Тази категоризация прави оценка на общата трудност на алпийските маршрути. Известна е под името International French adjectival system (IFAS). "Adjectival" в името означава че се използват "прилагателни", т.е. описателни ключови думи в категорията, за разлика от French numerical system (FNS), при която се използват цифри и букви. Категориите изглеждат така: F, PD, AD, D, TD, TD-, TD+, ED, ED+, ED-, ED1...4, ABO и възможни нюансирания. Оценява се цялостната трудност на маршрута, като се взема предвид дължината, техническата трудност, натовареността с трудни пасажи, експозицията, нивото на ангажираност на маршрута, т.е. колко е възможно да се осигурява, колко е ронливо (качество на скалата/леда/снега) и др.под. Могат да се вземат под внимание и фактори като надморската височина, дължината и трудността на подхода и връщането.
Френската система е широко използвана в гидовниците и топотата на маршрути и трябва да се познава от всеки алпинист и катерач, особено ако възнамерява да катери в Алпите или други планини по света.
В стария гидовник на Враца, "Врачански скали – алпийски маршрути", 1987, Иван Масларов и Николай Петков, използвахме "преведена" тази система във вида:
НТ = PD – не много трудно
УТ = AD – умерено трудно
Т = D – трудно
МТ = TD – много трудно
ИТ = ED – изключително трудно
Трябва да се знае, че всяка система за категоризиране може и трябва да сравнява маршрутите вътре в даден регион. Естествено е категория дадена TD за маршрут в Алпите да се различава при прилагане на тази категория например за маршрут на Враца!
Всяка система за категоризация на трудностите при маршрути от всякакъв тип, не само алпийски или катерачни, носи голяма доза субективизъм. Но с течение на времето човек се обеждава, че както всеки катерач си намира "мястото под слънцето", така и всеки маршрут след време се намества в "правилната" категория.
В категориите може да се използва нюансиране с минус и плюс, както се вижда и от дадените примери по-долу. Понякога знакът плюс "+" се замества със "sup" (от
supérieur), а минус "-" с "inf" (от
inférieur), така че, например, TD+ е равно на TD sup (TD Sup, TD Sup.)
F – facile (лесно)
Несложен технически терен, лесно преодолими препятствия. Такъв например е ходене по ледник, когато снегът и ледът са с малък наклон.
PD – peu difficile (не много трудно)
Маршрутите може да са по-дълги, на по-голяма надморска височина, със снежни и ледени склонове до 45 градуса. Ходенето по ледник може да е по-сложно, прикатерването по скали ще е по-трудно, необходимо е осигуряване в някои участъци или навсякъде. При връщането може да се налага откатерване и/или спускане на рапели. Възможни са по-големи обективни опасности.
Пример:
Mont Blanc – Normal (Gouter) Route, 1700 m, PD
AD – assez difficile (умерено трудно)
При сняг – твърд и здрав, при лед – здрав и с наклон до 45 – 65 градуса. Скално катерене до 3 – 4 категория по UIAA или френската. Трудите пасажи не са продължителни. Добри възможности за осигуряване. Може да има значителни обективни опасности.
Пример:
Matterhorn, Hörnli ridge, 1000 m, AD+, в Швейцарските Алпи
Пример на Враца:
Зъбът, 130 м, 4, УТ
D – difficile (трудно)
По-сериозно скално катерене до 4 (IV) и 5 (V) по UIAA, до 5b по френската, сняг и лед до 50 – 70 градуса. Маршрутите могат да бъдат дълги и с равномерна трудност, или по-трудни, но къси. При дългите маршрути трудните пасажи са епизодични и къси. Може да има сериозни обективни опасности.
Пример:
Petit Dru South Face and Southwest Ridge, D-, масивът Les Dru в Алпите
Пример на Враца:
Урвич, 100 м, 5-, Т
TD – très difficile (много трудно), TD+
Маршрутите от този клас са сериозни предизвикателства. Ако има сняг и лед, те са добри и устойчиви с наклон до 65 – 80 градуса. Скалното катерене е на ниво 5 и 6 (V и VI) по UIAA, по френската до 6a. Възможно е да има пасажи с изкуствено катерене. Могат да се очакват и много дълги участъци от трудно катерене. Може да има високо ниво на обективните опасности.
