Да не говорим за Алпите, Доломитите, Кавказ, Памир, Андите и планините на Аляска. Времето на Анджей Завада, Януш Курчаб, Ришард Шафирски, Ян Стричински, Анджей Хайнрих, Войчиех Вруж, Ванда Руткиевич, Ян Холницки, Кажимиеж Валдемар Олех, Войчиех Брански, Войчиех Куртика. На голямата сцена все още не се бяха появили Кшищоф Виелицки и Йежи Кукучка. Събитията следваха едно след друго и “Татерник” бе прозорец към тях. И към света, който в ония времена не познаваше компютрите, интернет, мобилните и сателитните комуникации.     
 
Учех във Варшава. И тогава, през май 1975 г., се престраших да отида в редакцията на “Татерник”. По онова време тя се намираше на висок етаж в една кооперация на главната варшавска улица “Маршалковска”. Влязох почти на пръсти в тая Светая Светих на полския алпинизъм. Посрещнаха ме слаб, жилест човек, с аскетична физиономия, характерният, мил за обонянието, но започващ да избледнява в днешно време мирис на книжнина, и рафтове – до тавана! – с книги, годишнини на “The Alpine Journal”, “The American Alpine Journal”, “Bergsteiger”, “Alpinismus”, “Die Alpen”, “Alpinisme et Randonnee”. И, разбира се, на “Татерник”. Така се запознах с Юзеф Ника, когото винаги ще смятам за свой учител. С едно уточнение. Прието е, че учениците винаги надминават учителите си. Аз бих се радвал, ако поне малко се доближавам до класата на Юзек, пред когото и до днес съм готов да застана “с ръце по кантовете”, като журналист, познавач на планините по света и експерт по история на алпинизма. Мисълта ми е, че съм научил страшно много от “Татерник” и от Юзеф Ника. Ако Пан Юзеф, с когото много дълги години говорех само на “Вие” (не можех да се отпусна!), е моят учител, то списанието беше моят учебник по журналистика на тема планини и алпинизъм. 
 
На достойния юбиляр пожелавам “На добър час!” през следващите 110 години!!!
 
А сега малко история.
 
Закръглилото 110 години списание “Татерник” (“Алпинист”) е най-старото спортно периодично издание в Полша. Започва да излиза по инициатива на Туристическата секция на т. нар. Татранско дружество (Towarzystwo Tatrzańskie).
 

“Татерник”, брой 1/ 1907 г.
 
Първият брой е подготвен от Януш Хмиеловски (Janusz Chmielowski), Роман Кордис (Roman Kordys) и Кажимиеж Панек (Kazimierz Panek) и е отпечатан в Лвов с дата 1 март 1907 г. Целите му са формулирани в редакционна бележка: “работа по развитието на планинския туризъм и разширяване сред обществото на увлечението по алпинизма”.
 
И първата статия на Кажимиеж Панек показва, че създателите на списанието са решили да претворят горните думи в дела: “Всеки, който се бои да смени топлината, прекарвайки времето си в близко съседство с печката, и страни от физическите усилия на чист въздух, доброволно нарушава онази способност за поддържане на  равновесието, с което се отличава здравият организъм във всичките си проявления”.


Между 1890-1905 г. – заслонът под Пшеленч Швиницка
Снимка: Валери Елияш Раджиковски
Photo: Walery Eljasz Radzikowski
От колекциите на Музея наТатрите в Закопане
Ze zbiorów Muzeum Tatrzańskiego
 

1908 г. – членове на Туристическата секция на Татранското дружество на Опалоне.
Първият прав вдясно в Роман Кордис – един от основателите на “Татерник”
Снимка: Миечислав Карлович
Photo: Mieczysław Karłowicz
От колекциите на Музея наТатрите в Закопане
Ze zbiorów Muzeum Tatrzańskiego
 

1910 г. – под върха на Швиница, отдясно е Мариуш Заруски
Снимка: Станислав Здиб
Photo: Stanisław Zdyb
От колекциите на Музея наТатрите в Закопане
Ze zbiorów Muzeum Tatrzańskiego

 В редакционна уводна статия в брой 1 от 1957 г. (за януари, февруари, март) е проследено по-нататъшното развитие на списанието:
“Но едва с годините е изкован обликът на изданието, прецизиран е обхватът на неговата тематика. На страниците му намират отражение идеологическите принципи, които си изработва полското алпийско движение, неговият организационен живот, постиженията му в Татрите и извън тях.
 
С развитието на полския планински туризъм алпинизмът все повече се отделя от него, намирайки свое пространство за действие и свои цели. Тук “Татерник” играе много важна роля, ставайки пропагандатор на новите направления, поле за оживени дискусии. Той винаги е орган на онези среди, които решават в каква посока ще се развива алпинизмът. Освен орган на Туристическата секция на Татранското дружество той е едновременно орган и на Секциите по алпинизъм при академиите по физическо възпитание в Краков и Варшава, за да стане след 1935 г. орган на Алпийския клуб (Klub Wysokogórski) при Полското Татранско Дружество (PTT), споделяйки с него еднаква съдба до 1950 г., т. е. до момента на прекратяване на неговата дейност.
 
