Тамошните власти смятат, че той може би в известна степен е неподходящ за най-високия връх в света, но в крайна сметка ще се окаже напълно успешен.
 
По-рано през тази година бе открит нов асфалтиран път, който се вие по склоновете до 5200 метра и завършва с огромен паркинг и спортна база. Намеренията включват изграждането на международен алпийски център с хотели, ресторанти, тренировъчни зали, седалище на спасителна служба, а така също и музей.
 

Еверест от север
 
Естествено, подобни удобства са неприемливи за истинските алпинисти, които предпочитат по-суровите и по-малко усвоени ландшафти на Непал. Но Китай смята, че цялата тази програма ще допринесе за икономическия възход на политически нестабилния Тибет, ще способства за развитието на туризма и за популяризацията на зимните спортове в навечерието на зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г.* Не случайно Китай пристъпи към изграждане на 800 (!) нови ски-курорта.
 
“Благоустройството на цялата територия около Еверест ще стимулира постигането на тези цели. При това ще направи върха по-безопасен, по-чист и по-удобен за растящия брой туристи, които искат да го посетят” – смятат авторите на идеята.
 
Най-главното, обаче, е очакването, че това ще се окаже печеливш бизнес. През 2014 г. постъпленията от туризъм представляваха 8,9 процента от брутния вътрешен продукт на Непал, като значителна част от тези 8,9 процента се пада на трекинг-туризма и алпинизма. Според една от достоверните оценки, общата стойност на сектора възлиза на 340 милиона щатски долара. Годишно правителството на Непал събира над 3 милиона долара от издаването на разрешения за изкачване на Еверест, всяко от които струва 11 000 долара.
 
Китайците са на мнение, че Непал не използва тези средства рационално и че това им дава допълнителни шансове. “Освен това Непал страда от корупция, безстопанственост и липса на сигурност. Например, алпинистите са длъжни да плащат по 3000 долара на офицерите за свръзка, за да ги съпровождат. Но неотдавнашно правителствено разследване показа, че офицерите вземат тези пари, без дори да си дават труда да напускат Катманду. Това води до ред хронични проблеми, между които големи усложнения за новаците, до струпване на много хора и огромни количества отпадъци” – смятат китайски анализатори.
 
И от това, според тях, произтича най-големият проблем – сигурността. Малко над базовия лагер в непалското подножие е разположен намиращият се в постоянно движение ледопад Кхумбу. Той е причина за по-голямата част от трагедиите на Еверест от юг, в това число и за гибелта на 16-имата шерпи, които бяха погребани от срутили се ледени маси през 2014 г. Стълпотворението на хора с малък опит засилва тази опасност.
 
Всичко това – смятат китайците – играе в тяхна полза и е причина все повече клиенти на комерсиални експедиции да насочват погледите си към Тибет. Те се позовават на мнението на известния американски гид Ейдриън Болинджър (Adrian Ballinger), собственик на агенцията “Alpenglow Expeditions”, имащ седем изкачвания на Еверест от 1997 г. досега, който завява: “Решението да пренасоча дейността си от Непал към Тибет дойде лесно след трагедията през 2014 г. Виждам ясно усилията на китайското правителство за по-голяма безопасност и за екологичен мениджмънт в Хималаите”.
 
Болинджър не скъпи похвалите си за китайците, очевидно гледайки на тях (на похвалите) като на изгодна инвестиция и възможност за най-изгодно наместване в очертаващите се схеми. Той приветства усилията за поставяне на парапети и стълби по целия маршрут, посочвайки, че “работата е свършена отлично”. За разлика от Непал, където “с тази дейност се занимават шерпи и алпинисти и качеството й може да е различно”. “Китай започна активно да ограничава участието в комерсиални експедиции на клиенти без опит, което ще намали риска от опасни задръстванията по парапетите. Но най-главното е, че в Китай действа система, в която работят опитни и компетентни чиновници, които управляват експедициите и оставяните от тях отпадъци” – продължава американският гид.
 
Появата на конкуренция от този тип е лоша новина за Непал, който се опитва да възстанови и пренастрои своята туристическа индустрия след опустошителното земетресение през 2015 г. Много от културните паметници са сринати, редица върхове, маршрути и цели райони продължават да са недостъпни, а политическата ситуация в страната е нестабилна и по всичко личи, че положението трудно ще се промени в близко бъдеще. Има и културен проблем, произтичащ от китайската експанзия на Еверест. Посегателството към Еверест, до който Китай има достъп единствено по силата на окупацията на Тибет през октомври 1950 г., означава, че планината, която мнозина в Непал смятат за свещена, и достъпът до която е бил забранен години наред, сега вече започва да се “усвоява” от страна, която има съвсем други приоритети.
 
“Но това, което е лошо за Непал, може да се окаже за благото на туристите – пише цитираният по-горе Болинджър. – Вместо запазване на Еверест като част от девствената природа, така както направиха Съединените щати със своите национални паркове, Китай се придържа в подхода си към Хималаите към модела, приет от европейците по отношение на Алпите. Днес всеки желаещ може да стигне с влак до подножието на Матерхорн, а след това да се изкачи по някой от обработените маршрути под вещото ръководство на гидове. Така, загубената първичност се компенсира от достъпността. Това е най-добрият подход към високопланинския туризъм. И ако Китай го следва, той може напълно да стане нова врата към Хималаите...”
 
С една дума – превръщането на “Третия полюс” в увеселителен луна-парк продължава. И това е квинтесенцията на лекомислието и безотговорността на човечеството към заобикалящата го природа.
 
--------------------------------------
*През октомври 2012 г. Международният олимпийски комитет посочи 14 ноември 2013 г. като краен срок за подаване на кандидатури за домакинство на зимните олимпийски игри през 2022 г. На 7 юли 2014 г. Изпълнителното бюро на МОК разгледа всички заявки и определи Осло (Норвегия, Алмати (Казахстан) и Пекин (Китай) за участници във финалната фаза на избора. На 1 октомври 2014 г. Осло оттегли кандидатурата си. Пекин бе избран с четири гласа повече от Алмати за столицата на зимните игри през 2022 г. на 128-мата сесия на МОК в Куала Лумпур (Малайзия) на 31 юли 2015 г.