Първата експедиция на Еверест през 1922 г. – първи ред отляво надясно: Джордж Лей Мелъри, 
Джордж Ингл Финч, д-р Том Джордж Лонгстъф, генерал Чарлз Гранвил Бруус, Едуард Лисл Страт,
Колин Грант Кроуфърд; втори ред отляво надясно Хенри Трийси Морсхед, Джон Джефри Бруус,
Джон Баптист Люсиъс Ноуъл, д-р Артър Уилям Уейкфийлд, д-р Тиъдър Хауърд Съмървил,
Чарлз Джон Морис, Едуард Феликс “Теди” Нортън


Те предприемат опитите си със екипировката и инвентара на своето време, които сигурно са им се стрували върхове на техниката.
 
Нека погледнем с какво са разполагали нашите предшественици и да направим сравнение с арсенала на съвременните височинни алпинисти.
 
ВИСОТОМЕРИТЕ – ПРЕЗ 1924 И 2012 Г.
 
Този висотомер от 1924 г. е бил на Джордж Мелъри и е намерен до тялото му, открито през 1999 г. от Конрад Анкер. Този прибор е показвал надморската височина на базата на данни за атмосферното налягане. Но точността му е била крайно малка. А освен това не е можел да функционира над 8000 м.
 
Днешните прибори, например “Trimble GeoXH 6000”, са разработени специално за суровите условия на големите височини. Имат размерите на джобен GPS и освен да показват височината, имат всички функции на пълноценно GPS-устройство.
 
ОБУВКИТЕ – ПРЕЗ 1963 И 2012 Г.
 
Старите еленови “ботуши” и до днес привличат вниманието с екстравагантната си външност. Но днес алпинизмът е високотехнологично приключение. Направените от дебела кожа изделия отдавна принадлежат на миналото, когато се налагало да се полагат грижи за импрегнирането и сушенето им. С такива обувки, например, са действали участниците в американската експедиция на Еверест през 1963 г.
 
Днешните се състоят от термоизолационен полиуретанов слой (интегрирани гети), самостоятелна вътрешна обувка, топлоотразителни алуминиеви вложки и необикновено здрав и защитен от проникването на студ цип.
 
ЯКЕТАТА – ПРЕЗ 1963 И 2012 Г.
 
През 1963 г. американските алпинисти се отправят към Еверест с якета, които топлят, но са прекалено тежки и не “се справят” напълно с екстремните условия над 8000 м.
 
Днешните якета и комбинезони са разработени точно за тази цел.
 
КИСЛОРОДНАТА АПАРАТУРА – ПРЕЗ 1953 И 2012 Г.
 
През 1953 г. британската експедиция, в чийто състав Едмънд Хилари и Тензинг Норгей първи стъпват на Еверест, разполага с кислородни апарати от затворен тип, тежащи по 16 килограма всеки.
 
Сегашната апаратура се състои от лека, най-често алуминиева, бутилка с тегло от 2,5 до 3,5 килограма (в зависимост доколко е пълна).
 
ФОТОАПАРАТИТЕ – ПРЕЗ 1921 И 2012 Г.
 
Алигзандър Мичъл Келъс – един от първите алпинисти, тръгнали към Еверест, е използвал такава камера в своята незавършена експедиция през 1921 г. (той умира от сърдечен удар на 5 юни 1921 г. в тибетското селище Кампа Дзонг – бел. ред.).
 
Съвременните алпинисти (например, експедицията на “National Geographic’ 2012”) използват фотоапарати от типа на “Canon 5D Mark II” с пълен комплект цифрови функции и огромни възможости.
 
 
РАНИЦИТЕ – ПРЕЗ 1963 И 2012 Г.
 
Старомодната раница с неподвижно прикрепван към гърба алуминиев самар, образец 1963 г., днес изглежда като музеен експонат.
 
Съвременните раници при равни габарити с някогашните имат увеличен обем на полезното вътрешно пространство и много по-малко тегло.
 
