Изброяването на успехите му (между които са рекордното преодоляване на Главното било на Татрите с Адам Зизак за 6 дни през 1964 г.; новият маршрут, прокаран през зимата по северното ребро на Яворови Руг с Адам Зизак, 1966 г.; маршрута на Лапински и Пашуха на Галерия Ганкова, 1966 г.; второто въобще изкачване по Маршрута на Бонати по северната стена на Матерхорн, 1966 г.; първото изкачване по североизточното ребро на Айгер, 1968 г.) е невъзможно. 
 
По време на есенно-зимната експедиция на Лхотце (8516 м), на 24 декември 1974 г., с Анджей Завада станаха първите хора в света, които преминават магическата граница от 8000 метра в Хималаите през зимата, стигайки до 8250 м. На следващата година стигна до 8150 м през зимата, в рамките на полската експедиция, която осъществи първо зимно изкачване на Еверест (Кшищоф Виелицки и Лешек Чихи, 17 февруари 1980 г.). През 1979 и 1981 г. експедиции от Закопане в Непалските Хималаи под негово ръководство направиха първото документирано изкачване на Нгади Чули или Пик 29 (7871 м) и прокараха нов маршрут по южната стена на Анапурна (завършващ на т. нар. Централен връх в масива, 8051 м).
 
Но най-големият му успех си остава първото изкачване на най-високия по онова време девствен връх в света – Кунянг Чиш (7852 м) в Каракорум с Анджей-Зигмунт Хайнрих (1937-1989), Анджей Завада (1928-2000) и Ян Стричински (1931-2010) на 26 август 1971 г.
 

Вече никой не е между живите от тази “великолепна четворка”, стъпила на Кунянг Чиш –
отляво надясно: Хайнрих, Завада, Стричински и Шафирски
Снимка: Ришард Шафирски