Преди повече от половин век за участие в забележителното начинание заминават Аврам Аврамов (ръководител), Енчо Петков (треньор), Цанко Бангиев, Георги Атанасов, Радко Бреянов, Тодор Николов и Сандю Бешев. Те са първите българи, които попадат в алпийския лагер “Безенги”. След аклиматизационни изкачвания на върховете Коштан тау (5141 м) и Джанги тау (5051 м) пристъпват към траверса, като мястото на заболелия Тодор Николов е заето от съветския алпинист Валентин Якубович. За съжаление, всичко приключва с трагичната смърт на Цанко Бангиев, Йордан Мачирски и Радко Бреянов.
 
През 1964 г. Георги Атанасов, Ангел Петров, Сандю Бешев и Кръстьо Алексиев довършват започнатото и постигат забележителен успех, който историкът на българския алпинизъм Сандю Бешев нарича “Еверест на своето поколение”, което остава без шанс за изява в “златното десетилетие” на хималайския алпинизъм не защото няма качества, а защото се оказва от “неправилната” страна на Желязната завеса.