Симоне Педефери на Лакатник. Снимка: Micehe Caminati

С годините той става световеноизвестен по няколко причини. В неговите редици влизат някои от най-изтъкнатите италиански алпинисти (членове са дори легендите Рикардо Касин и Валтер Бонати), записали с големи букви постижения в историята на световния алпинизъм. Дейността на клуба обаче не се изчерпва само с експедиции по отдалечени места, откриване на нови маршрути и достигане до неизкачвани върхове. “Паяците от Леко” разработват катерачни обекти в различни държави с цел развитие на инфраструктурата и обмен на опит и ценности с местните катерачни общности.

В рамките на един такъв проект в края на октовмри 2021 г. в България пристигнаха няколко членове на “паяците”, които направиха над 40 маршрута на скалите край Лакатник, заедно с българските си колеги Николай Петков и Иво Нинов.

Проектът беше по идея на Симоне Педефери и получи подкрепата на Италианския културен институт в София, благодарение на който стана възможно осъществяването му.

Кой е Симоне Педефери?

Макар да говорят за себе си повече като за част от “групата” и да не изтъкват личните си постижения, всеки един от “паяците” има с какво да се похвали в скалното катерене и алпинизма.

Симоне Педефери е на 48 г., член е на “Паяците от Леко” от 21 години. През 90-те години на миналия век започва да се занимава с бигуол катерене в Алпите, а после и в други места по света, винаги трудни и психически ангажиращи. Достига категория на трудност 8c+/9a в скалното катерене, 8B в боулдъринга и 8c в мултипича. Преминал е над 800 маршрута в Алпите, като няколко десетки от тях са премиери. През 2003 г. печели наградата Grignetta d'Oro за най-добър италиански алпинист. Работи за световноизвестното състезание по боулдър в Мелоблоко като рутсетър.


Симоне - на обект "Воденицата". Снимка: Michele Caminati

Освен катерач, Симоне Педефери е и художник. Автор на няколко филма, единият от които е носител на наградата “Silver Gentian” от филмовия фестивал в Тренто.

Ето какво разказа в интервю за БНР и climbingguidebg.com:

Какви бяха основните предизвикателства в този проект за Вас?

Първата, най-трудна част беше да започнем проекта - изпратихме такива предложения до много страни в Европа и да подготвим всяко едно от тях ни струваше много усилия. Получихме одобрение от Италианския културен институт в София. Второто предизвикателство беше да намерим подходящо място в България - както за нас, така и за онова, което искахме да направим. Трябваше скалата да е добра, да има условия за паркиране на колите под обекта, приятна пътека, не прекалено дълга, с красива гледка. Този обект ще се използва много от катерачите, защото наблизо има и други обекти, близо е до селото - искахме да е точно такова място, което да подпомогне развитието на туризма и да е от полза за катерачната общност в страната.

Но това е тежък труд - защо го правите, и то за другите хора?

Защото смятаме, че да правиш маршрути и да се катериш на различни места по света е хубав начин да общуваш качествено с хората и да споделяш своите ценности в живота.

Симоне Педефери. Снимка: Stefano Michelin

А какви са Вашите ценности?

Където и да отивам, винаги се опитвам да оставя нещо, което да подпомогне израстването на местната катерачна общност и развитието на самото място. Защото самото катерене не е единственото нещо в моя живот, но е много важна част от него. Аз съм художник и мога да кажа, че катеренето и изкуството понякога са едно и също нещо. Катеренето е движение в пространството, както рисуването е движение върху платното. Когато си на върха на 1000-метрова стена, виждаш света по различен начин - както когато рисуваш. Експедициите, в които съм участвал, винаги са въздействали върху рисуването ми. Когато се върна от България в Италия, със сигурност ще пресъздам върху платното есенните цветове, които виждам тук.

А по време на експедиции рисувате ли?

Тогава си правя скици и после ги преверъщам в картини. Когато бях в Патагония или Африка, например, правех многобройни малки рисунки и после съм нарисувах големи картини, които съм представял в изложби.

Това ли е Вашият начин да “избягате” от околния свят в някакво свое, лично пространство?

В общи линии - да. Обвивам се в нещо като сфера, където никой друг не може да влезе. В катеренето е обратното - там е важно да имаш контакт с приятел, да създадеш отношения с другия и да изпиташ щастието да се катериш с този човек. Затова наричаме нашия алпинизъм “слънчев”, защото това е щастие, което споделяме с приятели.

Какво най-много харесвате в алпинизма?

Това, което харесвам, се променя в годините. Когато бях млад, у мен гореше огън, после, с възрастта това се промени, сега мисля повече и продължавам да се променям. Важно е да запазиш своите принципи, но в самия алпинизъм да има разнообразие и развитие, иначе става скучно.

На колко години сте?

На 35 (смее се), защото на толкова се чувствам.

Таня Иванова