Освен това човек скокообразно може да подобри спортната си подготовка, като катери много при продължителен престой по непознати обекти и маршрути.

Винаги съм мечтал да катеря във Франкенюра в Германия. За мой късмет, сестра ми Вяра следва и работи в страната на техниката и автомобилите, а със зет ми Боян се разбираме много добре. Той също така е фен на катеренето от както се познаваме. Благодарение на тях двамата успях да пребивавам месец и половина в Хайделберг, да катеря в околностите и разбира се във Франкенюра – историческия район, където в зората на спортното катерене са вършали Волфганг Гюлих и Курт Алберт и са тласкали световното катерене напред. Там е и първата 11-ка в света на Гюлих, Aktion Direkt.

Така изглежда митичния тур Aktion Direkt, 11, отдолу. Към албума със снимки

За да опознаеш поне малко катеренето във Франкенюра ти трябват кола и гидовник, който е голям като библия и струва 35 евро (това за нас несъмнено е брутална цена!).

Районът е огромен – в неговата площ има към 1000 варовикови обекта и над 7000 тура!!! Катеренето е предимно по вертикални и леко надвесени пасажи, а хватките, както много от катерачите са чували, често са дупки за един или два пръста, което изисква специфична сила в пръстите и същевременно е опасно за травми. Има и силни надвеси разбира се, но именно на тях са туровете от 10-а и 11-а категория. Нормално е стъпките понякога да не се виждат (затова са белязани от горната им страна с магнезий), защото са дупчици и съответно е доста по-удобно да се катери с остри на върха на пръстите еспадрили. Някои скали са високи по 20 метра, други по-малко, но има 40-50 метрови. Всичките са пръснати из местността. Някои са скрити из горите. Това обяснява и нуждата от скъпия гидовник.

С Боян прелиствахме катераческата “библия” и избирахме по-хубавите обекти. Те са белязани не с повече на брой звездички, а с бирички, тъй като все пак там е Бавария и хората без бира не могат. Катерихме всеки ден – общо осем, и всеки път на различни места. Не се натоварвахме максимално, за да се противопоставим по-лесно на умората. Успях да изкатеря не малко осмици o­n sight и една деветка минус red point. Боян пък, който катери едва от 6 месеца, при това не много често поради заетостта си на работа, мина Flash 6-. Много го хвалих за това усилие, но после се оказа, че се е травмирал на толкова много места, че му се налагаше да се маже целия с фастум гел.

Не се застоявахме да разучаваме турове по много време на един обект, за да видим колкото се може повече. Навсякъде беше наковано с еднакви лепени клинове, не много красиви, но много удобни и позволяващи при неуспех направо да пуснеш рапел, без да изоставяш ленти. Странно беше, че в цяла Германия, с изключение на най-новите турове, на върха на маршрутите имаше само по един лепен клин, не по два, обединени с вериги. Интересен е също фактът, че всички възможности за спортно катерене се използват, т.е. всяка изоставена кариера се превръща в катерачен обект. Да, Германия е страна с много развито и масово катерене. За това когато наш катерач посети изкуствена стена в западна Европа, обикновено е сред най-добрите в залата. Докато у нас повечето са “кучета” (много трениращи, напреднали атлети).

Истина е също, че германците са студени и много големи материалисти, то и в България са материалисти. Но катерачите са една порода навсякъде. Затова успях да си намеря няколко истински приятели. С техните коли обикаляхме скали и боулдъри и по правило пиехме бира след катерене.

Така за 45 дни катерих общо 25. Ваканция, за която всеки би си мечтал.

Повечето добри катерачи в Германия отделят по-голямо внимание на боулдърите и са наистина добри. На Хайделбергския боулдър Riesenstein например има 8b+ боулдър проблем. У нас още не са започнали всички да гледат сериозно на тази дисциплина. Може би изглежда странно да се пънеш на някакво камъче, а задникът ти да е само на една педя от земята. Но опиташ ли виждаш, че играта е сериозна. А в България имаме буквално полета с недокосвани блокове (Копривщица), което се надявам да се промени в бъдеще.

Пожелавам на всеки подобно катераческо пътешествие. Моето беше супер и смятам да повторя.

Мишо Михайлов

Към албум със снимки към статията