МОБИЛЕН 
ENGLISH 
ФЕЙСБУК 
ВХОД
|
  |
Алпийски клуб "Кайлъшка Долина" - Плевен проведе експедиция в Африка, в планината Атлас, долината Тагия, Мароко. Тя се състоя от 1 до 12 септември 2016 г. Бяха проучени катерачни обекти и стени, в които българи не бяха ходили. Участници: Тихомир Димитров от АК "Кайлъшка Долина" и Милен Братанов от АК "Вихрен".
Заредени с ентусиазъм тръгнахме от летище София само с по една раница ръчен багаж, натъпкана с екипировка за катерене (въжета, карабинери, седалки френдове и др.). Пристигаме в Брюксел, където имаме 6 часа престой и хващаме после за Маракеш. На летището в Евро-столицата ни чака Борето (приятел на Милен), който работи в Консулството ни там. Взима ни и отиваме към центъра – пием бири, разходка (пикаещите забележителности там), после у тях, после бързо хапване и хоп - пак сме на самолет, този път за Маракеш.
Кой каквото да ми разправя, тези там са си добри хора, но тарикати. Всеки гледа да изкарат нещо от теб (чужденецът). Спим, ядем, разглеждаме забележителностите: Котубия, Джама елФна, кобри, екзотика. Почиваме един ден и пътуваме към Тагия – долина в сърцето на Атласките планини, заобиколена от най-стръмните и отвесни върхове в Африка. След кратък пазарлък (естествено) се настаняваме в една къща за гости и тръгваме още същият ден да катерим една отвесна стена на вр. Тойждат, не издържаме.
Какво да ви кажа - голямо катерене, голямо оцеляване, пускахме рапели през доста ненадеждни места. Имахме, така да се каже, опознавателен полуден в непознатата за нас долина. Така започна нашето катерене там, прибираме се в къщата за гости и раздуваме с Американосите там, намираме общи познати и т.н.
Районът на долината Тагия се състои от 5 върха с отвесни стени, с дължина от 250 метра до 900 метра. Скалата е варовик с червеникав оттенък, а надморската височина на долината е около 1500 м, като връхната точка на върховете в района е около 2700 м.н.в. Изкачихме четири маршрута, като 3 от тях са с дължина 300 метра и трудност между 6а и 6с:
Canyon Apache, 300 m. 6c маршрутът е екипиран от М. Пиола и А. Пти;
Bele et berbere, 6b+, 300 m. екипиран от М. Пиола и А. Пти;
Третият маршрут е номер 81 в гидовника на Кристиан Равиер 6а+ 300 м J.
Четвъртият маршрут, който изкачихме, се намира на източната стена на емблематичният връх Ойждат, която е 900 метра, по маршрута Tip tip berbere 900 м, 6b+ trad, А2 в рамките на светлата част от деня за 12 часа! Най-дългият маршрут на стената и в района на Тагия, може би най–дългият маршрут на варовик в Африка?!
Цялата информация за маршрутите и скиците, може да се намери в книгата на Кристиан Равиер от 2009 г. с която Борислав Димитров ни услужи, въпреки че не е посещавал района, което за нас си е направо невероятно - да посетим място на планетата Земя, на което не е бил Боби, имайки предвид, че той е посетил над 130 държави, някои от които по над 10 пъти, като САЩ, Франция, Непал и др.
Ние деляхме къщата за гости с Американските катерачи: Дейвид Олфрий (свободни изкачвания по няколко тура на Ел капитен и др.) и Майк Шафърд (вторият човек в света преминал свободно „компресора“ на Серо Торе и др.), а Алекс Хонълд и Томи Колдуел дойдоха след нас. На обекта имаше и англичани, шотландци и др., но всички бяха приятно изненадани от нашите изкачвания там, които регистрирахме за краткият си престои в този отдалечен от цивилизацията район на света. А именно: само за 5 дни в долината изкачихме четири маршрута!
