Мястото на старта – манастирът Ронгбук, и финалът – Еверест (8848 м)
 
Хорнет тръгна към върха в 22.00 часа на 20 май т. г. от базовия лагер на 5100 м. Това е последното населено място в Тибет, в непосредствена близост до манастира Ронгбук (5000 м). Оттам след близо 20 км стигна до т. нар. преден базов лагер (advanced base camp, 6500 м).
 
Според първоначалния план трябваше да продължи по рядко посещавана северната стена на върха и по точно по Кулоара на Нортън (или Големия кулоар). Но поради неблагоприятните снежни условия в тази част на масива испанецът се насочи към Китайския маршрут, смятан за класически от север. На връхната точка на Еверест бе след 26 часа – в полунощ, 00.00 часа местно време, на 21 срещу 22 май.
 
Спускането от върха отне на Хорнет 12 часа и на 22 май в 12.15 часа бе в предния базов лагер (6500 м), откъдето потвърди изкачването си на върха и сподели първите си впечатления: “До 7700 м се чувствах добре и всичко вървеше гладко и в съответствие с плана. Но след това започна да ме боли стомахът. Мисля, че става дума за някакъв вирус. От това място се придвижвах по-бавно, спирайки за почивка след всеки няколко крачки. Но стигнах до върха в полунощ”.
 
Заради споменатите проблеми испанецът реши да се откаже от намерението си “на един дъх” да се върне до мястото на старта – Ронгбук.
 
Бягането на Еверест е част от проекта на Килиан Хорнет “Summits of My Life”, в рамките на който подобри рекордите за скорост на Монблан, Матерхорн, Маккинли (Денали) и Аконкагуа.
 
Килиан Хорнет е необикновено опитен състезател, победител в най-големите и най-авторитетните състезания по планинско бягане. Интересно е, че за първи път стигна над 8000 метра преди две седмици, когато почти бегом се изкачи до върховото плато на Чо Ойю (8201 м).
 
Рекорд на Еверест?
Жалко, че Хорнет не успя да реализира плана си. Намерението да стартира от последното населено място и да се върне в него е много стилно и необикновено амбициозно.
 
Трудно е да се сравнява безспорното постижение на испанеца, стигнал до Еверест за 26 часа, тръгвайки от манастира Ронгбук, с което и да е друго изкачване от север.
 
През 1996 г. италианецът от Южен Тирол Ханс Камерландер  (Hans Kammerlander) изкачи Еверест за 16 часа и 45 минути. Той, разбира се, не използва кислород, но тръгна към върха от предния базов лагер. Самият рекорд, по думите на Камерландер, бе подобрен случайно. Италианецът се боеше да спира и да нощува. И макар да планираше една нощ в палатка, реши да продължи нагоре без прекъсване. Негова главна цел тогава бе спускане със ски от върха. Той успя да я постигне частично, защото трябваше да свали ските на няколко стотин метра от маршрута.
 
Ако става дума за скоростни безкислородни изкачвания от юг, трябва да бъдат посочени рекордите на французина Марк Батар (Marc Batard) през 1988 г. – 22 часа и 30 мин, и на непалеца Кази Шерпа десет години по-късно (1998-ма) – 20 часа и 24 мин. Това са времена от базовия лагер на ледника Кхумбу до върха.