Тази историческа крачка бе направена в пещерата Крубер (позната в България и като Вороня – бел. прев.) в масива Арабика, Западен Кавказ, Абхазия, по време на третата експедиция от проекта “Зовът на подземните дълбини”, която се проведе от 1 до 28 октомври 2004 г.

В състава на експедицията, ръководена от Юрий Касян**, влизаха деветима граждани на Украйна, от клубовете в Ялта, Киев и Харков – Игор Исшенко, Сергей Богуцки, Дмитрий Фурник, Кирил Гостев, Иля Лапа, Екатерина Медведева, Емил Ваш и Владимир Дяченко. Главната им задача бе да продължат откритията в новоизследваните участъци по време на експедицията през август, по време на която бе установен световен дълбочинен рекорд, възлизащ на 1825 м.

Действайки от бивак на минус 1645 метра след първия сифон, група от петима пещерняци изследва странично продължение, разположено няколко метра над последния сифон. Новооткритите части, наречени “Окна” (“Прозорците”), представляват серия от наклони и отвеси с дължина до 40 метра, представляващи сложна пространствена плетеница, с обща дължина 1070 метра и дълбочина 290 метра. До момента там не е намерено продължение на главния (активен) колектор. Тези части завършват със суха зала, носеща името “Game Over”, покрита с пясъчни и глинести отложения. Навсякъде има многобройни странични разклонения, даващи шансове за по-нататъшни изследвания, в това число и за по-нататъшно увеличение на дълбочината на пещерата.

На базата на измерванията на частите след сифона, под минус 1440 метра, направени през август 2004 г. (с бусола, клинометър “Suunto”, далекомер “DisoLite”), както и на по-раншните измервания, дълбочината на пещерата възлиза приблизително на 2080 м. Дълбочината от 2000 метра и най-ниската точка бяха достигнати на 19 октомври.

Отворът на пещерата Крубер е разположен на 2250 м надморска височина. Т. е. най-ниската точка на пещерата е разположена на 170 метра надморска височина. Но това още не е горният ръб на фреатичната зона. Системата е свързана хидроложки с главните извори, разположени на 1 метър и на 50 метра височина над нивото на Черно море, на разстояние 13-16 километра от пещерата, както и с извори на дъното на морето. Толкова малкият наклон на фреатичната зона (по-малко от 170 метра на 13 километра) е индикация за неголямо хидрологично съпротивление на дълбоките части на масива, свързани по всяка вероятност с добре развита система за преливане, която се е формирала през плеистоцена, когато морското равнище, а следователно и ерозионния базис са били значително по-ниско от сега.

Откриването на пещера, по-дълбока от 2000 метра, е изпълнение на главната цел на проекта “Зовът на подземните дълбини”, реализиран от Украинския спелеоложки съюз през последните четири години. Световният рекорд беше подобрен от експедиция на Украинския спелеоложки съюз през януари 2001 г. През последната година към него бяха прибавени нови 370 метра, което няма аналог в историята на изследванията на най-дълбоките пещери. Независимо от постигането на тази цел, на участниците в него предстои много работа за по-нататъшното изследване на пещерата Крубер, както за прекрачването на 2000 метра в друга пещера, разположена в масива Ала-Даглар*** (Aladaglar, Турция), която също е сред приоритетите на участниците в проекта.

Тазгодишните експедиции в рамките на проекта бяха подкрепени от Националното географско дружеството на САЩ - “National Geographic”.


Александър Климчук, шеф на проекта,
Президент на Украинския спелеоложки съюз
Проект “Зовът на подземните дълбини” (“The Call of the Abyss”* Projekt)
Трета експедиция в пещерата Крубер през 2004 г. – 2080 метра

Dr.Alexander Klimchouk
P.O.Box 136
Kiev-30, 01030, Ukraine
Phone: +380-4473-30194,
Mobile: +380-50-1668243
Fax: +380-44-5128283
E-mail: klim@speleogenesis.info
UIS KHS Commission website and
The Virtual Scientific Journal:
www.speleogenesis.info

-------------------------------------------
* Буквалният превод е “Зовът на бездната”.

** Юрий Касян е от Полтава.

*** За развитието на проучвателната дейност в Турция информира поместената на сайта http://www.cavetalk.com по-ранна статия на Александър Климчук. В масива Ала-Даглар експедиции от различни страни действат след 2000 г. Там върховете имат височина между 2800-3700 метра надморска височина. Изворите са разположени между 650 и 1100 метра. Количеството на водата и нейният състав са доказателство за добре формирана отводнителна система, събираща водите на голяма височина в главната част на масива. Проблем – както обикновено на такава височина, е запушването на горните отвори от скален материал и снежни тапи. Към него се прибавя и теснината на меандрите. Преломен момент се оказа преодоляването на един тесняк на дълбочина минус 180 метра в пещерата Кузгун (Kuzgun). При поредната украинско-британско-турска експедиция през 2004 г. бяха направени поредните сензационни открития, като дълбочината на Кузгун стигна минус 1400, като по-надолу следват две различни продължения. Според Александър Климчук в този масив съществуват перспективи за достигане на минус 2500-2700 м.

По материали от http://www.cavetalk.com/bulletin/viewtopic.php?t=48

***

И още малко информация за района на пещерата Крубер. Арабика е огромен карстов масив. В него има още четири пещери, чиято дълбочина надхвърля 1000 метра – Куйбишевская (минус 1110 м), Илюхина (минус 1240 м), Дзоу (минус 1080 м) и Сарма (минус 1530 м). Близо до тази граница е пещерата Московская (минус 970 м).

Крубер е открита в началото на 60-те години на XX век от грузински пещерняци, които слизат в нея до дълбочина минус 60 метра. Наричат я Пещерата на Крубер – на името на известния руски изследовател на карста и пещерите от началото на ХХ век А. А. Крубер, правил проучвания и в масива Арабика (най-известният му труд е “Карстовая область Горного Крыма”, Москва, 1915 г. – бел. П. А.).

Проникваческите акции на участниците във втората тазгодишна експедиция продължаваха без прекъсване между 12 и 17 дни. Те разполагаха с два лагера – на дълбочина минус 1400 м и 1645 м. В долната част през август петчленна група откри нови партии (т. нар. “Окна”), които започват на минус 1790 метра, т. е. на около 30 метра над последния сифон – минус 1823 м. Освен на новооткритите части пещерняците извършиха нови контролни измервания и на познатите – до минус 1645 м.

Информацията за успеха на експедицията и за историческото прекрачване на 2000 метра под земята беше предадена на 26 октомври направо от масива Арабика. Тогава бе съобщено, че Крубер е дълбока минус 2050 метра. На 31 октомври Александър Климчук в официално комюнике обяви, че постигнатата дълбочина е минус 2080 метра.

Както стана дума, сегашното дъно на Крубер (а и на света!) е на 170 метра надморска височина и това още не е нивото на фреатичната зона. А водата от карстовата система изтича на около 170 м по-ниско, в големия извор Репроа, почти на самия бряг на Черно море, а така също в подводните извори. Но още по-големи шансове за увеличаване на дълбочината на Крубер дава евентуалното й свързване с някоя от пещерите, чиито отвори са над нейния вход. На 160 м по-високо започва пещерата Берчилская, изследвана към настоящия момент до минус 500 м. Пещерата Елдорадо има отвор на 2650 метра. Тези две дупки със сигурност принадлежат на системата, която се отводнява в извора Репроа. И е възможно бъдещото им свързване с Крубер. Така че в този масив е възможно съществуването на пещерна система с дълбочина минус 2650 метра.

Към предишния материал за пещерата в Climbing Guide