Еверест от север
 
Тяхна цел е нова линия частично по североизточната стена на Еверест, на която има само един, т. нар. Красноярски маршрут, прокаран от руснаци през 1996 г. “Ще се опитаме да се изкатерим вляво от Китайския маршрут, а след това ще траверсираме до Кулоара на Нортън или Големия кулоар” – заяви Давид Гьотлер. При това той, Славински и Бартч искат да действат в най-чист алпийски стил – без носачи, без постоянни лагери, без парапети и без кислород.
 
Интересен факт е, че за Рафал Славински, който е носител на най-престижната награда за алпинизъм “Златен пикел“ през 2013 г. за първото изкачване на Западния връх на К-6 (7070 м) в Каракорум с Йън Уелстед (Ian Welsted), това ще е първи опит на осемхилядник и първо въобще посещение на Хималаите. Извън алпинизма е професор в Маунт Ройъл Юнивърсити (Mount Royal University) в Калгари, провинция Албърта.
 

Давид Гьотлер и преводачката Мая Срефанова – Банскофилмфест‘ 2014, 29 ноември 2014 г.
Снимка: Александър Пенков
Photo: Alexander Penkov
 
Двамата немци – Бартч и Гьотлер, са млади надежди на немския и на световния височинен алпинизъм. Давид Гьотлер е добре познат в България – миналата година беше официален гост на Международния фестивал на планинарския филм в Банско.
 
***

 
Еверест от север
Зелената линия – стандартният маршрут от север, който до голяма степен съвпада с маршрута на Джордж Лей Мелъри (George Leigh Mallory) през 1924 г., най-високите лагери по него са на ок. 7700 и 8300 м (означени с триъгълничета), понастоящем лагерът на 8300 м се разполага малко по на запад,
Синята линия – т. нар. Кулоар на Захаров, oт името на Николай Захаров. Намира се в североизточната стена на Еверест. Започва от ледника Източен Ронгбук (East Rongbuk Glacier), пресича пояса от скали и излиза на Североизточния гребен на 8250 м, малко под мястото на 8300 м, където се организира щурмовия лагер на стандартния (Китайския) маршрут от север. По този кулоар върви частично новият Красноярски (Руски) маршрут от 1996 г. На 20 май 1996 г. той е завършен с изкачване на Еверест от Пьотр Кузнецов, Валерий Коханов и Григорий Семиколенов. По информация на мис Елизабет Холи (Elizabeth Hawley) до 1996 г. по кулоара са правени три опита, като най-високо от всички – до 7700 м – стига Ръсъл Брайс, който така обяснява неуспеха си: “Този кулоар е като гигантски аеродинамичен тунел. Във него духа от всички страни едновременно!”
Светлосинята линия – Траверсът на Меснер от Северното ребро към Кулоара на Нортън през 1980 г. (т. нар.  Everest Solo by Fair Means – в чист алпийски стил, през мусонния сезон, без кислород),
Червената линия – Кулоарът на Нортон или Големият кулоар,
Моравата линия – Североизточният гребен с Трите кули (Three Pinnacles, 7800, 8100 и 8200 м), при първия сериозен опит за преодоляването на Трите кули през 1982 г. загиват знаменитите британски катерачи Питър Бордмън (Peter Boardman) и Джо Таскър (Joe Tasker); шест години по-късно (1986-та) успех постигат Ръсъл Брайс (Russell Brice) и Хари Тейлър (Harry Taylor), а целият гребен е преминат за първи път през 1995 г. и така се появява Японският маршрут от североизток [на 10 май (по други данни – на 11 май) 1995 г. на върха стъпват Кийоши Фуруно (Kiyoshi Furuno), Шигеки Имото (Shigeki Imoto) и шерпите Дава Тсеринг (Dawa Tshering), Пасанг (Pasang) и Нима (Nima Sherpa),
Жълтата и тъмносинята линия – Американският маршрут от 1963 г. (с тъмносиньо – частта му по Кулоара на Хорнбайн),
Оранжевата линия – Словенският маршрут по Западния гребен от 1979 г.,  
Тъмносинята линия – Кулоарът на Хорнбайн,
1 – мястото, където през 1999 г. е намерено тялото на Джордж Лей Мелъри,
2 – мястото на Първото стъпало, където през 2007 г. е намерено тялото на Франсис Арсентиев [през 2007 г., Francys Arsentiev (18 януари 1958-24 май 1998), първата американка, изкачила Еверест без кислород (на 22 май 1998 г.)] и където намира смъртта си британецът Дейвид Шарп (David Sharp, 15 февруари 1972-15 май 2006),
3 – мястото на Втората кула, където през 1992 г. участници в смесена експедиция от Казахстан и Япония намират загинал алпинист, който по снимката на Владимир Сувига, изпратена на Крис Бонингтън, е идентифициран като Питър Бордмън (Peter Boardman, 25 декември 1950-17 май 1982),
? – Второто стъпало [едно от трите скални Стъпала в Североизточни гребен на Еверест – на 8564 м (28 097 фута), 8605 м (28 250 фута) и 8710 м (28 580 фута), което започва на 8605 м и чиято височина е 30 метра. Изкачено е за първи път от китайците Ванг Фу-джоу (Wang Fu-chou), Чу Ийнг-хуа (Chu Ying-hua) и тибетеца Конбу (Konbu). От 1975 г. на това място се намира метална стълба, поставена от китайци, за улесняване на преминаването. Изкатерено е на класика за първи път през 1985 г. от испанеца Оскар Кадиах (Oscar Cadiach), който го оценява като 5.7 или 5.8 (V+ категория по ЮИАА). През 2001 г. австриецът Тео Фритче (Theo Ftitsche) прави free solo on sight-изкатерване и поставя същата оценка на пасажа. Трето изкачване през 1999 г. записва американецът Конрад Анкер (Conrad Anker) и променя оценката – на 5.10. През 2007 г. той и англичанинът Лио Хоулдинг (Leo Houlding) преминават Второто стъпало, като временно отстраняват стълбата, за да бъде всичко напълно автентично,
(а) – точката на 8325 м, достигната от Джордж Ингл Финч (George Ingle Finch) с употреба на кислород през 1922 г.,
(b) – височината от 8572 м от западната страна на Кулоара, до която през 1924 г. се изкачва Едуард Феликс Нортън (Edward Felix Norton), предпочел да катери по стената, вместо да се придвижва по гребена,
(c) – частта от Западния гребен, която остава извън Словенският маршрут от 1979 г., т. е. твърдението за "complete West Ridge" на словенците не е напълно коректно,
(d) – трудният технически участък, по който през 1963 г. правят опит да се изкачат американците Том Хорнбайн (Tom Hornbein) и Уили Ансълд (Willi Unsoeld), преди да траверсират от Западния гребен по Северната стена.