Въпреки седемте зимни експедиции, проведени през последните няколко десетилетия с участието на елитни алпинисти от цял свят, никой не беше успял да изкачи втория по височина връх на планетата в най-студения сезон. 

През 1980 г. е осъществено първото зимно изкачване на осемхилядник и това е Еверест, но до миналата събота К2 изглеждаше невъзможен, заради характерните за него много силни ветрове, съчетани с големи студове и труден за преминаване терен, особено през зимата.

В петък вечерта 10 непалци - всички с богати биографии във високата планина, атакуваха върха. В събота по обед от Базовия лагер съобщиха, че е решено непалците да се изчакат под върха, за да може заедно да стъпят на К2. В 14ч българско време върхът беше изкачен.

Случилото се тепърва ще бъде анализирано, но постижението беше възможно, благодарение на изключително редкия шанс метеорологичните условия в района да са подходящи - вятърът беше стихнал, а времето беше ясно и слънчево. Освен това, непалците използваха помощта на допълнителен кислород, което е от съществено значение, но и показаха, че са истински екип*.

Същия ден, стана ясно, че ръководителят на терен на голямата международна експедиция на К2 - испанецът Сержи Минготе, е загинал, при паднане на слизане към Преден базов лагер. Двете събития поставят много въпроси, по които разговаряхме с Канишур Гургей (Thaneswar Guragai), мениджър в непалската агенция Seven Summit Treks, която е организатор на голямата експедиция на К2.



Интервю на Таня Иванова:
Първо, поздравления за големия успех на 10-имата непалци и на Вашата компания, която организира тази експедиция! Как са те? Имат ли някакви измръзвания след атаката на К2?
Благодаря Ви! По време на изкачването нямаше проблем. Преди това някои шерпи получиха измръзвания, но самата атака мина благополучно и всички са добре.

Използвали ли са допълнителен кислород и опънали ли са въжета по целия маршрут до върха? Понеже в бързането може да са изкачили част от маршрута без парапети, а за членовете на експедицията, които тепърва ще атакуват върха, това е от съществено значение.
Да, всички са използвали допълнителен кислород и са фиксирали парапети до самия връх, във всички участъци вече има въжета.

Какви са плановете за експедицията?
Експедицията продължава. Няма да има атака преди 25 януари и ще видим дали ще има следващ прозорец от подходящо време. Разбира се, някои от участниците може би ще се откажат след смъртта на Сержи Минготе..., но все още има голям екип от участници, които чакат прозорец, за да атакуват върха.

Каква е следващата цел? Изкачване на К2 без допълнителен кислород?
Има няколко души, които ще опитат. Шерпите 100% ще отидат с допълнителен кислород. Тамара Лунгер, Алекс Гаван и Хуан Пабло Мор ще опитат без. Но ние не знаем дали ще използват, или не. 

Кое беше най-голямото предизвикателство в организирането на такава голяма експедиция и то с такава цел?
Това беше идея на Дауа Шерпа, директорът на нашата фирма - той искаше да изкачи върха през зимата, затова в последните 3-4 години тренираше на Манаслу, на Ама Даблам, къде ли не. Но се събра голям екип, мениджмънтът на подобно нещо също е голямо предизвикателство - това все пак е К2, върхът е в Пакистан, където е трудно да се оперира, освен това, става дума за зимата. От гледна точка на логистиката - провизии, готвене, гориво, палатки за такъв огромен екип (ние сме близо 50 души!), това е много сложно нещо. Трудно е през лятото, а какво остава за зимата. И в деня на успеха, в същия ден се случи трагедията със Сержи Минготе. Тогава настана тишина - всички се питахме какво ще правим сега. Трябваше да преосмилим нещата и да решим какво да правим. 
А и пандемията... Всяка стъпка към тази експедиция беше голямо предизвикателство за нас. 

Какво ще правят сега Нирмал Пурджа и другите 9 непалци, които изкачиха К2? Ще продължат ли участието си в експедицията или ще си почиват?
Това си е тяхно решение, но, доколкото знам, ще се върнат скоро в Скарду. Не знаем за Мингма Джи и шерпите от неговия екип. Нирмал Пурджа e част от отделна експедиция, дали ще отиде на друг връх, дали ще прекрати участието си в тази експедиция, още не знаем, докато не пристигне в Скарду.

Какви бяха първите думи на шерпите, когато се завърнаха в Базов лагер?
Дауа Шерпа ми каза, че първите думи на двамата шерпи, които първи се върнаха в Базовия лагер, Сона и Гялже, са били: "Ние не се предадохме". Те са чакали дълго под върха, за да се събере цялата група и да стъпят заедно на К2. И при връщането си в Базовия лагер още същата нощ са повтаряли постоянно: "Ние не се предадохме! Ние не се предадохме!". Защото те не само се изкачиха на върха, но и се върнаха, което понякога е по-трудното. Но те не се предадоха.

Таня Иванова

Към статия с интервюто и звуков файл: 
https://bnr.bg/horizont/post/101406650/organizatorite-na-ekspediciata-na-k2-pred-bnr-vsaka-stapka-beshe-mnogo-trudna

---------
* По-късно същия ден, в който представителят на агенцията-организатор на експедицията съобщи пред БНР, че по време на атаката е използван допълнителен кислород, единият от непалците, изкачили върха - Нирмал Пурджа, съобщи в социалните мрежи, че той не е използвал допълнителен кислород. Това важно уточнение дойде два дни след изкачването на върха. Останалите шерпи все още не са коментирали изкачването, включително Мингма Джи, за когото имаше информация, че ще направи опит без кислороден апарат. Очакваме подробности в близките дни, както и снимки на всички изкачили се на върха. 

Изявлението на Пуржа:
 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Nirmal Purja MBE - Nimsdai (@nimsdai)