В следващите редове ще изкажа собствено мнение, което се споделя в голяма степен и от други членове на комисия „Катерачни обекти“ към БФКА, на която текущо съм председател, а и от катерачите, с които имам контакт. Надявам се то да помогне за изработване на позиция на катерачите чрез БФКА, а също така чрез дискутиране да се стигне до разумни решения, включително от страна на институциите, които налагат забраните.

Почти 100% от катерачните обекти в България са публична държавна собственост, като по-голямата част от тях попадат в границите на резервати или някакъв тип защитени зони – паркове, забележителности и т.н. Още при създаването на тези зони, някои преди десетки години, обикновено с някаква заповед на Министерството на околната среда и водите (или както се е казвало тогава), никой не е питал или съгласувал това с катерачите и алпинистите, вследствие на което са се получили някои уникално неадекватни забрани, а те са се мултиплицирали и в редица подзаконови норми, които имат единствено забранителен характер. Виждайки безумието което са сътворили, самите държавни органи в много случаи си затварят очите, а алпинистите и катерачите „инкогнито“ посещават своите обекти. От време на време обаче някой катерач изгърмява, както е в случая от „Проходна“ преди няколко месеца, при който на катерач от Русе е съставен акт за 500 лева. За този акт бих предложил, ако съдът не го отмени, да съберем парите всички катерачи.

В член 7 на Тиролската декларация доста подробно са установени отношението на катерачите към околната среда, а в приетия принцип е записано:

„Принцип: Според нас свободният достъп до планините и скалите по един отговорен начин е фундаментално право. Докато практикуваме спортовете си, трябва винаги да пазим околната среда и природата. Това включва спазване на ограниченията и правилата, съгласувани между катерачите и природозащитните организации и власти.“

Виждаме, че става дума за правила с които се самоограничаваме при опазване на околната среда, а в случаите когато се налагат ограничения и правила за достъп, то те се съгласуват с катерачите, включително и тези налагани от властите.
 

KEEP CALM PROFILE

От няколкото ми посещения в паркове в Америка с цел катерене, това което научих като фраза в Йосемити, като че ли най-точно определя какво трябва да е поведението ни сред природата. Те казват „Keep calm profile“ (преведено в контекста на използването – нещо като „Бъди тих и незабележим“). Това е изстрадана фраза в устата на Йосемитските катерачи, защото битките им за достъп до стените за катерене датират отдавна, свързани са с много усилия, но в крайна сметка са успешни. Една от последните спечелени битки е когато преди няколко години се опитаха да им отнемат „Camp 4“ – историческото място за къмпиране преди и след изкачване. Почти всички уникални стени в парка са достъпни за катерене.

Йосемити е пример за това как достъпът на катерачите до скалите, а и на другите посетители до останалите природни дадености, е уреден без да се налагат несъразмерни ограничения. В същото време дивата природа е запазена. Всички сме чели, а някои и били потърпевши, от набезите на прословутите мечки.

Като спазваме правилото „Бъди тих и незабележим“ помагаме на всички да са доволни: горските обитатели и птици не биват смущавани, ние не смущаваме другите, властите нямат основания за налагане на забрани.



Какво е положението обаче на някои от обектите, сега коментирани за забрана на катеренето? И дали катерачите са виновни?

• Света Троица – Велико Търново – Цялата долина е белязана от нескончаемия трафик по главния път в ниското. Отсреща работи каменоломна, а при всичките ми посещения в последните години се чува в почивните дни ужасен шум от мотори и бъгита. Включително по пътеката непосредствено под скалите южно от манастира;
• Малката дупка – Враца – През уикендите в ниското при Кариерата се състоят шумни барбекюта, с невероятна чалга с „волумето на макс“. Ако бях птица със сигурност нямаше да свия гнездо в района на Малката дупка, тъй като там се събира всичкия този шум. Шумът от мотори също е нетърпим (чува се и на Стегите).
• Синьото колело – Тетевен – който е ходил да катери там много добре знае и е слушал джамбуретата на всички сватби в града. Това е единственото място, от където можеш да чуеш шума от всички сватби, които по едно и също време се случват в различните части на града. Акустиката е уникална :-(
• Проходна – Карлуково – Дали да описвам? Вероятно и катерачите имат малък дял в озвучаването, но то не бяха концерти, филми, скокове и какво ли не. Най-големия проблем обаче е кариерата наблизо, която изяжда съседния склон, уникално грозна гледка е, скоро има опасност да изяде и цял скален венец, а шума от каменотрошачката е невероятен. Интересно как не се сещат властите да ограничат работата поне през неработните дни? И ще се сетят ли сами да отменят акта за 500 лева на момчето от Русе?
• И така нататък.

