Всички експедиции с полско участие сложиха край на усилията си. Най-рано – на 17 януари т. г., към Европа поеха Адам Биелецки (Adam Bielecki) и Яцек Чех (Jacek Czech), които от миналата събота са вече в родината си. Двамата планираха “светкавична” атака в алпийски стил, но сблъсъкът им със суровата действителност много бързо драстично коригира намеренията им. Двамата се задоволиха със стигане до 5700 м по Маршрута на Кинсхофер. За Полското национално радио Биелецки каза: “Все пак научихме нещо. За нас това беше много сериозен урок по смирение, защото нищо не стана така, както предвиждахме“.
 

Елизабет Револ и Томаш Мацкиевич казват “Сбогом!” на Нанга Парбат,
между тях е Симоне Моро, който остава...
 
Поредната свръзка, която напуска подножието на Нанга Парбат, са полякът Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) и французойката Елизабет Револ (Elisabeth Revol). За Томаш това бе шести сблъсък с върха, за Елизабет – трети. През тази година двамата стогнаха до 7400 м по Маршрута на братята Меснер-Айзендле-Томасет (Messner Brothers-Eisendle-Tomaseth Route) от 2000 г. По всяка вероятност двамата вече са стигнали до домовете си. Пътьом Мацкиевич в интервю за сайта Sport.Pl заяви: “Тръгвам си без никави емоции. През последните шест години тук научих страшно много неща. Сега вече знам, че повече няма да се върна. Вероятно това е краят на заниманията ми с хималаизъм”.
 
Своята дейност приключи и експедицията “Nanga Dream Justice for All 15/ 16”, която единствена през тази зима направи опит от южната страна на масива, по Рупалската стена и Маршрута на Шел (Schell Route).
 
Неин ръководител бе Марек Клоновски (Marek Klonowski), който започна своето приключение на Нанга Парбат през зимата на 2010/ 2011 г. заедно в Мацкиевич. Този път в екипа бяха пакистанците Карим Хайят (Karim Hayat) и Сафдар Карим (Safdar Karim), а така също сънародниците му Павел Дунай (Paweł Dunaj), Павел Витковски (Paweł Witkowski), Михал Джиковски (Michał Dzikowski), Томаш Кучински (Tomasz Kuczyński), Томаш Джиобковски (Tomasz Dziobkowski), Пьотр Томза (Piotr Tomza).
 
От откъслечните информации знаем, че при последния си опит за атака са стигнали до 7500 м и че всички са слезли в базовия лагер. Експедицията бе планирана до края на януари, поради което участниците в нея стягат багажа си за връщане...
 
Така, на Нанга Парбат остава международната свръзка Алекс Чикон (Alex Txikon), Али Садпара (Ali Sadpara) и Даниеле Нарди (Daniele Nardi). Тя отбеляза много сериозен напредък по Маршрута на Кинсхофер, който е обработен с фиксирани въжета до 6700 м, където е разположен техният лагер 3. Тримата вече са напълно аклиматизирани.
 
През 2015 г. те направиха много сериозен опит по споменатия Маршрут на Кинсхофер до 7700-7800 м, при който  се доближиха до зимния височинен рекорд на Нанга Парбат [на Збигниев Тшмиел (Zbigniew Trzmiel) – около 7850 м, през 1997 г.].
 
Ако времето позволи нова атака, именно Чикон, Садпара и Нарди имат най-голям шанс първи да стъпят на Нанга Парбат през зимата. И, разбира се, ако парапетите и височинните им лагери оцелеят след настоящото влошаване на времето, при което във височина се очаква вятър със скорост до 200 км/ час...
 
На Нанга Парбат са и италианците Симоне Моро (Simone Moro) и Тамара Лунгер (Tamarą Lunger). Дуетът също е напълно аклиматизиран. Той действа по маршрута, който бе избран от Томаш Мацкиевич и Елизабет Револ. А по него никой досега не е стигал до Нанга Парбат. Освен това, според Мацкиевич, снеговалежът в момента може да го направи крайно опасен. Кой знае – може би Симоне предвижда преориентиране към Маршрута на Кинсхофер?
 
---------------------------------------------
*Междувременно на сцената се появи нова експедиция – за нея утре.