Серо Сан Лоренсо от изток
 

Серо Сан Лоренсо
Снимка/ скица: Деян Корен
Photo/ topo: Dejan Koren
 
Словенците, които прекараха един месец в района, организираха базовия си лагер в стара овчарска колиба на Пуесто Сан Лоренсо. Период от добро време им позволи да разучат стената, да се запознаят отблизо с условията по нея и да набележат сравнително безопасен път. След това времето се развали за две седмици с малко прекъсване около 10 ноември м. г., което Корен, Куринчич и Микуж решиха да използват за първа атака. Но тя завърши с отказване, защото условията бяха много тежки. В същото време Петровчич и Кастелиц прокараха нов маршрут по югоизточната стена на Серо Ермосо (Cerro Hermoso).
 
Цялата група търпеливо изчака подобрявяане на времето в базовия лагер, наблюдавайки с тревога намаляващите хранителните запаси. Прогнозата, която получиха по сателитния телефон на 20 ноември, бе обещаваща и затова екипът, разделен на две свръзки се отправи към основата на източната стена на Серо Сан Лоренсо. Петровчич и Кастелиц стигнаха до началото на Пилар Сур (Pilar Sur) и Кумбре Сур (Cumbre Sur), където организираха бивак. Към момента е известно, че след изкачване по жлеба са стигнали до премката между споменатите два върха.
 
В същото време тройката Корен, Куринчич и Микуж стигна до основата на дясната част на стената, която има източно-североизточно изложение. Тръгнаха по нея в 19.00 часа, преминавайки без обвързване долните снежни полета с наклон около 70 градуса. Около полунощ имаха заад гърба си около 800 м от стената и стигнаха до първия ледопад, който свързва долната и средната част на стената. Там се вързаха и продължиха катеренето по микстов терен до първия серак.
 

По “No Fiesta” на Сан Лоренсо
Снимка: Дея Корен
Photo: Dejan Koren
 
След това траверсираха наляво (пет въжета), за да намерят проход между втория и третия серак, чиято основа стигнаха на разсъмване. Силният вятър стана причина след включването им в “Южноафриканския маршрут” (South-African Route) и стигането до източния гребен на 3450 м да се откажат от стигане до върха. В този момент бяха преминали 1600 м от стената след 18 часа катерене нон-стоп. Нарекоха маршрута си “No Fiesta” и му дадоха оценка ED+. Върнаха се с рапели по североизточната стена, която бе защитена от вятъра. След 40 рапела и около 40 часа акция бяха в базовия лагер.
 
---------------------------------
*Серо Сан Лоренсо (Cerro San Lorenzo, 3706 м) е разположен на границата между Чили и Аржентина, близо до 48-мия паралел южна ширина, точно на север от националния парк “Перито Морено” (Perito Moreno National Park, Parque Nacional Perito Moreno) в западната част на аржентинската провинция Санта Крус.