Защо само 5 дни? Районът на долита Тагия е трудно достъпен. Времето за цялата експедиция от 11 дни се оказа твърде малко за повече катерене, прекарахме много дни в самолети, автобуси и логистика.
Мароко е едно невероятно място! Там се срещате с различна култура и бит на бербери и другите племена, населяващи тази част от земното кълбо. Много интересна гледка е да видиш двама души, които си проверяват фейсбука, яздейки магаре. Тръгваме си от черния континент доволни и удовлетворени от нещата, които изкачихме, дори скокнахме за един ден и до най-високият връх на Атласките планини – Тубкал 4165 метра.
След 3 часов полет кацаме в Барса, за да сменим самолет. Там разглеждаме Саграда фамилия, бири, бар, Ла рамбла, Гауди и пак бира са стандартните неща. Кацаме си в София и почваме да мислим за следващият трип. За съжаление е трудно да се опише това страхотно място с настоящите няколко реда.
Много благодаря на БФКА, магазин Стената, Boreal, Кайлъшка Долина Плевен и магазин Аутсайдер за оказаната финансова помощ и гласуваното доверие към нас. Благодарим за подкрепата, заради Вас местата, на които български крак не е стъпвал, стават все по-малко.
Тихомир Димитров
Експедиция "Африка 2016" в Тагия, Мароко
Новини - България | Алпийско катеренеАлпийски клуб "Кайлъшка Долина" - Плевен проведе експедиция в Африка, в планината Атлас, долината Тагия, Мароко. Тя се състоя от 1 до 12 септември 2016 г. Бяха проучени катерачни обекти и стени, в които българи не бяха ходили. Участници: Тихомир Димитров от АК "Кайлъшка Долина" и Милен Братанов от АК "Вихрен".Заредени с ентусиазъм тръгнахме от летище София само с по една раница ръчен багаж, натъпкана с екипировка за катерене (въжета, карабинери, седалки френдове и др.). Пристигаме в Брюксел, където имаме 6 часа престой и хващаме после за Маракеш. На летището в Евро-столицата ни чака Борето (приятел на Милен), който работи в Консулството ни там. Взима ни и отиваме към центъра – пием бири, разходка (пикаещите забележителности там), после у тях, после бързо хапване и хоп - пак сме на самолет, този път за Маракеш.
Кой каквото да ми разправя, тези там са си добри хора, но тарикати. Всеки гледа да изкарат нещо от теб (чужденецът). Спим, ядем, разглеждаме забележителностите: Котубия, Джама елФна, кобри, екзотика. Почиваме един ден и пътуваме към Тагия – долина в сърцето на Атласките планини, заобиколена от най-стръмните и отвесни върхове в Африка. След кратък пазарлък (естествено) се настаняваме в една къща за гости и тръгваме още същият ден да катерим една отвесна стена на вр. Тойждат, не издържаме.
Какво да ви кажа - голямо катерене, голямо оцеляване, пускахме рапели през доста ненадеждни места. Имахме, така да се каже, опознавателен полуден в непознатата за нас долина. Така започна нашето катерене там, прибираме се в къщата за гости и раздуваме с Американосите там, намираме общи познати и т.н.
Районът на долината Тагия се състои от 5 върха с отвесни стени, с дължина от 250 метра до 900 метра. Скалата е варовик с червеникав оттенък, а надморската височина на долината е около 1500 м, като връхната точка на върховете в района е около 2700 м.н.в. Изкачихме четири маршрута, като 3 от тях са с дължина 300 метра и трудност между 6а и 6с:
Canyon Apache, 300 m. 6c маршрутът е екипиран от М. Пиола и А. Пти;
Bele et berbere, 6b+, 300 m. екипиран от М. Пиола и А. Пти;
Третият маршрут е номер 81 в гидовника на Кристиан Равиер 6а+ 300 м J.
