Това стана възможно благадарение на средствата отпуснати от природен парк "Шуменско плато" и методическата помощ на г-н Петко Тотев, който предостави и част от клиновете. По този начин катеренето в Шумен получи отлични условия за развитие.

Природен парк "Шуменско плато" предлага като цяло отлични възможности за развитие на всякакви екстремни спортове - катерене, спелеология, планинско колоездене, пара и делта планеризъм. Районът на Дивдядовските скали предлага много възможности за направата на нови маршрути. Красивата природа наоколо прави катеренето тук изключително приятно.

Автори на гидовника: на разделите "Обща характеристика" и "Етика при посещение на обекта" са варненските катерачи Люси Родинa, Алдо Давидов и Аспо Вълчев. Графичният дизайн на снимката с маршрутите е изготвен от Таня Томова със съдействието на Милен Цветанов^**. Автор на коментарите за маршрутите е Пламен Петров. Коментарите и категоризациите на маршрутите са съгласувани със всички шуменски катерачи и варненците Алдо и Аспо, които оказаха безценна помощ при екипирането на новите маршрути.

Обща характеристика

Скалният обект се намира в близост до Шуменския квартал “Дивдядово”. Шуменското плато ни предоставя един огромен набор от скални обекти, но за съжаление те не са екипирани и затова катерачният обект се ограничава до една отделена от основното плато скала. Тя се намира в подножието на самото плато и е оградена от запад, север и изток от възвишенията, изграждащи платото. Този фактор и фактът, че скалите са с южно изложение, прави обекта предпочитано място за катерене през есенните, слънчевите зимни, и пролетните дни. Мястото е защитено от вятър и единственото, което ви е необходимо, за да покатерите там, дори и през най-студения зимен ден, е той да е слънчев. Затова слънчевите есенни и зимни дни се превръщат в изключително приятно катерене – нещо, което наистина не трябва да се пропуска. Скалите не са ронливи, а туровете са добре почистени и падащите камани не са често срещано явление, но все пак ще е по-добре да си носите каските.

Пътищата за достигане са два. Единият тръгва от гр. Шумен, изкачва Шуменското плато, минава през паметника “Създателите на българската държава”, където свършва пътя за автомобили и по маркирана със зелен цвят екстремна туристическа пътека се слиза до скалите. Пътеката тръгва от югозападния край на паркинга при споменатия паметник, където можете да паркирате автомобила си, и до скалите трябва да вървите около 20 мин. Другият тръгва от кв. Дивдядово и с автомобил може да се стигне до хотел Бохеми, където пътят свършва (тук е и последното място, където има вода) и се продължава по кратка и не много стръмна пътека през гората, маркирана с традиционната туристическа маркировка в зелен цвят (това е другия край на споменатата по-горе пътека). Времето, което трябва да вървите пеш е 10 мин. Като по-бърз и лесен начин за достигане до скалите бихме ви препоръчали втория вариант. Ако пътувате с БДЖ, най-добре е от гарата да използвате такси до хотел Бохеми (кв. Дивдядово). Ще ви струва макс. 1,50 – 2 лв., което за 3-4 човека излиза на цената на градския транспорт.

Обекта е разработен в периода 1988-1989 г. от силния по това време алпийски клуб “Мадарски конник”. Поводът е организираното състезание там и на шуменци е била възложена задачата да екипират туровете. Няма две мнения за свършената работа – тя е отлична, за което сме им изключително благодарни. Създадени са 10 тура, от които 9 са чудесно екипирани със лепени клинове и един с ковани. Лепените клинове са с малки уши и не се набиват на око от съседния връх. С изключителна етика са надписани туровете – използвана е червена боя, но надписите са изключително малки (за разлика от други български обекти...). Използваното количество клинове на всеки един тур е напълно достатъчно и гарантира за отличното осигуряване на катерещите се. Употребата на “джаджи” се налага само при катеренето на тур "Толбухин", тъй като по него има поставени само 3 лепени клина и ако имате желание да се изкатерите и след третия клин, е добре да си приготвите няколко клеми. Иначе, инвентара който ви е необходим и напълно достатъчен е 10 експреса, 4-5 по-дълги примки, въже и личната екипировка – седалка, устройство за осигуряване, еспадрили...

През септември 2004 г. шуменски и варненски катерачи направиха нови маршрути и осигуриха допълнително някои от старите. Така катерачният обект стана чудесно място за всички начинаещи и напреднали катерачи. Общо има 15 маршрута, предлагащи разнообразно катерене, представено от гладки плочи, тавани, надвеси, винкели, една “мръсна” широка цепка и т.н.