 

ГОЛЕМИНАТА НА ПРОБЛЕМА „КАТЕРЕНЕ НА СКАЛИ“ В БЪЛГАРИЯ

Когато някой реши да ограничава достъпа на катерачи, нормално е първо да се поинтересува колко голяма е заплахата от тях. Не видях никъде да се споменава за размера на тази заплаха.

В БФКА членуват колективно 32 клуба, плюс клуба на ветераните = 33. Общо индивидуални членове са около 800. От тях активно участват в прояви около 300. Известно е, че не всички катерачи и алпинисти членуват в клуб. Ако приемем че това са половината, от тази справка можем да приемем, че към този момент общият брой на практикуващите е около 1500-1600.

Сайтът на БФКА има към момента 1244 харесвания, а сайтът Climbingguidebg.com – 1976. Взимаме под внимание, че сайтът на федерацията е строго за алпинизъм и катерене, а другият с по-широка тематика и вероятна аудитория, както и фактът, че приблизително колкото не са харесали сайтовете, толкова са и тези, които са ги харесали, пък не спадът към категорията алпинист или катерач. Така се потвърждава горният извод, че максималната бройка на практикуващите катерене/алпинизъм е около 1500-1600.

Много голяма част от тези хора не се занимават активно, или рядко посещават скали. До някъде това се повлиява от построените в последните години изкуствени катерачни стени. Проведената наскоро анкета в сайта показва доста добра корелация. От нея научаваме, че в пиковите седмици на годината (когато има най-много излезли да катерят на скали), най-натоварените дни – събота и неделя, на скали катерят около 200 човека. Има коментар в тази анкета, че само на Лакатник понякога се събират поне 50 човека – да, Лакатник се очертава като „зимен“ обект, и на практика когато там има много хора, на другите обекти почти няма – те са на Лакатник или на Боженица (за софийските катерачи). Оценката че на скали има максимум 200 до 300 катерачи в пиковите моменти съответства доста добре на проверената информация от федерацията, че активни на прояви се явяват около 300 човека (за цялата година).

Кои са пиковите моменти? Моето наблюдение е следното:

Зима – катерене: Натоварването е на 1/4 от максималното. Посещават се така наречените „зимни“ обекти с мек зимен микроклимат: Лакатник – Вражите дупки, Боженица, Ловеч, Плевен, Шумен – Дивдядово, Русе и други с южно изложение и малка надморска височина.
Зима – алпинизъм: В периода януари – април се посещават високите ни планини, но доста по-рядко в сравнение с минали десетилетия. На Витоша Резньовете и Комините, в Рила обектите в Мальовишката долина, Скакавица и Седемте езера. В Пирин доста рядко района на хижа Вихрен, траверси по билата. В Стара планина най-вече района на Северния Джендем – няколко изкачвания в сезон.

Пролет – катерене: Това е период с около 3/4 от максималното натоварване. Катери се както на „зимните“ обекти, така и на по-сухите от „надвесените/пещерните“ обекти. Поради това че има много мокри и влажни участъци, почти не се катери на такива места като Рибарица, Тетевен, Малката и Голямата дупка на Враца, Карлуково – Проходна и други. Това е най-проблемния период, тъй като съвпада периода на гнездене и отглеждане на малките при скалолюбивите птици.
Пролет – алпинизъм: В този период много рядко се правят изкачвания във високите ни планини поради неблагоприятните снежни условия. Комините – да, но той е сравнително нисък обект.

Лятото – катерене: Период с около 1/2 от максималното натоварване. Поради жегите се катери предимно по т.н. „летни“ обекти, които имат северно или подобно изложение: Тетевен, Карлуково – Проходна, Малката и Голямата дупка на Враца (и други сектори там в различни части на деня), Дряново, Чудните скали - Варна. Катери се и на Камен бряг (DWS).
Лято – алпинизъм: месеците юли, август и септември са най-посетени във високите ни планини от алпинистите и катерачи, които искат да избягат от жегите в ниското.