Четвъртият маршрут, който изкачихме, се намира на източната стена на емблематичният връх Ойждат, която е 900 метра, по маршрута Tip tip berbere 900 м, 6b+ trad, А2 в рамките на светлата част от деня за 12 часа! Най-дългият маршрут на стената и в района на Тагия, може би най–дългият маршрут на варовик в Африка?!
Цялата информация за маршрутите и скиците, може да се намери в книгата на Кристиан Равиер от 2009 г. с която Борислав Димитров ни услужи, въпреки че не е посещавал района, което за нас си е направо невероятно - да посетим място на планетата Земя, на което не е бил Боби, имайки предвид, че той е посетил над 130 държави, някои от които по над 10 пъти, като САЩ, Франция, Непал и др.
Ние деляхме къщата за гости с Американските катерачи: Дейвид Олфрий (свободни изкачвания по няколко тура на Ел капитен и др.) и Майк Шафърд (вторият човек в света преминал свободно „компресора“ на Серо Торе и др.), а Алекс Хонълд и Томи Колдуел дойдоха след нас. На обекта имаше и англичани, шотландци и др., но всички бяха приятно изненадани от нашите изкачвания там, които регистрирахме за краткият си престои в този отдалечен от цивилизацията район на света. А именно: само за 5 дни в долината изкачихме четири маршрута!
Защо само 5 дни? Районът на долита Тагия е трудно достъпен. Времето за цялата експедиция от 11 дни се оказа твърде малко за повече катерене, прекарахме много дни в самолети, автобуси и логистика.
Мароко е едно невероятно място! Там се срещате с различна култура и бит на бербери и другите племена, населяващи тази част от земното кълбо. Много интересна гледка е да видиш двама души, които си проверяват фейсбука, яздейки магаре. Тръгваме си от черния континент доволни и удовлетворени от нещата, които изкачихме, дори скокнахме за един ден и до най-високият връх на Атласките планини – Тубкал 4165 метра.
След 3 часов полет кацаме в Барса, за да сменим самолет. Там разглеждаме Саграда фамилия, бири, бар, Ла рамбла, Гауди и пак бира са стандартните неща. Кацаме си в София и почваме да мислим за следващият трип. За съжаление е трудно да се опише това страхотно място с настоящите няколко реда.
Много благодаря на БФКА, магазин Стената, Boreal, Кайлъшка Долина Плевен и магазин Аутсайдер за оказаната финансова помощ и гласуваното доверие към нас. Благодарим за подкрепата, заради Вас местата, на които български крак не е стъпвал, стават все по-малко.
Тихомир Димитров
![[P]](images/icons/extrasmall/printer.png "Страница за печат"){kind=icon}
-
-
mila.andonova
-
-
Изпратен на 18.11.2016 11:32
Тагиа, Мароко
Добави коментарПривет, не се здържах да споделя.
През септември 2014г. и аз попаднах там. Бяхме четирима човека: Anne Gilon, Kivik Francois, Olivier Vandersleyen и аз. Бяхме две свръзки, с две различни гами от възможности ;). Ние с Ан си избирахме красиви дълги маршрути, ако може и с дълъг подход или възможност за слушане на реката от някъде преди да ни настигне следобедния дъжд. Това беше основна характеристика – затова ставахме много рано, около 4.30 местно време, но така правеха и всички останали в къщата за гости (gite), в която бяхме отседнали – къщата на Саид. Жената на Саид приготвяше топла закуска и ментов чай още по тъмно. Обсъждахме последни подробности с хора, които са минали по маршрута (o, la societa italiana!!, бяхме с една еспресо банда италианци), които сме си набелязали и тръгвахме на челници по стръмните берберски пътеки покрай реката. Всяка сутрин спирахме край един бързей за да напълним меховете с вода, защото се сдържахме да пием непреварена вода от селото. Нужда от такава и почти нямаше, с толкова дъхав ментов чай.
