За щастие, всичко завърши с възможните най-малки последици
Снимка: от архива на Томас Хубер
Photo: Thomas Huber Archives
 
Неприятности се случват на младите и начинаещите. Но не отминават също така опитните и много опитните. Тъй като си струва да се учим от грешките, ви предлагаме оценката на самия Томас за станалото:
- Причина беше рутината. Когато се катериш по някоя стена за първи път, винаги се боиш – независимо дали това е Ел Капитан или Брендлберг. Макар последната да е само 70 метра, тя е пълен отвес и има алпийски характер. Катерих по нея през последните два месеца и преминах редица маршрути. Чувствах се комфортно, като вкъщи. Това беше моят втори дом, “работното ми място” преди експедицията (на Латок в Каракорум – бел. пр.). Снимахме филм на маршрута “Watzmannflimmern” (9+). Исках да опъна въже за оператора. По време на работата по тура (бях го изкатерил малко по-рано) винаги използвах 60-метрово въже. Беше достатъно дълго за стигане до площадката, оттам оставаха още 5 метра. Но по време на инцидента използвах въже на мой приятел. Не знаех, че е рязано. Спуснах се и махнах три примки от първото въже на съседния маршрут. “Всичко е О. К.” – помислих. И изведнъж – бам! – падам… 

Томас се изхлузи от протриващото съоръжение (нямаше контролен възел) и падна от16 метра на земята. Но извади невероятен късмет. Пукването на черепа наложи незабавна операция. “Но след 16-метровия полет това бе най-малкото наказание” – казва днес Томас.


 
И продължава: “Коментарите са излишни – катерейки се, трябва да възприемем принципа, че на другия на въжето има партньор или контролен възел. От неприятности ни предпазват опитът, предпазливостта, но и стриктното спазване на правилата. Завързването на възел в края на въжето е едно от тях”.