В тази ситуация четиримата бяха принудени да си изберат нова цел. Биелецки* пише: “Започнахме да търсим място за прокарване на логична, безопасна и технически трудна премиерна линия на някой от осемхилядниците в Непал. Но не на Дхаулагири, Еверест или Макалу. Изборът ни падна върху северозападната стена на Анапурна (8091 м). За да избегнем аклиматизацията по опасния класически маршрут на този връх, фактически ще проведем две експедиции. Нашата първа цел ще бъде Тиличо пик (Tilicho Peak, 7134 м). Изкачването на този връх ще ни осигури аклиматизацията, която ще ни е необходима за Анапурна. По близо четирикилометровата северозападна стена, която е наша цел, има само два завършени маршрута. До подножието на Анапурна ще стигнем с хеликоптер”.
 

Анапурна от северозапад
 
Всъщност, нещата с изкачванията на Анапурна от северозапад изглеждат така. По северозападната стена на 24 април 1985 г. първи преминават Ханс Камерландер (Hans Kammerlander) и Райнхолд Меснер (Reinhold Messner). Те преодоляват голям кулоар, за да стигнат до върха по дългото предвърхово било. Три години по-късно, на 2 октомври 1988 г., е прокаран т. нар. Чехословашки маршрут, по който първи преминават Индржих Мартиш (Jindrích Martiš) и Йозеф Нежерка (Josef Nežerka), участници в експедиция под ръководството на Й. Дрлик (J. Drlik) . Според някои източници в свръзка с тях е бил и Йозеф Раконцай (Josef Rakoncaj). Трети успех по стената (октомври 1991 г.) записва словенецът Мирослав (Славко, Славц) Светичич (Miroslav, Slavko,  Slavc Svetičič), който преодолява линия вдясно от маршрута на Меснер и Камерландер.
 

Маршрутът на Марчиняк и Терзъул
 
Северозападният ръб на Анапурна-1 е изкачен от полска експедиция, която действа от 15 август до 31 октомври 1996 г. Екипът включва 13 алпинисти – Михал Коханччик (Michal Kochanczyk), Войчиех Литвин (Wojciech Litwin), Анджей Марчиняк (Andrzej
Marciniak), Валдемар Шичински (Waldemar Sicinski), Валдемар Сорока (Waldemar Soroka, ръководител), Ян Шулц (Jan Szulc), Кшищоф Тарасевич (Krzysztof Tarasewicz, зам.-ръковподител и главен организатор), Владислав Терзъул  (Владислав Терзыул) от Украйна, Антъни Тонзинг (Antony Tonsing) от САЩ, Ян Тровиецки (Jan Turowiecki), Мирослав Урбанович (Miroslaw Urbanowicz), Анджей Жиелениевски (Andrzej Zieleniewski, лекар) и Анджей Грота (Andrzej Grotha, радиотелеграфист, който се връща в Полша преждевременно поради заболяване). Първоначално са огледани и "опипани" Класическият и Холандският маршрут от север, но те се оказват недостъпни поради чудовищна лавинна опасност. Тогава усилията се насочват към северозападния ръб, по който премиера на 20 октомври 1996 г. реализират Анджей Марчиняк [23 май 1959 г.-7 август 2009 г. на връх Пошредня Грань (Pośrednia Grań, 2441 м), най-висок в т. нар. Странично било на Татрите) и Владислав Терзъул (18 юни 1953 г.-18 май 2005 г. на Макалу).
 
--------------------------------

*Преди няколко дни се появи първата книга на Адам Биелецки, написана с съавторство с Доминик Шчепански (Dominik Szczepański) – “Изпод замръзналите клепачи” (“Spod zamarzniętych powiek”), разказваща за пътя му от миньорския град Тихи до най-високите планини в света (“Spod zamarzniętych powiek (Adam Bielecki)”, Adam Bielecki, Dominik Szczepański, издателство “Agora” SA, 2017, 384 стр., ISBN: 978-83-268-2402-9).