
Ули Щек

Планираният траверс Еверест-Лхотце
Ето и най-важните моменти от невероятната му кариера:
1994 г. – изкачва северната стена на Айгер и Реброто на Бонати на Пти Дрю,
1998 г. – Мьонх по Кулоара на Хестън (1000 м), соло, за 3, 5 часа,
1999 г. – североизточната стена на Айгер по Маршрута на Лаупер (1800 м), соло, за 5 часа,
2000 г.
- второ изкачване по маршрута “Yeti” (7с/ А0) по северната стена на Айгер,
- премиерна диретисима по северната стена на Мьонх (1000 м, М5/ Wi5).
2001 г.
- зимно изкачване по Реброто Уокър (1200 м) на Гранд Жорас,
- първо изкачване по западната стена на Пумори (1400 м, М4, 80 градуса на ледените участъци), с Ули Бюлер (Ueli Bühler, роден на 29 април 1961 г.),
- премиера “The Young Spider” (1800 м, M7/ WI6, 7a/ A2) по северната стена на Айгер.
2002 г. – премиера “Blood from the Stone” (1700 м, M7+, AI6, 5.9/ A1) по източната стена на Маунт Дики (Mount Dickey) в Аляска.
2002 и 2003 г. – два опита по северната стена на стена на Жану (Jannu, 7710 м) с Ерар Лоретан (Erhard Loretan, 28 април 1959 г.-29 април 2011 г.).
2003 г.
- изкачване на Пунта Ерон (Punta Heron) в Патагония,
- RP по “La vida es Silbar” (900 м, 7c), северната стена на Айгер,
- премиерен маршрут “Paciencia” (900 м, 8a) по северната стена на Айгер в свръзка със Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist, роден на 17 декември 1972 г.).
2004 г. – трилогията Айгер, Мьонх и Юнгфрау за 25 часа със Щефан Зийгрист.
2005 г. – експедицията “Khumbu-Express”: първо соло по северната стена на Чолатце (Cholatse, 6640 м) и по източната стена на Тавоче (Tavoche, 6505 м).
2006 г.
- соло по северната северната стена на Матерхорн,
- зимно соло по северната стена на Айгер – тура “The Young Spider”,
- първо изкачване по североизточната стена на Източния връх на Гашербрум-2 (Gasherbrum II East, 7772 м).
2007 г.
- скоростен рекорд (соло) по северната стена на Айгер (Класическия маршрут) – 3 часа и 45 минути,
- първи опит на Анапурна (8091 м), прекъснат след като камък счупва каската му, Ули губи съзнание, пада около 60 метра, но в крайна сметка всичко завършва благополучно.
2008 г.
- скоростен рекорд (соло) по северната стена на Айгер (Класическия маршрут) – 2 часа, 47 мин и 33 сек,
- скоростен рекорд (соло) по северната стена на Гранд Жорас, по “Colton-McIntyre” – 2 часа и 21 мин,
- премиера в алпийски стил по северната стена на Тенгкампоче (Tengkangpoche, 6500 м) в Непалските Хималаи, първа награда “Piolet d’ Or”,
- първо изкачване на класика (без изкуствени опорни точки) по “Paciencia” (900 м, 8a, най-трудния скален маршрут по северната стена на Айгер), със Щефан Зийгрист,
- втори опит на Анапурна, прекратен поради висока лавинна опасност, участие (седмица след това) в безпримерната акция за спасяване на испанския алпинист Иняки Очоа (Iñaki Ochoa de Olza Seguin, 29 май 1967 г.- 23 май 2008 г.).
2009 г.
- скоростен рекорд (соло) по северната стена на Матерхорн (Маршрута на братята Шмид) – 1 час и 56 мин,
- солово изкачване на Гашербрум-2 (8035 м) в Каракорум,
- солово изкачване по Класическия маршрут на Макалу (8463 м).
2011 г.
- скоростно соло по южната стена на Шиша Пангма (8013 м) – 10 часа и 30 мин,
- соло по Класическия маршрут на Чо Ойю (8201 м), 18 дни след изкачването на Шиша Пангма.
2012 г. – изкачване на Еверест без кислород по Класическия маршрут от непалската му страна.
2013 г. – скоростно соло по южната стена на Анапурна за 28 часа, втора награда “Piolet d’ Or”.
2014 г. – първо верижно зимно изкачване по трите северни стени на Тре Чиме ди Лаваредо, с Михаел “Михи” Волебен (Michael Wohlleben).
2015 г.
- на 11 август постигна своята цел да изкачи за по-малко от 80 дни всички върхове над 4000 метра в Алпите, справяйки се с предизвикателството само за 64 дни, използвайки за придвижване до подножията на върховете велосипед или параплан,
- скоростен рекорд (соло) по северната стена на Айгер (Класическия маршрут) –2 часа, 22 мин и 50 сек,
- скоростен рекорд за свръзки по северната стена на Айгер (Класическия маршрут) – 3 часа и 46 мин, с Николас Хояц (Nicolas Hojac).

Free solo на Ули Щек по Реброто Екскалибур (Excalibur pillar)
в масива Венденщоке (Wendenstocke), Швейцария
В едно свое интервю Ули казва: “Моят живот наистина е откачен. Изкачвания. Изкачвания. Обичам усещането за изчерпаност вечер. Посрещането на изгрева на върха е важна част от всяко изкачване. Аз съм много амбициозен и се опитвам да опипам границата на своите възможности. С жена ми нямаме телевизор вкьщи. Много обичам, когато седнем и разговаряме. Не ми остава време за друго хоби. Винаги съм бил такъв – започна ли да правя нещо, то ме поглъща изцяло”...
Сбогом, Ули!
Our deep condolences to all of Ueli’s family and friends.
This is a truly tragic day in mountaineering.
Още няма направени коментари.
Добави коментар