- През последните два дни успяхме да свалим целия си инвентар в базовия лагер. Поради прогнозите за неблагоприятно време и моята контузена ръка приключваме усилията си. Получихме много сериозен урок по смирение от Нанга Парбат. Мечтаехме за изкачване в чист алпийски стил, но времето не ни остави никакви шансове дори за опит. Следващите ни излизания нагоре приключваха на една и съща неголяма височина. Опитахме се да се борим и да бъдем твърди. Но се оказахме слаби или пък планината беше по-силна. Радваме се, че нашата експедиция заздрави приятелството ни. Научихме страшно много. Здрави сме (ако не се смята моята длан). Усещам, че пак ще се върнем. Изглежда, че се заразихме от бацила, наречен “през зимата на Нанга Парбат”. 
Благодаря на всички, заради които експедицията стана реалност. Това са моят партньор Яцек, а така също нашият мениджър Януш Бергер (Janusz Berger), моето чудесно семейство. На всички наши спонсори. И, разбира се, на всички вас – нашите фенове. Поздрави от базовия лагер в подножието на Нанга Парбат (за последен път през тази година) от Яцек и Адам.
 
Да припомним – първоначалният план на Биелецки и Чех предвиждаше бързо изкачване на Нанга Парбат в алпийски стил, едва ли не от движение, след като двамата се бяха аклиматизирали предварително в Южна Америка до около 7000 м по склоновете на Охос дел Саладо (Ojos del Salado, Nevados Ojos del Salado, 6893 м), Чили. Свръзката имаше три нощувки на 6750 метра и теоретично бе готова за опит по Маршрута на Кинсхофер, веднага след стигането до базовия лагер в Диамирското подножие на Нанга Парбат, на 29 декември 2015 г.
 
Билецки и Чех бяха придружавани от екип на полския телевизонен канал TVN. Но амбициозният план бе драстично прекроен – поради техническите трудности и неблагороятното време. Двамата алпинисти бяха принудени да се откажат от първоначалните си намерения и да продължат действия в традиционния обсаден стил – с опъване на парапети и организиране на лагери.
 
На 11 януари т. г. стана ясно, че са обединили усилията си с международния екип, състоящ се от италианеца Даниеле Нарди (Daniele Nardi), баска Алекс Чикон (Alex Txikon) и пакистанеца Али Садпара (Ali Sadpara).
 
За съжаление, веднага след това, по време на поставяне на фиксирани въжета непосредствено под ключовия фрагмент от маршрута, Биелецки претърпя 80-метрово падане, завършило само с дребни контузии.
 

 
Така, свръзката прецени, че няма шансове за изкачване на върха в близките дни (освен това имаше предплатено обслужане в базовия лагер до края януари т. г.) и реши да си тръгне за Европа.
 
В същото време Алекс Чикон и Али Садпара реализираха плана си да преминат най-трудния технически участък – т. нар. Стена на Кинсхофер и да стигнат до мястото на лагер 2 на 6200 м.
 

Нанга Парбат – Маршрутът на Кинсхофер
С жълтите точки са маркирани лагерите 1 (4920 м) и лагер 2 (6100 м), с елипса е отбелязан стръмният
скално-леден участък между 5100 и 5700 м, с кръга – Стената на Кинсхофер (близо 100 м),
най-трудното място от маршрута, на около 6000 м
Снимка/ photo: Altitiude Pakistan
Схема: Кацпер Текиели
Topo: Kacper Tekieli
 
Двамата прекараха една нощ в организирания лагер 2 и продължават обработката с парапети на следващата част от маршрута.