Есен - катерене: Това е най-натоварения с катерачи сезон по обектите с малка надморска височина. Почти навсякъде е сухо, не особено горещо, условията са най-подходящи. Тогава обаче също няма особено струпване на едно място, тъй като поради това, че навсякъде е добре за катерене, катерачите са разпръснати. Прелетните птици са отлетели да зимуват на юг, а останалите са измътили малките си.
Есен – алпинизъм: има подходящи и топли дни в които се посещават алпийски обекти във високите ни планини, но сравнително около 1/4 от летните посещения.

В заключение за размера на заплахата „катерачи“ мога да кажа от собствен опит, че никъде не се събират повече от 15-20  катерачи на един обект. Малките изключения ги споменахме, но това са обекти с по 1 км верига от скали. Става дума за 2 от 7-те дни в седмицата. През останалото време е пусто.
 

САМООГРАНИЧАВАНЕ НА КАТЕРАЧИТЕ

Наскоро на една от последните „кръгли маси“ ми стана смешно (по-скоро се учудих), като ни сравниха като заплаха за околната среда, и по-точно за дивите животни, с ловците, рибарите и съответно бракониерите.

Всички катерачи и алпинисти, които познавам, са „еко“ настроени – някои с доста крайни разбирания. Ние не ловим скалолюбиви птици, нито ги отстрелваме или ядем. А всъщност ги пазим и им помагаме. Виждал съм катерачи и сам съм помагал на паднали малки птичета от гнездо.

Когато сме виждали гнездо с птици на някой маршрут, сами се ограничаваме и не катерим на него и в близост. Сигурен съм че това го правят и другите.

Сега чувам от природозащитници, че информацията за това къде гнездят (редки) птици, била „чувствителна“ и не трябвало да се публикува, защото бракониерите щели да отидат и да ги убият. ???. Сякаш бракониерите падат от небето и не са по-информирани от тях? Според мен работещата и съответна на века в който живеем теза е, че подобна информация, когато се отнася за скалолюбиви птици и видове,  трябва да се публикува в информационните сайтове на катерачите, за да могат те да ги опазят по-добре и да не ходят да ги безпокоят. Също така да се публикува и своевременно срока на това сомоограничение, т.е. момента в който причината не е актуална вече.

Ето какво пише в споменатия член 7 на Тиролската декларация, точка 4:
„Да се спазват сезонните ограничения по време на размножителния период на скалните обитатели. Ако имаме информация за гнездящи птици, да я довеждаме до знанието на останалите катерачи, за да избягват района на гнездене. “

Като представител на сайта Climbingguidebg.com мога да съдействам за това, като в секция Катерачни обекти се обособи място и механизъм за публикуване на информация за гнездящи птици, други животни, снимки и т.н., които да имат смисъла и действието на самоограничаване на достъпа до тези места или маршрути.

Ако живеехме в света, в който аз бих желал, това самоограничение трябваше да бъде достатъчно. Все пак, слава богу, и в света в който живеем има примери за адекватно поведение.

BMC (British Mountaineering Council) е една от най-големите и авторитетни организации в света, която обединява алпинисти, катерачи и планинари. Тя е пример за добри практики в най-различни области, включително и при регулиране достъпа до катерачните обекти във Великобритания. Ето линк към мястото където това става:
Regional Access Database

Интересното е, че тази база данни не включва обектите, за които няма никакви ограничения, т.е. не е пълен списък на обектите им, а предимно на тези, за които има особености в достъпа. Повечето ограничения са свързани с периода на гнездене на птици - в периода 1 март – 30 юни или друг. Други ограничения са свързани със собствеността (в България няма проблем с това).

Който е ходил на подобен обект в Англия или Уелс знае, че като се каже че има птици, значи наистина има. Като няма птици – няма ограничения. Друга особеност е, че когато се установи, че причината за ограничението е отпаднала (малките са се излюпили и отлетели, или тази година птиците не гнездят там), тогава въпреки че ограничителния период не е преминал, ограничението отпада. Има доста примери в базата данни за това:
„The birds have succesfully fledged and the restriction will be lifted early on Saturday June 20th for 2015.“
 

СВЕТА ТРОИЦА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В момента се прави опит да се забрани катеренето на юг от манастира „Света Троица“ – Велико Търново. Като се взима решение за такава цялостна забрана, хубаво е да се разгледа въпросът по-сериозно. Наличието на скални венци в районът на Велико Търново и по поречието на река Янтра е наистина впечатляващо. В районът на манастира Света Троица и на разположения отсреща Преображенски манастир има венци от скали по над 2 километра. Маршрути за катерене има на малка част от изброените скали, а на венецът над Преображенския манастир въобще не се катери, макар и да има стари турове. Какво тогава налага забраната за катерене на юг от манастира Света Троица?




