За това, че руският спорт има проблеми с допинга, знаем от 2015 г., когато избухна огромен скандал, свързан с руските лекоатлети. Според доклад на Световната антидопингова агенция (World Anti-Doping Agency, WADA), антидопинговите лаборатории в Москва и Сочи, министърът на спорта на Русия Витали Леонтиевич Мутко (Виталий Леонтьевич Мутко) и специалните служби на страната са взели участие в действия, имащи за цел скриването на позитивни допинг-проби на спортисти от тази страна по време на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. и преди летните в Рио де Жанейро през 2016 г.
 

Мелдониумът (Meldonium, Мелдоний, Милдронат) – лекарството за сърце,
което от 1 януари 2016 г. е в списъка на забранените субстанции на WADA
 
Много нашумяла бе и историята с тенисистката Мария Шарапова – една от най-големите звезди на руския спорт и най-добре печелещата руска спортистка от години наред. Тя призна, че в продължение на цяло десетилетие е употребявала препарата мелдониум, чието използване от спортисти бе забранено от 1 януари 2016 г. Рускинята бе “хваната с допинг”, защото не бе спряла да го използва след тази дата.
 
Оказва се, допинговите практики са стигнали много далече – дори до такава екзотична, нишова и много специфична дисциплина, каквато е “скоростта” в катеренето по лед. А нека да припомним, че от няколко години Международният съюз на алпийските асоциации (UIAA, Световната федерация по алпинизъм) прави всичко възможно катеренето по лед да бъде включено в семейството на олимпийските спортове. Едно от най-важните и най-сериозните изисквания за вземането на решение за това от Международния олимпийски комитет (МОК) е адекватната политика на ЮИАА в тази област.
 

Павел Батушев 
 
На 11 юли т. г. ЮИАА разпространи комюнике по случая “Павел Батушев”. От него става ясно, че Световната антидопингова агенция (WADA) е потвърдила, че и двете му проби – “A” и “B”, показват използване на мелдониум, както при Шарапова. По този повод ЮИАА отне златния медал на 29-годишния руснак от тазгодишното световно първенство в Шампаньи-ан- Ваноаз (Champagny-en-Vanoise) и присъди титлата “световен шампион” на заелия второто място в тази надпревара Владимир Карташов. Анулирано бе и класирането на Батушев за Световната купа през 2017 г.
 
Това е първият (разкрит) случай на използване на непозволени стимулиращи средства в катеренето по лед. За съжаление, не е е първият в катеренето. Наистина, досегашните няколко случая бяха свързани с употребата на възбуждащи субстанции. Най-голям отзвук предизвикаха два от тях. През 2001 г., по време на кръгa в Мюнхен за Световната купа по състезателно катерене в дисциплината “боулдъринг”, след кръвна проба, в организма на американеца Крис Шарма (Chris Sharma) бяха открити следи от марихуана. Започна ожесточена дискусия около правото на личен избор и необходимостта от спазване на общоприетите правила в дадена област и от дадена общност. “Личният избор” на Шарма бе да се откаже от състезанията и да се насочи изцяло към спортното катерене...
 
Също при старт за Световната купа (на 16 юни 2007 г. в Цюрих) бе установено, че испанецът Едуард Марин Гарсия (Eduard Marin Garcia) или Еду Марин е употребил бензоилметилекгонин, т. е. кокаин. Той бе дисквалифициран за две години, но остана рекламно лице на спонсориращите го фирми “Boreal” и “Petzl”.
 
Надеждата е, че подобни инциденти няма да се случват или ще се случват рядко в различните спортни дисциплина на катеренето. Макар че олимпийската перспектива пред тях може би ще се превърне в сериозно изкушение за някои да търсят “по-преки” пътища към парите и славата...