
Не знам откъде да почна. Може би от заглавието на статията "Алпинизъм и свръзка". Тоя спорт или занимание е малко встрани от стандартните. Защото е по-близо до религиите. И както християнството си има атрибути и светци, и не приема в редиците си никой, който не ги уважава и почита, така и алпинизмът. Отношението към ренегатите винаги е било особено. Но нека всеки, който се опитва да създаде нова религия, да не очаква да бъде приет в групата на светците на тази, която отрича.
Скатов беше трагичен герой. И не поиска, а и почитателите му не позволиха, да стане част от "нашата религия". Което не пречеше медии и "доброжелатели" да го слагат насила там. Това, ако не оправдава, то поне обяснява отношението към него приживе.
"Свръзката" му се губеше. Поради което "алпинизмът" не го прие.
Има и друго, съвсем простичко обстоятелство.
Възможно е борбата за национално освобождение да се приема като героизъм. Поне така е по цял свят и така се възприема от хората, макар че лично аз съм с резерви.
Ходенето по планини и катеренето е удоволствие и хоби. То често е на границите на човешките възможности и оцеляване. Това му създава ореол сред "простосмъртните" , но, честно казано, буди тиха насмешка сред практикуващите го сериозно.
Щото, принципно, колкото е нелепо да загинеш при игра на шах, понеже си паднал от стола, толкова и от К2, понеже не си взел пикел или не си се вързал за партньора.
Ние не ходим по чукарите да мрем или да ставаме герои. Ходим да ни е интересно, забавно и да се усъвършенстваме - физически и духовно.
Имам един приятел - стар алпинист и планинар. И на една скала, когато бях тръгнал да впечатля него и околните, ми каза нещо, което ще помня винаги:
"Всяка маймуна може да се катери. Алпинистът следва да знае как да оцелява".
Тук някъде е тънката разлика и балансът между безумието и разума.
Всеки от нашите среди ще ти каже, че някой загинал в планината е герой. Но всеки, дълбоко в себе си, знае, че става дума за обикновен нещастен случай.
Щото животът е прекрасен, но краен.
А смъртта е грозна, но завинаги.
Надявам се да не съм оплескал хубавата статия на Nikolay Petkov и дано съм го разбрал правилно.
Явор Първанов
Автор: Явор Първанов.На снимката: Момчил Дамянов, за когото Явор казва, че най-много му е повлиял за този начин на мислене
Още няма направени коментари.
Добави коментар