“Mai più così”/ “Never the same” – Карло Джилиберти по малките ръбчета на
осмото въже
Снимка: Андреа Поло
Photo: Andrea Polo
 
Историята на този много сериозен маршрут започва през 1998 г. Тогава Марко Стерни (Marco Sterni), Роландо Лархер и Ерик Шваб (Erik Svab) прокарват 670-метровата линия по източната стена на Тсараноро Атсимо. Тази много силна свръзка катери в безупречен стил, действайки “отдолу”. Но не успява да премине на класика най-трудното осмо въже.
 

“Never the same”/ “Mai più così” (8a max, 7b obl., 13 въжета, 670 м),
Тсараноро Атсимо, Мадагаскар
 
Младите алпинисти бяха подтикнати да изкачат маршрута на класика от Марко Стерни, участник в свъзката през 1998 г., комуто споменатото осмо въже не даваше спокойствие. Той се включи в групата и всички заминаха за Мадагаскар.
 
Най-напред Андреа Поло, Габриеле Горобеи и Карло Джулиберти изкачиха за два дни без искуствени опори всички въжета на “Never the Same”, а след ден почивка Андреа и Карло преминаха маршрута на класика за един ден ( (8a max, 7b obl., 13 въжета, 670 м). Ето впечатленията им от изкачването:
-           И в днешно време линията е много сериозно предизвикателство заради специфичното, много технично катерене по гранита на Тсараноро и стила на първото изкачване, който те кара да мислиш и да знаеш какво правиш между два поредни спита.
 

Габриеле Горобеи, Карло Джилиберти и Андреа Поло на върха
 
След постигането на основната си цел екипът изкатери “задължителната” класическа линия в района – “Out of Africa” (7a max, 580 м) по стената Тсараноро Кели (Tsaranoro Kely).
 
За финал италианците решиха да премерят сили с последната новост (от 2015 г.) по тези места – “Fire in the Belly” (8a+) на Тсараноро Атсимо, дело на белгийците Шон Вилануева (Sean Villanueva) и Зийбе Ване (Siebe Vanhee). Преминаха без изкуствени опорни точки всички дължини, но изкачването бе направено в рамките на няколко дни и на части.