Като цяло височината на скалите достига 30-35 м. През средата на скалата на височина от около 25 м минава малка и опасна при мокри скали пътечка, подобна на пътеката на Устето (В. Търново), водеща до малката къщичка по средата на скалите. Изброените в таблицата турове достигат до тази пътека. За съжаление са екипирани само до там. Има разработени няколко варианта за продължение на туровете след пътеката, но те са непопулярни и изключително несигурно екипирани с ковани клинове през голямо разстояние, поради което се катерят много рядко. (За споменатите клинове не ни е известна датата на поставянето им и хората, от които са били поставени. Зза последните 4 години не са ни известни изкачвания по тези варианти за удължаване на туровете.)


Относно етиката при посещаване на тези места

Често се употребява магнезий, затова не е излишно да си вземете малка четка за зъби за някои от по трудните маршрути. Не е желателно да се използват за почистването на скалите от магнезия твърди метални четки, затова ви молим да не ги носите. По някои турове вече има изкуствено изкопани хватки, които са достатъчни и затова копането на хватки и стъпки или поставянето на изкуствени такива е забранено. По този обект, както и по скалите на цялото Шуменско плато има възможност да се създадат нови маршрути. Нека те да са направени отлично, с качествени и сигурни клинове, от хора с опит в тази област. Добре е да се запази спортния дух с който са изградени съществуващите сега турове. В катерачната етика е прието да се отстраняват от скалите опасните нестабилни камъни, които могат всеки момент да паднат, но не и безкомпромисното къртене на скална маса. Молим ви да не променяте скалния релеф, както и нищо по настоящите турове. Относно отпадъците - всеки знае, че за целта в населените места има определени за тази цел контейнери, а най-близкият такъв се намира на 10 мин. пеш от скалите.

Пожелаваме ви приятно катерене и не забравяйте да ни потърсите щом решите да ходите по тези места, за да си направим едно голямо ходене на скали! 


Маршрутите

№	Наименование	Категория UIAA	Дължина в метри	Брой клинове
1	Учебен маршрут 1	3	14	7
2	Учебен маршрут 2	3+	14	7
3	Пътят на мравките	8-	15	7
4	Хаос	6	15	7
5	Валс	7+	15	7
6	Винкела	5+	18	8
7	Зеленият гущер	8+	12	5
8	Mailo	6+	19	9
9	Тoлбухин	5-/6-	22/19	3/8
10	Академик	6-	17	7
11	Мария	6+	16	7
12	Стъпката	7+	15	7
13	Марсианец	R1-6-/R2-5-	17/12	7/5
14	Мамут	8-	22	10
15	Вълна	8+	19	7

Заб. В броя клинове не са включени допълнителните на последната осигуровка.



1. и 2. Учебни маршрути
Екипирани с лепени клинове от варненските катерачи с цел тренировка на катерене с долна осигуровка от начинаещи.

3. Пътят на мравките
Изключително впечатляващ с комбинацията си от трудни и различни движения, спортен тур. Началото, от дясната страна на входа на малка ниша, е в надвес с 4-5 последователни ключови силови движения. След това, преминавайки през обратна хватка, се излиза на плоча с характерни дупки за 1-2 пръста и малки ръбчета. Маршрутът завършва с рапелен клин.

4. Хаос
Разнообразен тур, започващ с малък таван, който се заобикаля отдясно, продължавайки по лек винкел. Слиза се на рапел от последните 2 клина.

5. Валс
Плочата с която започва Валса е последвана от два тавана. Първия може да бъде преминат директно или заобиколен отдясно. За преминаването на втория се използва обратна хватка, от която с дълго протягане се достига до 3 малки хватки, след които се излиза от тавана. Завършва в близост до края на тур Хаос с рапелни клинове.

6. Винкела
Започва в типичен винкел и е много приятен за катерачи с по-малко опит. Втората половина предлага на два пъти варианти за преминаване отляво и отдясно. За съжаление между 5-я и 10-я метър има прекалено много копани хватки, останали от проведено състезание за скорост.

7. Зеленият гущер
Гладка и трудна плоча, с много малки и отдалечени ръбчета и гадни за преминаване хватки на триене. Ключовият пасаж е в началото. Може да продължи по тур Винкела.

8. Mailo
Началото е технична плоча с малки хватки, но след 1-я клин има естествени дупки в скалата, които ако се улучат по най-добрия начин правят катеренето леко и приятно. Да не се продължава по широката вертикална ниша, а да се премине надясно по плочата. Ако началото затрудни някои катерачи, то те могат да тръгнат по тур Толбухин и след 3-я клин да се включат наляво в маршрута.