ПИКЕЛИТЕ – ПРЕЗ 1963 И 2012 Г.
 
Макар пикелите да са прости от технологична гледна точка съоръжения, все пак разликите, натрупани през изминалия близо половин век, са съществени. Днешните пикели са изработени от леки сплави с неръждаема работна част и с отвори за поставяне на карабинер.
 
Без съмнение, главната разлика между сегашните и някогашните ледокопи с дървена дръжка и с метална човка под ъгъл от около 90 градуса спрямо нея, е теглото.
 
СПАЛНИТЕ ЧУВАЛИ – ПРЕЗ 1963 И 2012 Г.
 
Пълнежът на професионалните спални чували за височинен алпинизъм практически не се е променил през изминалите десетилетия. Както някога, така и днес е предпочитан гъшият пух. Но с времето към него започва добавяне на перушина, която не позволява сплъстяване. Освен това значително са подобрени качествата на използваните тъкани. Днес те са устойчиви на влага, триене, опън и разкъсване.
 
КОТКИТЕ – ПРЕЗ 1963 И 2012 Г.
 
Старите котки са изработвани от обикновена стомана – тежка и податлива на ръжда. Съвременните са неръждаеми, по тях не се лепи сняг и имат лесна за обслужване система за прикрепване.
 
ВЪЖЕТАТА – ПРЕЗ 1963 И 2012 Г.
 
През 1963 г. въжетата са произвеждани от растителни влакна (коноп, юта) и са били тежки, лесно мокрещи се, с ниска устойчивост на триене.
 
Днешните издържат на механически въздействия и влага, при това – благодарение на изкуствените влакна – са днинамични, и тежат много по-малко от някогашните.
 
СТЪЛБИТЕ – ПРЕЗ 1963 И 2012 Г.
 
През 1963 г. американската експедиция под ръководството на Нормън Диренфурт използва дървени стълби за преодоляване на пукнатините в ледопада Кхумбу.
 
Днешните са изработени от дуралуминий. Разглобяеми и леки, те лесно се транспортират.
 
РЕГИСТРАЦИЯ НА СЪБИТИЯТА – ПРЕЗ 1956 И 2012 Г.

През 1956 г. Фриц Мюлер – географ и глациолог от швейцарската експедиция на Лхотце и Еверест, води дневник “на ръка”, в един екземпляр.
 
Съвременните алпинисти ползват лаптопи, интернет, сателитни телефони, приложението Instagram, имат блогове и профили в социалните мрежи Facebook, Twitter.
 
ПАЛАТКИТЕ – ПРЕЗ 1953 И 2012 Г.
 
През 1953 г., по време на коронацията на кралица Елизабет Втора, алпинистите едва се побират в единствената палатка, в която има радиостанция.
 
Съвременните технологии позволяват предаване на информация по начин, който не налага струпване на алпинистите на едно място.
 
ХИМАЛАЙСКОТО УЧИЛИЩЕ – ПРЕЗ 1956 И 2012 Г.
 
През 1953 г. Едмънд Хилари и Тензинг първи стъпват на Еверест. Наскоро след това Сър Ед основава фондация, чиято цел е изграждането на училища и болници в Хималаите, основно в районите, населени с шерпи. Днешните училища по тези места са както навсякъде по света, но някога децата са писали върху пясък и... на открито.
 
ТУРИЗМЪТ – ПРЕЗ 1956 И 2012 Г.
 
Експедициите на Еверест през миналия век разпалват интереса към Хималаите и водят до появата на хиляди туристи. Външното влияние води до редица промени, но и до днес Непал запазва своята древна култура и неповторимата си атмосфера.
 

За съжаление, земетресението през април 2015 г. разруши до неузнаваемост редица паметници на културата, между които е и великолепният дворец Дарбър в Катманду. Но постъпленията от туризма дават надежда за възстановяване на последиците от катаклизма.