Благодарение на това съвпадение Йоан Павел Втори сътвори знаменитото, трогващо и остроумно изречение, казано на Ванда по време на срещата им: “По Волята на добрият Господ Бог в един и същи ден двамата се изкачихме толкова високо”**.
 

Йоан Павел Втори и Ванда Руткиевич
 
Руткиевич бе стъпила на осем от четиринадесетте осемхилядника. Много дълго време никоя друга жена не можеше да се доближи до това постижение. Но Ванда бе също така авторка на забележителни изкачвания в Татрите, Алпите или пък в планините на Норвегия. Беше пропагандаторка на женския алпинизъм, една от първите полски феминистки [за съжаление, този факт е неизвестен на днешните воюващи за правата на жените – не знаят дори с каква огромна мизогиния  (на гръцки: омраза или презрение към жени или момичета – бел. пр.) се сблъска по време на изкачването й на Еверест, затова не я използват като свое знаме]. Руткиевич беше ръководителка на много експедиции, филмова операторка и режисьорка, рали пилот, по образование електронен инженер, по призвание – алпинистка. И фактически – дълго преди влизането на Полша в Европейския съюз – гражданска на Европа и на света.
 
Като начинаещ журналист от “Газета Виборча” и завършващ неособено успешната си алпинистка кариера, направих интервю с нея няколко дни преди заминаването й. Покани ме в своето малко и притулно жилище във висок блок на варшавския квартал “Мокотув”. Отдели над два часа от скъпоценното си време. Специално за случая – и въпреки задължителните тогава правила в “Газета Виборча”, наложени от Хелена Лучиво – си купих диктофон (голям, черен, марка “Sony”, с касети – кой от младите днес знае какво е “касета”?). След пет минути, когато стъклените чаши с чай бяха сложени на масата (тогава все още пиехме чай от стъклени чаши), престанах да си записвам нейните отговори, очарован и потопен в разговора. След като си тръгнах, седнах на пейката на близката спирка и, за да успокоя емоциите си, включих диктофона, искайки да прослушам още “топлия” разговор. За съжаление – не бях записал нито думичка. Нямах и записки... Светът се стовари върху главата ми.
 
Всичко рухна за втори път, когато един месец по-късно разбрах, че това е бил моят единствен и последен шанс за интервю с Ванда Руткиевич. Точно в този момент реших, че катеренето няма да бъде главната ми страст. А отиването в Хималаите – главната ми цел. Следващите 25 години посветих на журналистиката.
 
Четвърт век след смъртта й слушам потресаващия разказ на Карлос Карсолио – знаменит мексикански алпинист, участник в многобройни полски експедиции (четвъртият човек в света, стъпил на всички осемхилядници – след Райнхолд Меснер, Йежи Кукучка и Ерар Лоретан - бел.пр.). Заедно с известния полски кинодокументалист Юрек (Йежи) Порембски, приятел на Карлос, заминахме за Мексико, за да го интервюираме за книгата, която завършваме. И след 25 години в очите на Карлос Карсолио имаше сълзи, когато разказваше за последния си разговор с Ванда. Спомняйки си урока отпреди 25 години, този път записвахме срещата с един диктофон и два телефона. Плюс записките на ръка. Фрагменти от този почти тричасов разговор публикувах под формата на интервю в съботно-неделното магазинно издание на “Газета Виборча”. И това бе последният ми материал за този вестник...

Войтек Фусек (Wojtek Fusek)
 

Паметен знак при входа на Втори общообразователен лицей във Вроцлав
 
Осемхилядниците на Ванда Руткиевич:
Маунт Еверест (8848 м) – 16 октомври 1978 г.
Нанга Парбат (8125 м) – 15 август 1985 г.
К-2 (8611 м) – 23 юни 1986 г.
Шиша Пангма (8013 м) – 18 септември 1987 г.
Гашербрум-2 (8035 м) – 12 юли 1989 г.
Гашербрум-1 или Хидън пик (8068 м) – 16 юли 1990 г.
Чо Ойю (8201 м) – 26 септември 1991 г.
Анапурна (8091 м) – 22 октомври 1991 г.
 
------------------------------------
*На 12 май 1992 г. Ванда е видяна за последен път на около 250 метра от връхната точка на Кангчендзьонга (8598, 8586 м), който има намерение да атакува на следващия ден. Но от този момент се губят всякакви следи от нея... Три години по-късно, с решение на едно от районните съдилища във Варшава, 13 май 1992 г. е обявен за ден на смъртта на забележителната полякиня, призната за “Първата дама на световния алпинизъм”.
 
**https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=755