Вече писах за руските изкачвания. Наскоро се появиха резултатите от експедицията на Италианския студентски алпийски клуб (Club Alpino Accademico Italiano). Във всички свои публикации италианците отнасят Конгур Шан (Kongur Shan) към веригата на Кун-Лун.

Цел на експедицията (ръководител Мауро Пенаса, Mauro Penasa) беше североизточният гребен с двата девствени върха – Пик 5975 и значително по-високия Източен Конгур (Kongur East, 7204 м). На 22 юли на ледника Тугралтулукси (Tugraltuluxi) бе изграден базовият лагер (3800 м). Времето беше променливо, по-често лошо. Въпреки това движението нагоре не спираше. По стената на ледниковия циркус бяха изградени два лагера – на 4500 и 5600 м. На места наклонът на ледените склонове стигаше до 60 градуса. Североизточното било започва от върха с височина 5975 м (на руските карти - 5924 м).

Двама души останаха като подсигуряваща група. А Масимо Джилиберти (Massimo Guiliberti), Клаудуио Морето (Claudio Moretto), Мауро Пенаса (Mauro Penasa) и Джузепе Вила (Giuseppe Villa) с тежки раници тръгнаха по гребена, организирайки биваци. Един скално-леден праг наложи трудно катерене и имаше опасност от срутване на козирки. На 11 юли девственият Източен Конгур (Kongur East, 7204 м; на руските карти я няма не само височината, но и върхът) бе изкачен за първи път от Джилиберти, Пенаса и Вила. Четири дни по-късно, на 15 юли, д-р Донатела Барбера (Donatella Barbera, лекар на експедицията), Карла Мартен (Carla Marten) и Ецио Моска (Ezio Mosca) изкачиха Пик 5975.

Цел на експедицията бе главният връх на Конгур по нов маршрут, но лошото време забави организирането на височинни лагери, а в решителния ден – 11 юли – направи стигането до него невъзможно. И дума не можеше да става за обявения алпийски стил, който е труден за реализация по толкова дълъг и труден гребен.