Първата причина, която се изтъква, е наличието на популация на Черния щъркел (Ciconia nigra). Щом е така, трябва да осигурим спокойствие на тази популация да обитава районът. Дори да приемем, че нашият Черен щъркел е някакво изключение, и не гнезди по дърветата, а гнезди на скалите, то той би оставил някакви следи по скалите от гнезда. Такива на юг от манастира Света Троица няма. Тогава със сигурност гнезди или отсреща над Преображенския манастир, или по дървета в гората разположена между скалите на юг от Света Троица и пътя. Там обаче минава популярната туристическа пътека от манастира до хижа Божур. По тази пътека много често, освен туристи, минават мотори и вдигат невъобразим шум. Пътеката се доближава до скалите малко преди да достигне сектор G със спортни маршрути (секторът с „изрязаните клинове“).

След като това е туристически маршрут, каква е логиката да се забрани катеренето в сектор G? Този сектор заема една много тясна зона от скалите, надвесена и с много малко ниши, с възможност за направа на гнезда. Там просто гнезда няма.

Египетския лешояд? Ще му кажем добре дошъл, стига да се появи. За сега няма установени следи от него в тази зона на скалите.

Иван Павлов, представляващ голяма част от местната катерачна общност, направи предложение, което изглежда разумен компромис от страна на катерачите:

1. Пълно възстановяване на маршрутите, унищожени по време на реализацията на проект „Не сме сами на скалите“. Това да включва както старите маршрути от 1989-1993 година, така и новите трад линии.
2. Почистване на боите и надписите по скалите.
3. Обособяване на зона за трад катерене вдясно от Сектор “G” и продължаваща до края на скалите.
4. Ако се прецени, да се даде предложение за затваряне на обекта вляво от Сектор “G” до оградата на манастира. В тази забрана попадат 6 трад тура, но това би могло да се преглътне заради общия консенсус.
5. Ако е необходимо, да се затвори сектора за периода на гнездене на черния щъркел (март - юли). Ограничението да важи за зоната вдясно от манастира, но само за този период. Границата на такава зона трябва да е точката, в която пътеката се приближава плътно до масива.
6. Поставяне на коректни информационни табели с вярна информация за гнездящите видове, потенциалните опасности за тях.  Маркиране на забранената за катерене зона по разумен и щадящ природата начин.

 
ПРОВАДИЯ

Събират се сведения за причините за предложението за унищожаване на катерачни маршрути там. При всички положения не бива да се допускат прибързани действия и самоуправство.


 
РЕЗНЬОВЕТЕ – ВИТОША

Абсурдно е да се прави цялостна забрана за този исторически и в същото време слабо популярен, предимно зимен алпийски обект. Скалите се намират на границата на резерват „Бистришко бранище“, в който епизодичното катерене по никакъв начин не безпокои или унищожава растителни и животински видове, обект на защита.
Ще бъдат направени предложения за съгласуване на катерачните маршрути в границите на резервата.


 

МОСТОВО – СКАЛИТЕ В МАХАЛА РЯКАТА

Също забрана за катерене, която не е достатъчно обоснована и адекватна. Секторът с направените маршрути е извън зоната на съседни защитени територии („Караджов камък“). Ще трябва да се изготви становище от БФКА и отговорните институции да съгласуват и разрешат катеренето в тази зона.


 

ТАБЛИЦАТА „НЕ СМЕ САМИ НА СКАЛИТЕ“

По проект „Не сме сами на скалите“ са публикували таблица с ограничения. В нея липсва колона с причини за исканото ограничение на достъпа. Като катерачи не можем да приемем това в този вид и ще вземем отношение по всеки конкретен случай когато причините се публикуват.

Николай Петков

------------------------------ 
* Декларация за етиката при практикуване на планински спортове, приета на Конференцията за бъдещето на планинските спортове в Инсбрук на 8 септември 2002 г. Включва система от ценности и етични принципи, които трябва да служат като ръководство за добросъвестното практикуване на планинските спортове.