9. Толбухин
Плоча подходяща за начинаещи. Клиновете са до 5-6 м. Има вариант да се продължи нагоре, но са необходими 3-4 клеми. Краят на маршрута е във входа на малка пещера, от която може да се излезе на пътеката.На този етап го предлагаме да се ползва като по-лесен вариант на тръгване по тур Mailo.

10. Академик
Екипиран наскоро с лепени клинове и следва характерна вертикална цепнатина.Да не се бърка с вариантите отдясно и ляво с копани хватки, които са останали от проведено на тях състезание за скорост. Завършва с 2 рапелни клина, които могат да се използват и за установка.

11. Мария
Първата част е плоча с не много ясно изразени ръбчета. Втората започва с малко таванче с големи хватки, от които се преминава през ключова триъгълна хватка наподобяваща малко рогче. Следва лек улей с положителен наклон, но без хватки. За дадената категория препоръчваме последните метри да се преминат само по плочата, без стъпване вляво от улея. Турът завършва с два лепени клина.

12. Стъпката
Сравнително леката плоча до 3-я клин неусетно те пренася в труден участък с малки хватки и стъпки, някои от които са ключови. А лекия надвес направо се опитва да те изхвърли от скалата. За да не се стори маршрута прекалено труден трябва да се запомни обратната хватка над 4-я клин и малката стъпка силно вдясно след включването в 5-я клин.

13. Марсианец
Започва със силно врязана в скалата цепка с характерни големи джобове. Цепката пресича добре изразен таван. Преминава се през нея и се достига до площадката, където може да се направи свръзка (има 3 клина) или да се продължи по винкела и да се излезе до пътеката. По маршрута освен лепените има и няколко останали ковани клина. Дължината до площадката е 17м., а от там до края на тура – 12 м. В края на тура, на самата пътека има 2 лепени клина.

14. Мамут
Тръгва се по малки ръбчета в лек надвес, като се излиза на плоча с положителен наклон. Следва надвес, после плоча, която има три варианта за преминаване. Желателно е тя да бъде премината централно, тъй-като вариантите отляво и отдясно може би ще намалят категорията. В края на плочата се преминава ключовия пасаж – сериозен надвес с 3 копани хватки.До скоро това бе краят на тура, но сега той е удължен с още 5 метра. Маршрутът завършва с 2 лепени клина над мълък таван, който не се преминава, но затруднява последната осигуровка. Това е единственият маршрут на обекта, при който ако се катери с 40 м въже трябва да се внимава, тъй- като двата края свършват на 1-2 метра от земята.

15. Вълна
Маршрута се намира в най-дясната част на масива - започва в надвес, който преминава в плоча с малки хватки. Заедно с Мамут са едни от най-атрактивните маршрути на обекта. Категорията е дадена като се преминава през плочата при 6-я клин с много малка хватка. Сравнително трудно е закачането на 4-та примка. Разстоянието между някои клинове е по-голямо от нормалното за спортни турове, което допълнително повишава неговата трудност.


Освен тези 15 тура, на скалите има и още няколко учебни, и такива, които са били използвани на споменатото състезание за скорост. Ние няма да ги разгледаме подробно в този гидовник, тъй като те не са екипирани и за съжаление не са почистени от лабилните камъни понеже не се катерят много често.Това са маршрути с дължина между 10 и 20 м Разположени са между изброените по-горе 15 тура. Те нямат имена и началото им не е отбелязано с никакви знаци на скалата. За съжаление е удобно да се катерят само на горна осигуровка, защото по тях няма поставени клинове, но пък за сметка на това, в края на всеки един са поставени един до друг по два лепени клина. По тези клинове за установка в краищата им можете да ги разпознаете и да видите от къде точно минават. Внимание!!! Предупреждаваме Ви, че тези маршрути, за разлика от 15-те наименовани, не са почистени и има реална опастнист от падащи камани!

Надяваме се все повече хора да започнат да посещават тези прекрасни скали.

Приятно катерене!

-------------------------------------
* Този гидовник не е предназначен за продажба. Създаден е за безплатно разпространение по всички възможни начини и има за цел да ви запознае с още едно хубаво място в България, където може да се катери. Надяваме се да останете доволни от Дивдядовските скали. Към този гидовник прилагаме файл представляващ малка галерия от снимки^** имащи за цел да ви дадат по-точна представа за описаните скали.

**Скицата на маршрутите и снимките ще бъдат прибавени към материала в момента в който бъдат получени. Цялата информация ще бъде поставена в секация "Катерачни маршрути на сайта (бел. Climbing Guide).