Отново в двете категории имаме по три имена, известни на всички, които се интересуват от катерене. Рекордьор сред номинираните е Адам Ондра, който има в колекцията си пет статуетки (четири за постижения в спортното и една – в състезателното катерене). И този път чехът е кандидат за награда, макар че според всички фаворитка в категорията “Rock Award” е Марго Хейс (Margo Hayes)… Което съвсем не означава, че нещата са предрешени.

***

Ето и самите номинации.

“ROCK AWARD” (ЗА ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА СПОРТНОТО КАТЕРЕНЕ И БОУЛДЪРИНГА)

Марго Хейс – през февруари т. г. 19-годишната американка си тръгна от Сиурана (Siurana) с легендарен маршрут в актива си. Тя изкатери “La Rambla” (9a+), който е мечта за мнозина от елита. Преди Марго нито една представителка на “слабия” пол не беше преодолявала толкова високо поставена летва. След успеха й Дарек Крул (Darek Król) написа: “Изкатерването по “La Rambla” е само стъпка по пътя й нагоре и напред. Нямам никакви съмнения в това. Разговаряйки с нея, й казвам, че Мати Хонг е близо до изкачване 9b в Олиана (пишейки това, знам, че при няколко опита е бил много близък до него) и че тя се катери толкова добре, колкото най-силните мъже, но... не искам да правя никакви внушения... Марго се смее и не отрича”*.

Марго Хейс по “La Rambla” (9a+)
Снимка: Грег Майънск
Photo: Greg Mionske

Стефано Гизолфи (Stefano Ghisolfi) – най-силният италиански катерач в последните години. Той имаше невероятна серия от изкатервания, начело с “First Round, First Minute” (9b) в Маргалеф (Margalef) и “Rambla” (9a+) в Сиурана (Siurana) плюс собствените му екстремни “деветки”, като, да кажем, “One Punch” (9a+) в Арко (Arco).

Адам Ондра – изглежда “абониран” за всеки списък с номицаии за наградата. Ако успее да реализира космическия си “Project Hard” (потенциално 9с) във Флатангер, със сигурност ще изпревари останалите от елита с няколко години. През 2017-та има два успеха на маршрути 9b – “Qeen Line” (първо изкачване) и “Lapsus” (първо повторение на авторския тур на Стефано Гизолфи) в Андоно (Andono), .

“COMPETITION AWARD” (ЗА ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА СЪСТЕЗАТЕЛНОТО КАТЕРЕНЕ)

Яня Гарнбрет (Janja Garnbret) – първата дама на състезателното катерене. Едва 17-годишна, през 2016-та тя стана световна шампионка в дисциплината “трудност” в Париж. През миналия сезон словенката не слизаше от подиума на стартовете за Световната купа (четири пъти беше първа), за да спечели безапелационно трофея за първи път в кариерата си.

Шона Кокси (Shauna Coxsey) – също с претенции да бъде първа дама на дамското състезателно катерене и със сигурност първа дама на световния боулдъринг. Победителка за Световната купа в дисциплината през 2016-та. Тази година си осигури нова победа в генералното класиране – още преди финалния кръг в Мюнхен.

Домен Шкофич (Domen Škofič) – сънародникът на Яна Гарнбрет е един от водещите състезатели в дисциплината “трудност”. Носител на Световната купа през 2016 г.

ДОСЕГАШНИТЕ НОСИТЕЛИТЕ НА “ROCK AWARD”:

Хосуне Бересиарту (Josune Bereziartu, Испания, 2006 г.),

Патчи Усобиага (Patxi Usobiaga, Испания, 2007 г.),

Адам Ондра (Adam Ondra, Чехия, 2008 г.),

Крис Шарма (Chris Sharma, САЩ, 2009 г.),

Адам Ондра ((Adam Ondra, Чехия, 2010 г.),

Адам Ондра (Adam Ondra, 2011 г.),

Саша Диджулиън (Sasha DiGiulian, САЩ, 2012 г.),

Адам Ондра (Adam Ondra, Чехия, 2013 г.),

Мюриел Саркани ((Muriel Sarkany, 2014 г.),

Алекс Мегос (Alex Megos, 2015 г.),

Дани Андрада (Dani Andrada, Испания, 2016 г.).