Жълто-червеният варовик на каньона е един от най-стабилните които съм виждала. А когато е нагрят от слънцето, забравяш, че се катериш, докато не бръкнеш в джоба със солено печено кашу... И ех, тези пръсти. Та така, и ние за 5 дни минахме 4 маршрута: Reve d’Aicha (220m, 6+), Au Nom de la Reforme (на връх Taoujdad, 340m, 6c) – епични рапели, един баск, чието име не помним се появи като видение, пускайки друг маршрут и ни откачи запецналите въжета...., Classe Montagne Epinal (масива с изворите Paroi des Sources, 185m, 6c+) – тук много ни се ходеше до тоалетна, ама много, и на двете, едновременно, ужасТ, Haben Oder Sean (стената с пресъхващия водопад, която гледахме от къщата на Саид всеки ден и накрая отидохме до нея, Paret de la Cascada, 250m, 6b+) – много красив маршрут по който се движехме на седянка, Кивик и Оли държаха една площадка разстояние под нас и през цялото катерене си говорехме и шегувахме; всичко беше чудесно, до момента в който не осъзнахме, че на мястото на рапела са останали само спитове... Имахме един много дъждовен ден, в който бяхме тръгнали към Canyon Apache (Paroi des Sources, 300m, 6с) започна леко да вали още по пътеката, но на едно място трябваше да жонглираме по полирани варовици над дълбока и бърза част от реката. Докато аз правех физиономии и си гъделичках страха, дъжда взе решение вместо нас и така прекарахме сутринта в кухнята при гостоприемната женска част от фамилията на Саид. Всички бяха с каносани ръце и шафранени очи. Всъщност шафран имаше на всякъде – в блюдото (tagine), под ноктите, във въздуха... Беше много интересно и завиждах на комбинацията от френски и арабски, която Ан успяваше на приложи, защото берберският език е... просто един от най-древните на Земята. После поскитахме до едно съседно село, минавайки през берберско гробище с побити варовикови камъни на плоска земя, която можеш да объркаш за нива. Кивик беше ходил (и продължава да ходи) из района и ни заведе при неща, за които искаше археологическо мнение (аз и Ан сме археoлози, които съвсем по археологически при 40° жега на разкопки на о-в Крит взеха решение да попаднат в Мароко); не знам какво успяхме да обясним, обаче беше ужасно интересно. И така малко наука и повече катерене в няколко магически дни. Помня, че на слизане от Haben Oder Sean видяхме как носят болен на дървена носилка към началото на черния път, по който може да се движи каруца. Това е на около 2ч път по планинската пътека в посока надолу към равнината. По същия този път на следващия ден Саид тръгна с магарето си, мен и Ан в 2:30 сутринта, докато се съмне. Не ни остави възможност да изберем. А и предполагам една белгийка и една българка с тежички раници не са често срещана гледка из Атласките плнини... Поради тази приичина вероятно отнесохме и няколко камъка от разярени местни деца, за които ни свършиха захарчетата от джобовете и каските... Аз и Ан, трябваше да се връщаме от археологията в цивилизацията, за да правим археология и така след звезди и цветове в Маракеш, едната потегли за Лондон, а другата за Париж...
Гидовникът за Тагиа може да си купите от Саид, няколко копия са депозирани в неговия gite от самия Christian Ravier и приходите отиват за семейството на Саид. Неговата къща е последната в селото, до училището и до скалите ;). През 2014 казваше, че това била единствената къща в селото с баня и беше много горд за това, почиствайки я собственоръчно всяка сутрин към 4, преди закуската за гостите му. В неговата къща има купчини от схеми на маршрутите, карти и интересни хора.... топъл тажин и шафранова супа....
Снимки на Ан от тези приключения: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10152816130853669&set=a.10152816130433669.1073741838.672573668&type=3&theater
Мои снимки: https://www.facebook.com/mila.andonova.330/media_set?set=a.995497333810424.1073741844.100000505007867&type=3
Снимки в блога на Кивик: https://francoiskivik.wordpress.com/2014/11/01/taghia-2014/
Тагиа е особено място.
Може би не трябва да разказваме твърде много за него.
Поздрави,
Мила Андонова