкото трябва.
Роската: Подготовката беше директно да се метнем на маршрута и да ни е трудно, докато не върнем форма, а планът беше катерене на маршрута, докато не минем, или не стане лято.
Защо решихте team ascent да правите и кой мина 8а-то?
Мечката: Двамата сме отишли и сме искали да водим - затова е team ascent, все пак сме отбор, а не солови катерачи. Били сме заедно, двамата сме отделили енергия и време - напълно заслужено е да е team ascent. За съжаление, само аз минах 8а-то, но се надяваме да имаме още няколко добри дни, за да може и Росен да го мине.
Роската: Team ascent - главно заради мен, защото и аз исках да водя и да участвам. доколкото мога, но той е напълно способен да изводи всичките въжета в един ден. На най-трудното въже се редувахме да правим опити и Мечката успя да го измъкне точно преди да се стъмни, с последния възможен опит за деня, та аз ще трябва да се връщам
За колко часа го направихте и как бяха условията? А свръзката?
Роската: Тръгнахме в 8 сутринта от колите и бяхме обратно при тях в 23:00, като на рапелите бяхме трима души, тъй като Александър Вълчев(alexvalchev) беше дошъл с нас да снима опита. Очаквайте скоро и клипче с кадри от преминаването! Условията бяха добри, не беше топло, докато катериш, и не беше студено, докато осигуряваш, а когато маршрутът влезе в сянка, станаха перфектни за последния опит на най-трудното въже.
Свръзката беше непоколебима и мина безпроблемно всички въжета, които води, и търпелива, докато ме чакаше да тръгна от почивката преди поредния психически ангажиращ пасаж.
Мечката: Слънчево, с вятър и не висока температура, почти граничещо до перфектно време. Добре се справихме с Роската, не сме бързали, освен на пасажното въже. Мисля, че бяхме доста спокойни и всичко вървеше много добре, не бих казал по план, защото не мисля, че имахме план, освен да отидем и да катерим.
Кой вика повече?
Мечката: В тази ситуация мисля, че бях аз.
Роската: Той вика повече, понеже аз бях твърде стресиран да правя такива неща.
Сега какво ще правите в тази насока, след като минахте най-трудното?
Роската: Ще търсим следващия труден маршрут за катерене (дано поне има повече болтове от този), а може би и някой по-труден маршрут извън България.
Мечката: При катеренето най-трудното идва,след като минеш тура, защото всичко започва отначало. За съжаление, сезонът на Враца е към приключване, иначе имам желание да се направи един вариант на последното и на третото въже, който ще бъде едно друго ниво и ще ни вкара в големи приключение. Но по-скоро ако има с кого, бих се преместил на Иглите в Рила - там има много мегдан за трудни линии, както такива, които са готови, така и нови. Тази година, поради лични причини, няма да мога да отида в чужбина да пробваме нещо трудно, но се надявам за догодина да се сработим и да видим как са там.
От колко години се катерите, кой вид катерене харесвате най-много, а кой ви се отдава най-много?
Роската: От малко повече от 10 години. Харесвам всякакво катерене и искам да мога да се катеря добре във всеки един стил - от боулдър, спортно катерене, традиционно/алпийско катерене до ледено, dry tooling и т.н. В някои стилове ми се получава, в други - не, но се опитвам. Харесвам най-много и съм най-добър в спортното катерене, главно катерене на силно надвесени маршрути, което за жалост няма нищо общо с катеренето на дълги алпийски маршрути и поставянето на собствена осигуровка. Но се опитвам да компенсирам с много желание и упоритост.
Мечката: Катеря се от 10 години. Пробвал съм всичко, по-скоро ми допада комбинацията от физическо и психическо изпитание.
Тоест, традицинно катерене, както лятно, така и зимно. За съжаление, няма много желаещи в България и затова наблягам на спортното, за да вдигна нивото. Искам да се предизвикам, да видя колко високо ниво мога да мина на спортно, набелязал съм няколко линии, които искам да направя, а в чужбина имам много цели, както в класическия зимен алпинизъм, така и сериозни, дълги традицинни маршрути. Въпросът е да се намери време и правилната свръзка за всяка цел.
От кого сте се учили най-вече?
Роската: Най-много съм научил от Станислав Атанасов, Тихомир Димитров и Мартин Маровски. С Мечката започнахме да се катерим и заедно намирахме решения на трудностите, когато все още никой не ни познаваше, и се чудехме как да намерим правилния път в катеренето. Марто и Тишо ни видяха, че имаме много желание, и винаги бяха до нас, когато имахме нужда от съвет или да вземем някое важно решение.
Какво искате да постигнете в България и навън?
Роската: Искам да продължа да се развивам в катеренето и да катеря все по-трудни маршрути. Няма крайна цел и без значение какво изкатеря и до какво ниво стигна, ще се опитам да го надскоча.
Мечката: Започнали сме сами, в последстиве сме се присламчвали при по-опитните, винаги и навсякъде съм се опитвал да открадна знания от когото мога. Когато съм ходил в чужбина, съм гледал там как ги правят нещата, гледам клипчета почти всеки ден, следя доста хора в Инстаграм и чета постоянно статии. Като в България основно съм се учил от
Марто Маровски.
Какво най-много харесвате един в друг (без интимни подробности)?
Роската: Начинът, по който решаваме проблемите. И двамата имаме много аналитичен и последователен подход към решаването на трудни задачи и проблеми не само в катеренето. Обикновено се захващаме с неща, които знаем, че ще са ни много трудни и се надяваме с времето да намерим по-лесни и креативни начини за решаването на тези проблеми. И не се отказваме, докато не ги решим.
Мечката: Добротата, постояннството и позитивността, с която е заразен и зарежда хората около себе си.
Таня Иванова
Снимки: Александър Вълчев
https://www.facebook.com/sasheto.be
https://alexvalchev.com/
Към маршрута в сайта:
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=routeinfo&idRoute=4483
Dreamix е номер 13
![[P]](images/icons/extrasmall/printer.png "Страница за печат"){kind=icon}
Още няма направени коментари.
Добави коментар