А той може да настъпи след няколко семици... Какво планират екипите на фона на тези, да ги наречем на този етап, спекулации?
 

Снимка: Елизабет Револ
Photo: Elisabeth Revol
 
***
 
Да припомним, поляците Адам Биелецки (Adam Bielecki) и Яцек Чех (Jacek Czech), които предевиждаха за опита си само около месец, напуснаха базовия лагер и са на път към дома.
 

Али Садпара над Стената на Кинсхофер, на около 6350 м
 
По Маршрута на Кинсхофер останаха да действат баскът Алекс Чикон (Alex Txikon), италианецът Даниеле Нарди (Daniele Nardi) и пакистанецът Али Садпара (Ali Sadpara). Алекс и Али онзи ден се върнаха от поредното си излизане нагоре, по време на което преминаха и осигуриха ключовото място по маршрута – 100-метровата Стена на Кинсхофер, организираха лагер 2 (6100 м) и опънаха парапети до 6500 м. Т. е., триото има зад гърба си най-трудната от техническа гледна точка част от пътя. Единственото, от което се безпокои формалният ръководител на екипа Алекс Чикон, е недостатъчната аклиматизация, която може да не достигне за финална атака към върха. Въпреки тези съмнения, Чикон информира за плановете при първа възможност да бъдат изградени лагери 3 и 4 на 7000 и 7400 м, или – ако силите и самочувствието позволят – опит за стигане до Нанга Парбат, още преди да е настъпил периодът на лошото време.
 
Симоне Моро (Simone Moro) и Тамара Лунгер (Tamara Lunger), които действат също от запад, по Диамирските склонове, но по недовършения маршрут на братята Райнхолд и Хуберт Меснер, Ханспетер Айзендле и Волфганг Томасет от 2000 г., вчера рано сутринта слязоха в базовия лагер и по всичко личи, че планират следващото си излизане след очакваното разваляне на времето. Симоне е най-опитният сред всички претенденти за първо зимно изкачване на Нанга Парбат, както и един от четиримата единствени в историята алпинисти, които имат по три първи зимни изкачвания на осемхилядници – Шиша Пангма (8013 г.) през 2005 г., Макалу (8481 м) през 2009 г. и Гашербрум-2 (8035 м) през 2011 г.* В този смисъл, неговите решения не подлежат на коментар и може би си заслужава останалите в подножието на Нанга Парбат да ги имат като повод за размисъл...
 

“Nanga Dream” по Маршрута на Шел – снимка от предпоследното
аклиматизационно изкачване
 
Международната експедиция начело с Марек Клоновски (Marek Klonowski), чиито действия можем да следим в реално време благодарение на най-съвременните технологии, се намира на 6550 м, където организира своя лагер 3. През участниците има четири дни добро време (от днес до неделя). Какво ще бъде предприето през тях? Трябва да изчакаме, за да разберем.
 
Атакуващият Нанга Парбат за шести път Томаш Мацкиевич (Tomasz Mackiewicz) заедно с Елизабет Револ (Elisabeth Revol) се намираха в лагер 2 (6000 м), откъдето съобщиха, че се готвят да стигнат до 6800 м на 20 януари. От информациите, които Мацкивич поства, се подразбира, че това е опит за атака. Френско-полският дует се опасява, че избраният маршрут – на братята Меснер, Айзендле и Томасет, ще бъде затрупан от сняг след очакваното влошаване на времето. И вероятно ще използва времето до края на тази седмица за решително тръгване към върха.
 
Най-близките два дни ще донесат яснота относно състоянието и плановете на четирите екипа.
 
***
 
Преди малко стана ясно, че Томаш Мацкиевич и Елизабет Револ след един ден изчакване в лагер 2 (6000 м) заради силния вятър, днес са стигнали до лагер 3 (6700 м) и планират опит за атака.
 
Днешното съобщение гласи:
Camp 3. Вятърът малко се поуспокои. Безоблачно небе. Луната осветява пътя. Ще тръгнем още преди изгрев. В следващите два дни – опит за атака. 
Той ще е първи за този сезон. Стискаме палци.
 
----------------------------------------------
*Останалите са поляците Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) – Еверест (8848 м) през 1980 г., Кангчендзьонга (8586 м) през 1986 г. и Лхотце (8516 м, първо и единствено зимно соло на осемхилядник) през 1988 г.; Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) – Дхаулагири (8167 м) и Чо Ойю (8201 г. през 1985 г. (единственият човек в света с две зинмни изкачвания на осемхилядници в един сезон) и Кангчендзьонга (8586 м) през 1986 г.; Мачией Бербека (Maciej Berbeka) – Манаслу (8156 м) през 1984 г., Чо Ойю (8201 м) през 1985 г. и Броуд пик (8047 м) през 2013 г.