Примери:
Petit Dru North Face, 850 m, TD+, 6a, масивът Les Dru в Алпите
Matterhorn, North Face via Schmid, 1100 m, TD, V, WI4+, M5, в Швейцарските Алпи
Пример на Враца:
Михаил Хергиани, 245 м, 6 (6+,А2), МТ
ED, ED1, ED2, ED3, ED4 – extrêmement difficile (изключително трудно)
"Развлечение за избранници". При лед – вертикални ледени пасажи и стени. Скално катерене над 6 до 8 и повече по UIAA. Възможно е и трудно изкуствено катерене. Може да има извънредно големи обективни опасности.
Пример:
Central Pillar of Freney, 900 m, ED1, 5c,А1 (7а+), масивът на Монблан в Алпите
Пример на Враца:
Пътят на гидовете, 250 м, 7 (6-,А1), ИТ
ABO – Abominablement difficile (ужасно трудно)
Гранични трудности и опасности.
Пример:
Matterhorn, North Face via "Sébastien Gay", 600 m, ABO, в Швейцарските Алпи
Има други системи за оценка на общата трудност, като например руската и американската. Ще ги разгледаме в следващи публикации.
И един съвет накрая – винаги преди да предприемете сериозни начинания в непознати места се запознавайте изкатервайки нещо по-лесно преди това. Така ще се ориентирате не само в качеството и особеностите на скалата и въобще терена, но ще се запознаете и с начина на оценяване от местната катерачна общност. Приятно катерене!
Николай Петков
PS: Връзка към тази страница винаги ще е наличен в меню "СПРАВОЧНИК" на сайта, "КАТЕГОРИЗАЦИИ",
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=grades
Гидовници, в които се използва френската система за категоризиране на общата трудност. Първият е на легендарния Мишел Пиола за "обратната страна на Монблан", а другият е нашия стар гидовник за Враца с Иван Масларов.
Страница от гидовника на Пиола с пример как се използват категориите.
Страница от стария гидовник за Враца с пример как се използват категориите.
Да добавя, че за определяне на общата трудност има значение и категорията на най-трудния пасаж, т.е. задължителната категория на най-трудния пасаж. Например маршрут, на който има задължителен пасаж 5с, не може да бъде категоризиран по-малко от D+.
Повече информация
https://www.camptocamp.org/articles/188413/fr/aide-topoguide-cotation-alpine-globale
Тази категоризация се използва навсякъде в Алпите, не знам колко е френска, френска е според француците, според швейцарците е швейцарска, на SAC - скала на швейцарския алпийски клуб...
Немците също я наричат SAC скала, австрийците май й казват "френска" или западноевропейска ...
Благодаря, полезно допълнение!
Линкът който предостави Милкана е доста интересен. Той на практика е по-скоро като препоръки към тези които дават категорията - ако маршрутът има задължителна категория, как да определят категорията (може да се окаже, че именно тя определя цялостната категория).
Задължителна категория е индикация, че има пасаж от по-висока категория (в сравнение на преобладаващата в маршрута), която няма как да се мине изкуствено, или по-скоро изкуственото преминаване може да е също доста трудно, а може да нямате инвентар за това. Обикновено задължителна категория се дава за пасаж над болта или клина, и няма как да се напредне ако не се мине свободно.
Това обстоятелство е добре да се дава в описанието или направо в заглавния ред с категории. Та въпросния линк, ако трябва да е полезен на"потребителя", може да се представи таблично в обратен ред, т.е. ако маршрут е от TD+ например, че може да очакваме максимална задължителна категория 6c (ако даващия общата категория се е съобразил с "принципите").
Ще добавя в статията подобни таблици.