НОСИТЕЛИТЕ НА “COMPETITION AWARD”:

Ангела Айтер (Angela Eiter, Австрия, 2006 г.),

Давид Лама (David Lama, Австрия, 2007 г.),

Майя Видмар (Maja Vidmar, Словения, 2008 г.),

Килиан Фишхубер (Kilian Fischhuber, Австрия, 2009 г.),

Акийо Ногучи (Akiyo Noguchi, Япония, 2010 г.),

Рамон Хулиан Пигбланке (Ramon Julian Puigblanque, Испания, 2011 г.),

Анна Щьор (Anna Stöhr, Австрия, 2012 г.),

Мина Маркович (Mina Markovic, Словения, 2013 г.),

Урко Кармона Барандиаран (Urko Carmona Barandiaran, Испания, 2014 г.),

Адам Ондра (Adam Ondra, Чехия, 2015 г.),

Мина Маркович (Mina Markovic, Словения, 2016 г.).

И още една награда – “Посланик на катеренето” на фирмата “ Dryarn® di Aquafil”** (“The Climbing Ambassador by Dryarn® di Aquafil”) за 2017 г. ще бъде връчена на лауреата на Нобелова награда за физика – британеца Майкъл Костърлиц (Michael Kosterlitz)***.

-----------------------------------------

*Целият материал на Дарек Крул за Марго Хейс можете да прочетете на: https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=7135

*“Dryarn” – италианска фирма, основана през 1965 г., световен лидер в производството на синтетични влакна и полимери, номер 1 в продукцията на т. нар. Найлон 6 (Nylon 6, наричан също капрон, поли-ε-капроамид, полиамид 6). Последният е синтетично полиамидно влакно, получавано от преработката на нефт като продукт от поликондензацията на капролактам. За първи път капролактамът като полимер за получаване на синтетично влакно е синтезиран в Германия през 1938 г. от Паул Шлак (Paul Schlack), работещ във фирмата “I. G. Farben”. През 1943 г. в Германия започва промишлено производство на капролактам – по 3500 тона на година, при изходна суровина фенол. Първоначално се произвежда дебело найлоново влакно, използвано като изкуствена четина. По-късно на основата на капролактамовите влакна започва производсво на парашутно платно, корда за авиационни гуми и буксировъчни въжета за безмоторни самолети. Наред с голямата си здравина найлоновите влакна се характеризират с устойчивост на износване и на многократна деформация. Освен това те не поглъщат влага и поради това не губят здравината си при намокряне. Но имат и известни недостатъци – не да киселиноустойчиви. Сравнително малка е и термоустойчивостта им – при плюс 215°С настъпва разтопяване.

Днес от Nylon 6 се изработват въжета, риболовни мрежи, влакна за въдици, струни за китара, филтриращи материали, корда за автомобилни и самолетни гуми, чергила. Заради своята термопластичност найлоновата смола се използва и за производство на машинни части – зъбни колела, втулки, лагери и др., отличаващи се с голяма трайност и устойчивост на износване. Найлонът има широко приложение и в изработката на парашути, където изцяло заменя естествената коприна. За разлика от коприната найлонът не се степва, не е склонен към “запомняне” на дадена форма, не гние, притежава голяма якост, което при необходима здравина на купола позволява да се използва по-тънка материя и чувствително да се намали теглото на парашута.

***Още за Майкъл Костърлиц – на: https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=6863

P. S. Нещата около наградите за алпинизъм, обаче, не са никак прости и еднозначни. Ето какво пише в писмото си до Кристиан Тромсдорф (Christian Trommsdorff), главния организатор на тържествата около връчването на наградата “Златния пикел” (“Piolet d’ Or”), знаменитият полски алпинист и визионер Войчиех Куртика (Wojciech Kurtyka), носител на “Златен пикел за цялостна кариера и за принос в развитието на алпинизма” (“Piolet d’ Or Carrière”/ “Lifetime Achievement Award”) през 2016 г., след като преди това отклонява предложението му да се включи в журито, присъждащо призовете, и няколко пъти отказва да получи “Lifetime Achievement Award”:
- Благодаря от сърце за поканата да участвам в журито, присъждащо “Златния пикел”. Много съжалявам, но не мога да взема участие във всичко това. Движеща сила на този свят е дивото съперничество, а след него следват наградите и отличията, които са врагове на истинското изкуство. Защото там, където се броят наградите, истинското изкуство изчезва. Дълбоко вярвам, че катеренето допринася за физическото и психическото усъвършенстване на човека. Че благодарение на него човек става по-мъдър. А наградите и отличията водят единствено до това, че човек става по-суетен и по-егоцентричен. За алпиниста и катерача е опасно... да бъде част от тази игра. Не съм готов за това, поради което трябва да отхвърля твоето предложение...