Десетилетието между 1928 и 1938 г. е най-добрият период в развитието на “Татерник”. Тогава списанието излиза най-редовно – по шест книжки годишно. Не спират неговото съществуване дори тежките години на немската окупация (по времето на Втората световна война – бел. а.). Издадените тогава седем циклостилни броя са влезли в историята на окупационната нелегална литература.
 
Пожеланията, изразени в първия следвоенен брой на “Татерник”: “да се развива заедно с целия полски алпинизъм абсолютно устойчиво и без никакви сътресения и катастрофи”, за съжаление, не се сбъдват. Отначало всичко изглежда добре. Но по-сетнешните непрекъснати реорганизации, които дълбоко подкопават полското алпийско движение, между които е ликвидацията на майчинската организация, каквато е Алпийският клуб на Полското Татранско Дружество, не благоприятства нормалното издаване на списанието и то престава да съществува от 1950 до 1955 г. Едва през 1956 г. е възстановено по инициатива и с усилията на Секцията по алпинизъм на Главното управление на Полското туристично-краеведческо дружество (PTTK). Новото списание не успява да запълни празнината, появила се през тези няколко години. А това е време, изобилстващо с постижения, особено в зимния алпинизъм както на поляци, така и на представители на Чехословакия. Това са и години на небивал разцвет на световния – особено на височинния – алпинизъм в екзотични планини. Нуждата от списанието се оказва много силна, защото интерес към алпинизма започват да проявяват най-широки слоеве от обществото. Възникналият вакуум частично е запълван от местни издания, като “Осципек” (“Oscypek”) в Познан, “Високите планини” (“Góry Wysokie”) в Краков, “Лодзки алпинист” (“Taternik    Łódzki”) или “Кшесаница” (“Krzesanica”) във Варшава. “Taternik” не може да навакса това изоставане, а трябва да отразява бързо променящата се действителност и да отговаря на нейните потребности.
 
“Татерник” винаги е съществувал както благодарение на инициативата и безкористната работа на неговите редактори, така и на сътрудничеството от страна на цялата алпинистка общност. От нейната жизнеспособност и гъвкавост зависят нивото на списанието, редовността и честотата на излизането му. Първите му броеве виждат бял свят в Лвов. След това седалище на редакцията му са Краков, Варшава, Закопане.
 
Негови редактори са:
Кажимиеж Панек (Kazimierz Panek) – 1907 г., 
Роман Кордис (Roman Kordys) – 1908-1911 г.,
Зигмунт Клеменшиевич (Zygmunt Klemensiewicz) – 1911-1912 г., който ясно начертава пътя на списанието в бъдеще,
Миечислав Швиеж (Mieczysław Świerz) – 1913-1928 г., който с огромна упоритост продължава издаването му в трудните за възраждащото се полско алпийско движение години след Първата световна война,
Станислав Кристин Заремба (Stanisław Krystyn Zaremba) – 1929-1930 г.,
Ян Алфред Шчепански (Jan Alfred Szczepański) – 1931-1935 г.,
Зджислав Домбровски (Zdzisław   Dąbrowski) -1936-1939 г., който издига списанието на най-високото възможно за онова време ниво,
Тадеуш Орловски (Tadeusz   Orłowski) – 1940-1945 г., който е “тайният” главен редактор на излизащото в дълбока нелегалност списание и в условията на хитлеристка окупация,
Витолд Хенрик Париски (Witold H. Paryski) – 1947-1949 г., и през 1956 г., който в тежките следвоенни години с огромни усилия и с променлив успех се опитва да възстанови списанието”.
 
Това пише възстановеният като орган на Алпийския клуб “Татерник” през 1957 г.
 
През следващите години негови главни редактори са:
Антони Вала (Antoni Wala) – 1957-1960 г.,
Витолд Хенрик Париски (Witold Henryk Paryski) – 1960-1963 г.,
Юзеф Ника (Józef Nyka) – 1963-1991 г.,
Анджей Клос (Andrzej Kłos) – 1993-2000 г.,
Збигниев Пьотрович (Zbigniew Piotrowicz) – 2001 г.,
Януш Курчаб (Janusz Kurczab) – 2003-2007 г.,,
Ягода Адамчик-Церанка (Jagoda Adamczyk-Ceranka) – 2008-2009 г.,
Рената Вчисло (Renata Wcisło) – 2009–2015 г.,
Мачией Квашниевски (Maciej Kwaśniewski) – 2015-.
 
В различни периоди на съществуването си “Татерник” е излизал с различна периодичност – на два и на три месеца, понякога – по веднъж в годината. От 1996 г. излиза твърдо на всеки три месеца (четири книжки годишно). От 1974 г. е орган на Полския алпийски съюз (Polski Związek Alpinizmu).
 
Петър Атанасов